Уф, със странни нещица трябва да се справям и най – лошото е, че към настоящия момент не съм намерила разрешението им. Проблема е колкото смешно - елементарен, толкова и отвратително – гнусно – неразрешим. Цяла седмица съм сам самичка в офиса (е, в другия има хора, де). Това донякъде е добре, защото е относително спокойно и успявам да поотметна доста работа. От друга страна обаче, няма с кого една приказка да си кажеш, с кого да излезеш на терасата и да му направиш компания да си попуши.... Неизлизането на терасата пък, ме лишава от възможността да си се нарадвам на току-що цъфналите китки, които съм засяла (всеки с проблемите си, а?!):(
И като фон на цялата тази прозаично притихнала и оцветена картина, се явява един умрял плъх!

Факта, че съм от ощетените (орязани, един вид:Рр) деца, които никога не са имали село ме прави дебилно неспособна да се справям с животни и евентуалните проблеми, свързани с тях. А, когато се отнася и до мъртвите такива – направо се вцепенявам (от онзи лигаво-жалостив тип хора съм, просто)! От два дена забелязвам някакви нахвърляни неща в коридора пред вратата на офиса (има някакво пиано, та около него), а и някой ми бе казал, че му се е мяркал плъх пред погледа, и си решавам, че животното си живее тук и затова от вчера странна миризма се прокрадва иззад пианото. Обаждам се на човека, отговарящ за “странните” офисни покупки и му поръчвам капан за мишки. Той обаче, ми обяснява, че според него животното е вече мъртво – миришело на мърша. Аууу, по-добре да не ми го бе казвал! Сама не бих заподозряла подобна гадост:( И тук вече бях заставена (от вонята) да търся разрешение на проблема. Направо съм в паника, че към настоящия момент смърди само два етажа надолу във входа, но утре вонята ще влезе в офиса (през деня работят климатици и е по-хладно, отколкото в коридора) и ….
Веднага поставих задачата да се звънне в ХЕИ и да бъде подаден сигнал, заявка или каквото и да се казва там за случая и да бъдат извикани на адрес. Представете си, що за романтик съм! Да си мисля аз, че в България може да съществува подобна услуга – издирване и изнасяне на живо / мъртво животно?! Къде ти… даже ти се подиграват! По филмите съм гледала – обаждат се на някаква си службичка, идват едни чичковци с костюми и пръскачки, и… проблема е разрешен... Да, сигурно съм голяма глезла, но не мога и да си помисля да пипна подобно нещо:( Та… колегата ми, ми звъни възмутен. ХЕИ го прехвърлят на 4 телефона, след което го препращат към РВМС (Районна Ветеринарно -Медицинска Служба - това май означава тази абревиатура). Там пак го прехвърлят през около 3-4 телефона и накрая му заявяват:
- Господине, ние тук не сме погребална агенция! ... само за птици може!
Добре че, докато напиша постинга, един колега се смили над мен и свърши гадната работа. Да е жив и здрав! А, ако ми се случи това у дома? Няма кой да го махне, няма кой да се погрижи?! Ами ако тръгнат зарази? В края на краищата не се е случило в офиса ми. Можех да кажа, че не ме интересува... ще си се отмирише... И какво? Ще си се разлага ей така, ли? Според мен трябва да си има някаква наредба – при такъв сигнал да се ходи на място, да се изследва животното (от какво е умряло, например), да се пръска срещу зарази и т.н. Аз очаквах да се случи именно нещо подобно, като предполагах, че ще си платя за услугата, ама… уви. Присмех! У нас при всяка услуга, вместо с нас (клиентите) да се съобразяват, ние се съобразяваме с оказващите ни услугата!
Подобен случай имахме преди няколко години (него не можем да го разрешим и до ден днешен). Под другия офис живееха двойка възрастни хора, които гледаха, предполагам, над 10 котки (понастоящем е само мъжът, котките май ги няма, а миризмата е с "милимунда" по-слаба). Нямате си и представа за каква воня става въпрос, когато тези хора отваряха вратата или прозорците си! Никой не искаше да влиза с тях дори в асансьора! Все си мисля, че трябва да има някакви норми, които да се спазват при общото съжителстване. Има някаквa наредба за кооперациите (не можах да намеря точното й наименование, но съм я чела) , мисля от края на 60-те години на миналия век, която не е отменена и продължава да е действаща към момента (това е наредбата, с която се забранява вдигането на шум след 22ч, и др.), и която прави опит за поставяне на някакви ограничения, но никъде не става въпрос за миризми. Та, при проблема с възрастните хора и котките, пак се опитахме чрез ХЕИ да се “спасим”, но тогава ни бе отговорено, че те нямат никакво отношение към частните жилища. Значи, вие може да живеете в съседство с хипер заразна клоака, ама... никой и пръста си няма да мръдне! Опитахме се да се направим на хитри и след време пак им бяхме звъннали. Този път им обяснихме, че под нас живеят двойка възрастни хора, но от доста време не сме ги виждали (което бе факт!), а сега, видиш ли, и някаква миризма се носи откъм жилището им (все си мислехме, че ако стъпнат в този дом, ще трябва да направят нещо именно с цел съхранение на здравето и живота на собствениците му!), но ...уви и това не бе техен проблем (кое ли е, все пак, техен?!) – имало си полиция... Полицията пък каза, че нямат право да влязат в чужд дом... някой собственик / наследник трябвало да ги извика...
То ... някак си... трудно е да се коментира всичко това! Някак си от самосебе си се налагат следните изводи:

1. В България, освен на птиците, здравето и живота на никоя друга жива твар не е от значение ни за ХЕИ, ни за полиция, ни за РВМС....

2. Ако нещо тръгва да ви се случва, за всеобщо добро, трябва да е на обществено място - предпочитани такива са: някоя болница, полиция, а най-доброто - пред кметството, тогава и с камери и фотоапарати ще ви снимат, даже... (днес чух изключително важната новина, че Бат' Бойко щял да присъства на първата копка на поредната метростанция! Браво на него, супер работа е отметнал за деня!)

3. Каквото и да се случва - спасявайте се сами!

P.S. Съжалявам за черния реализъм!