<body><script type="text/javascript"> function setAttributeOnload(object, attribute, val) { if(window.addEventListener) { window.addEventListener('load', function(){ object[attribute] = val; }, false); } else { window.attachEvent('onload', function(){ object[attribute] = val; }); } } </script> <div id="navbar-iframe-container"></div> <script type="text/javascript" src="https://apis.google.com/js/platform.js"></script> <script type="text/javascript"> gapi.load("gapi.iframes:gapi.iframes.style.bubble", function() { if (gapi.iframes && gapi.iframes.getContext) { gapi.iframes.getContext().openChild({ url: 'https://www.blogger.com/navbar.g?targetBlogID\x3d25515225\x26blogName\x3dFenia+in+full+leaf....\x26publishMode\x3dPUBLISH_MODE_BLOGSPOT\x26navbarType\x3dBLUE\x26layoutType\x3dCLASSIC\x26searchRoot\x3dhttps://fenia-in-full-leaf.blogspot.com/search\x26blogLocale\x3den\x26v\x3d2\x26homepageUrl\x3dhttp://fenia-in-full-leaf.blogspot.com/\x26vt\x3d4859600396850592937', where: document.getElementById("navbar-iframe-container"), id: "navbar-iframe" }); } }); </script>

Гарван гарвано око не вади

Много мразя тази поговорка. Намразих я преди около 10-15г, защото с нея един лекар, оправда нежеланието си да изобличи друг лекар. Нямаше никакво значение, че втория с некадърността и некомпетентността си отне човешки живот ( макар и в един зародишен стадий), а като резултат на това, и за затвърждаване на некомпетентността си, неосъществената майка бе на косъм от смъртта. Седмица в реанимацията и денонощните грижи на няколко лекарски екипа, с цената на много усилия успяха да спасят нейния живот!
И ...? Когато бе поискано експертното мнение като доказателство за извършеното, такова бе отказано!!!!

Гарван гарвано око не вади!” – Това бе аргумента за отказ.
Пренасям по аналогия този случай към поредния
скандал с КК “Труд”.

Не ме е яд на Труд!
Не ме яд на желанието на тях и тем подобни да припечелят от слепи и зрящи, от гладни и сити, от нямащи и имащи... от всички....

Не ме е яд!
Такива хора са съществували (няма да ги сравнявам с мародери, защото това означава да се определя като мъртвец, а не искам да съм такъв! ), съществуват и едва ли няколкото възмутени гласа ще ги спрат.

Разбирам ги и защо действат така нагло.
И аз да знам, че зад мен е силата на парите и аз няма да се обяснявам много много. Всички ме подкрепят, страх ги е от мен... Ха, че защо да не го използвам?! Естествено, че няма да търпя никой да ми се противопоставя! Естествено, че и морала няма да ми влияе – та те парите не миришат! Защо тогава да не си ги печеля?! Какво лошо има в това?! Мога, правя го! Направих го веднъж и се получи. Появил се е пак същия проблем – решението е ясно. Естествено, че ще си повтарям докато се получава!

Не ме е яд на тях, не!
Яд ме е на нас, обществото, защото то трябва да е коректива, който да определя кое поведение е допустимо и кое не! То е силата, която може да ги изолира и потопи в забвение!

Голямата новина на седмицата е сигурното членство на България в ЕС. Аз не исках и няма да коментирам този факт. За мен той не носи положително послание.

Да де, но на фона на новината за това членство и на настаналата еуфория си е направо цинично медийнито мълчание по проблема за изключителното притежание от КК Труд на българските класици и народната недостъпност до тях, както и за правата върху съмнително техните преводи....

За каква европейска принадлежност става въпрос? Как би погледнала на това мълчание Европата? А европейските медии, които така много ни “обичат”, какво ли ще кажат за “утрешните си братя”, ако разберат на каква парична подчиненост са те, на практика?

Колко свободни са ни медиите и какво предствляват те? Някаква гилдия, която разпространява само “угодни” новини?! И какво, връщат си услуги едни на други ли? Колко ли проблема съществуват в България, за които не знаем нищо?

Аз не очаквам от медиите да посочат с пръст КК Труд и да кажат, че не са прави. Аз очаквам те да отразят наличието и развитието на всеки един СЪЩЕСТВУВАЩ проблем. Именно заради настаналата информационна изолация, обикновения човечец не е и чувал за КК Труд, Виктор, за изключителните им права върху доста наши класици ...

