Лятна вкуснотийка #1
Жегите настанаха и рязко взех да търся нещо по-леко и бързоприготвящо се;) за похапване;)
Снощното ми решение бе импровизация, наречена от мен “Зеленчукова мусака” (е, предполагам, че се доближава до общоизвестната такава). Факта, че ми хареса мнооого, ме накара да го споделя и тук, за да мога:
- Когато пак се зачудя какво да си приготвя, да имам едно решение.
- Да успокоя тревожещите се, че няма изгледи да умра от глад.
- Най-неареалистичната хипотеза – да дам идея на някого:Р
Та, продуктите са:
1. Картофи
2. Тиквички
3. Гъби
4. Моркови
5. Маслини – месестата им част (обожавам безсолните такива и ги използвам при почти всяка гозба; за предпочитане (от мен) са целите, едри и черни маслини, а не “обезкостените”:Р такива, защото, махайки им костилките, като, че ли отделят и част от месестата им част и из манджата ти се подмотват някакви ципести частици)
6. Сирене (може и кашкавал)
7. Зелен лук (аз сложих и стар)
8. Няколко скилидки чесън
9. Подправки: лют и натурален червен пипер, чубрица, джоджен, черен пипер, сол, малко зехтин....хъммм, май друго не сложих
10. Доматен сок
11. Кисело мляко и яйце (2 бр, в моя случай) за заливката
Липсата на грамажи или подобни ориентири е невъзможна, защото всичко правя "на око".
Та, така изброените продукти измих, нарязах (от #1 до 4) на филии, а лука - на ситно. Подредих ги на пластове в тавата, ръсейки обилно със сирене и капвайки от време на време малко зехтин. След подредбата, поръсих обилно с подправките и залях с останалото количество доматен сок. Добавих и вода, докато не достигна 2/3 от височината на тавата. След това покрих с фолио, за да не изгори отгоре. “Метнах” тавата във фурната при максимална температура и я оставих така около час. След това махнах фолиото, залях с киселото мляко и разбитите в него яйца и оставих да се запече. Получи се невероятна вкуснотия;)
Е, разбира се, допуснах няколко грешки:
1. Оставайки вярна на собственото си схващане, че ако искаш да получиш нещо, то то няма да стане от нищо, аз не пожалих материала. В резултат, тавата бе в връх отгоре, а в хладилника ми се подмотват 3, нарязани на филии, тиквички, които най-вероятно ще изхвърля, а общоизвестно е, че МРАЗЯ да изхвърлям храна!!! При толкова гладуващи по света и у нас е грехота:(
2. Не предвидих факта, че зеленчуците (предполагам най-вече тиквичките) сами ще пуснат още сок. В резултат – бая сосец изпокапа от тавата, но бях оставила голямата тава на фурната вътре, та... някакви значителни, труднопочистващи се поразии не направих.
3. Повечкото течност не позволи на мусаката да стане съвсем мусака, в смисъл, като я сложиш в чинията имаше склонност да губи правилната си форма, от което зрителната наслада бе по-пълна – да се разбира – по-голяма шарения в чинията, което аз лично обожавам;)
4. Грешка #2, обаче си имаше и един положителен ефект, а именно, така получилият се сос е едно от най-вкусните неща, които съм вкусвала в живота си;)
Цялостна лична и пристрастна оценка – голяма вкуснотия;)
Това бе началото;)
А това...къмто финала;)
This entry was posted by Fenia, on
Tuesday, May 23, 2006.
You can leave your response.
10:29 PM
Ami Toni, za d ane hwtrlq6, drug pyt swirkaj na bandata da doizqjdame wkusnotiite deto si gi zabyrkala :)
1:14 PM
Joika, ам аз кат' че ли за хвърляне и дума не съм "обелвала":)