Колко сме блогърите?
Наскоро
Валери бе писал нейде, че сме станали над 1000. Нека да предположим, че хората, които само четат, но не пишат са два пъти повече.
Запознатите станахме 3 000.

Да предположим, че другите, пряко засегнатите от конфликта (тук визирам Виктор и неговия сайт) са още толкова.
Станахме 6 000.

Нека да предположим, че всеки е уведомил средно по 3 човека, които са извън групата на вече “преброените”.
...и... станахме 24 000 човека запознати.

Е, нека да предположим, че сметките ми не са точни и да предвидим едно голямо отклонение (в посока увеличение, все пак съм оптимист!) – прибавям към вече изброените техния двоен размер - 48 000.

И така, в някакъв идеален (според мен) вариант има около 72 000 човека, пръснати из целия свят, които са чували за проблема “ КК ”Труд”- класическия господар”.

Да де, ама на половината едва ли им пука, а и много не осъзнават изцяло проблема.....
....намаляхме до 36 000...

От тях поне 1/3 са извън България...
.....или... в най-благоприятния случай, оставаме тук и сега около 24 000...

Математиката не е силата ми и по-добре да се спра, че кой знае какво е изкривяването (макар и да ме съмнява, че е голямо). За сравнение обаче, искам да отбележа, че жителите на Люлин са 120 000 (статистиката е отпреди 5-6 години, така, че с метрото и настаналото оживление там, най-вероятно са около 150 000).

Е, какво бихме могли да направим хората, които представляват около 2 микрорайона на един столичен квартал (напомням, че не сме жители на един квартал, а пръснати из цялата страна)?!

Отговор: Ако продължаваме само да си пишем колко много сме възмутени – нищо!

Викахме Неволята, викахме я, но тя не дойде. Е, ще трябва да се запретнем, ако разбира се, искаме да “преместим каруцата”!

Някои от нас са “навили ръкавите”, а другите.... другите още ги наблюдаваме с интерес. Питаме се: Дали ще успеят да се справят сами? И така, докато се питаме, те може и да се уморят, и да се огорчат, и даже да бъдат смазани от тежестта.... Именно заради това, а и заради факта, че всички ние сме в тази каруца, а искаме и за децата си да я запазим и то в движение, нека най-после да се понапрегнем!

С какво разполагаме – с шепа пръснати хора, неясно законодателство, съмнителен съд и... силен противник;)

Какво е хубаво да направим:

1. Да информираме колко се може повече хора (това, че сме пръснати е минус, който би могъл и да ни е полезен). Понеже медиите ни мълчат и не искат и думичка да изпишат, не е ли хубаво да се опитаме да информираме европейските такива? Те в момента са до болка чувствителни по темата България и готова ли е тя да влезе в цивилизования свят... Е, ние бихме могли да използваме тази им чувствителност и да ги попитаме, как им се струва факта, че медиите у нас си правят услуги едни други, прикривайки съществуващи скандали и пречейки по този начин на тяхното разрешаване.

2. Да се опитаме да осъдим КК"Труд".
Това според мен е обречено на провал, но не означава, че не съм готова да помогна с каквото мога! Според мен законодателството ни не е категорично и това ще е причината да загубим.

3. Да се борим за промяна на закона. Без това, проблемите с КК ”Труд” и сие няма да се разрешат!

4. Да се опитаме да сме единни! - слагам го последно, но е може би най-важното!

“Гарван гарвано око не вади”

  1. Blogger warkin Says:

    http://en.wikipedia.org/wiki/Fermi_problem

    Това е по въпроса с "грубите" сметки, които понякога могат да се окажат доста точни.

    Колкото до позицията ми спрямо ИК "Труд": Един монопол никога сам няма да слезе от трона, който си е подсигурил. Докато достатъчно хора не окажат значимо по размери влияние няма да има инициатива нито у "Труд", нито у българските политици да направят нещо за истинско разрешаване на проблема.

    Както бе предложено и на други места, един от начините за въздействие върху "Труд" е икономически - чрез разпространяване и отстояване на бойкота на всякакви продукти свързани с тях. Докато не се усети като загуба изразена в пропуснати ползи от установени продукти (вестници, книги), не мисля че се решат да ни подхвърлят полуоглозгани кокали. Те затова и подемат подобна кампания като сегашната, за да се застраховат от пропуснати ползи от публикувани в Internet материали. Лошото е че обикновения човек не винаги може да си представи измерението на проблема и примерно продължава да си купува "Труд" поне веднъж седмчино "заради телевизионната програма". Ей с такива "капки" може да се започне - като им се предлага алтернатива. Например един друг български ежедневник (няма да правя реклама) също започна да публикува програмата, като същевременно я прави достъпна и на сайта си.

    Колкото до политиците, лошото е че начинът за упражняване на "власт" над тях чрез електоралните ни гласове е сериозно повреден. От 100 големи злини и най-малката да избереш, пак си остава голяма злина. Могат да ти обещаят (дори и след като са избрани) в очите, каквото си поискаш, и пак да направят каквото те си поискат и да замажат положението с логически несъстоятелни изказвания. Те и го правят. Все не искам да се сещам за "Приказка за стълбата" и все за нея се сещам.

    Писах, писах и май нищо не казах. Аз продължавам да информирам познати за проблема с авторските права - не само за "Труд", а и по принцип. Не знам кога ще стигнем критичната маса.

    пс. Нямаше ли в Boing Boing материал за "Труд" преди време?

  2. Blogger Fenia Says:

    http://www.boingboing.net/2006/06/27/german_publisher_att.html

    Това е публикацията в Boing Boing.
    Колкото до това, дали можем да въздействаме върху "Труд" икономически - да, можем, но ако сме много. Аз бях от тези, които си купиха цялата им поредица от книги + всички български филми. Това бе така до възникването на проблема с Виктор. След това спрях, а сега се чудя на коя библиотека точно да ги подаря - на някое сиропиталище, в което отглеждат деца над 15-16г или някоя градска библиотека. Аз техни издания у дома не искам (държа ги в офиса)! Да казвам, че не им купувам вестниците е излишно... И какво? Дали са усетили липсата на моите стотинки в джоба си?! Едва ли! Забраних на сестра ми да им чете вестниците. Обясних й проблема. На другия ден тя изпраща племенницата ми за вестник и й казва: Един Труд. Племенницата отговаря: Ама мамо, леля каза да не купуваме Труд и 24 часа... Сестра ми: О, забравих...
    Нормално. Тя е чула това само веднъж. Не го е прочела, не го е видяла, няма дискусии, никой не се е притеснил (освен неколцината от сметката с допусканията ми)...
    Само с по една диплянка за седмичната програма в другите вестници няма да се мине... Да издаваме собствен вестник, който да се яви в един момент основен конкурент на Труд е даже и за мен, оптимиста, нереалистично...
    Трябва ни обществено внимание и широка подкрепа. Сами... нищо няма да постигнем....

  3. Blogger warkin Says:

    Добро утро,
    Не знам какво е положението както със сиропиталищата, така и с градските библиотеки вс мисъл дали гниги се четат на тези места. Най-добре да се разпита на място има ли текучесто на книги и ако да, то значи все някой ще има полза от дарението ти.
    Надеждата е именно по пътя на стотински, но като сме много в "Труд" да осетят ефекта. За много хора проблема е извън техния свят, затова и трябва на обрисуваме апокалиптични картини на бъдещето, та дано се стреснат.
    Диплянката с програмата беше конкретен пример защо трудови хора, нямащи време за книги и вестници, въобще купуват "Труд", пък било и веднъж седмично. Хубаво е когато се "забранява" нещо, да се прави достъпа негова алтернатива, защото в противен случай потребността на хората остава незадоволена и те съвсем не се чувстват удобно и понякога прескачат "забраните". Съвсем далеч съм от това да се издава "наш" вестник, най-малкото защото ще е много по-трудно отколкото си представяме. Преди известно време имаше опит за издаване на безплатен ежедневник (нямам предвид тези в пощата), и от "Труд" вдигнаха такъв шум че щяло да западне нивото на журналистиката, че им подбивали пазара и какви ли не очевидно пълни лъжи. Обаче, въобще не се притесняваха да ги кажат.
    http://www.capital.bg/showblog.php?storyid=277938

    С "излизане и говорене" по трибуните не мисля че народа ще се образова, защото вече май е развил избирателна глухота за приказките на тези от трибуните. С разпространение по мрежа от познати се надявам да е по-ефективно (в смисъл по-трайно да остане) разпростирането на информираността.

    http://antonia.del.bg/wp-content/pixx/2006/09/xkcd-marketing.png

  4. Anonymous Anonymous Says:

    Знаеш ли, принципно си много права за това, че много хора стоим и наблюдаваме само и се възмущаваме и с това приключва участието ни в процеса.

    Аз обаче не мога да измисля нищо, което да се направи. Ако някой предложи конкретно нещо - някаква инициатива с час и място - ще отида, ако ми е възможно.

    А от собствен опит знам, че не е лесно. На нашия коктейл за мерцедесите дойдоха шепа хора, а организацията на такова мероприятие не е лесна - отнема сили и време и малко хора се навиват да го направят. Защо? Защото към момента конкретно нас не ни засяга и си оставаме с възмущението.

    Имаше период, когато и аз много се ядосвах на това "отчитане" на номера с два-три реда в блога - не само моя. Спрях да се ядосвам...

  5. Blogger Fenia Says:

    Да, Таня, именно поради това считам, че най-важното е да сме задружни. Ако на някой нещо му хрумне, да е лесно за комуникиране и да се организираме. Проблема обаче е, че някой трябва да се заеме да организира / координира действията. Този някой трябва да е човек със значителна популярност. Тези хора вече са предприели някакви мерки, те са сред тези, които вече са "запретнали ръкави", но са и такива, които не разполагат с много време. За да имаме успех, обаче, те трябва да жертват много от него.
    Предполагам, че ще се намерят много като мен, а виждам и теб, които ще са склонни да им помагат, предоставяйки в услуга време и усилия. Просто някой трябва да се заеме, а помощници и идеи ще завалят;)
    Нещо подобно ще коства много време (ако до една година има някакви наченки на положително развитие, би било истинско "чудо"), нерви и средства, но не е невъзможно. Научила съм се, че невъзможни неща няма (с много малки изключения)!

    Трябват само "време и натиск ;)"

    Колкото до протеста срещу мерцедесите, ето един чудесен пример:
    Аз не бях сред присъстващите. Причината не бе, че нямам желание да протестирам срещу безмисленото пропиляване на нашите пари, а липсата на достатъчно информация. Това бе момент, в който бях изключително ангажирана и почти не преглеждах новините от блогосферата (по принцип, блоговете в листата ми ги преглеждам ежедневно!). Разбира се научих за инициативата, но няколко дена преди това, благодарение на Поли, но не успях да се организирам сама себе си да отида:( А какво остава за обикновения човечец, който ако има интернет у дома, го ползва само за да си провери пощата? Как да научи той? Как да се ангажира?... и при това, мерцедесите на народните представители направо му "избождат" очите!?!

  6. Anonymous Anonymous Says:

    Хм, така е - и тук също си права... Една от основните идеи на групата беше да се организираме и съберем хора с еднакви виждания, поне за глобалните проблеми около нас, за да се знаем кои сме...

    Със съжаление трябва да кажа, че сле като премина еуфорията, излязоха много неща, с които не бях съгласна и се скарахме с Калин и аз се отлюспих от групата.

    Аз си мисля, че дори не би отнело много време, ако просто се постави някакво начало и организация на мисли и педложения. Всеки може да допринесе с различни неща. Но не го правим - и на мен това ми е болката. А то може да се започне например с една елементарна сбирка наживо някъде, ама не само на по бира, а с конкретни предмети за разговор. Една вече на две или три седмици не е кой знае какво, дори и за най-заетите хора, ако единия път не мога, ще дойда следващия, стига да знам, че има такова мероприятие... ама...

  7. Blogger Fenia Says:

    Като че ли обединението на хора с общи виждания за много принципни проблеми не е добра идея. Причината е, че те не мислят еднакво и ако им е едно виждането по 2-3 проблема, по 4-ия може да им е коренно противоположно. Най-малкото с една обща група се "размиват" дейностите по отделните проблеми. Не е хубаво да е еднаква и реакцията при различните проблеми, защото ставаш кристално ясен за отсрещната страна преди още да си направил първата крачка;)

    Хубаво е, всеки проблем да има своята организация и стратегия за действие. Нищо не пречи, ако с времето се види, че за 2 или 3 проблема, групите се припокриват и идеите им са сходни, то тогава може да се обединят, но една група, да се залови с много проблеми, някак си е непосилно.

    Колкото за сбирките - така е. Ако някой от листата ми организира такава или подкрепи организирането на такава среща, аз бих се отзовала.

    Сбирки на 2-3 седмици си е голям интервал и организацията трябва да е желязна за да действа добре. Все пак тук няма да става въпрос да се извършат няколко точно конкретизирани действия, а непрекъснато ще се умува какво да се прави с това дето вече се е случило;)

    Лошото е, че всички се палим бързо, но и бързо гаснем. Като добавка сме и чувствителни... и става сложно;)

    Хубаво е ако се прави нещо подобно, то хората отрано да свикнат с мисълта, че често ще спорят, но трябва да намират начин да преодоляват негативизма от спора и да остават в цялото.

    Аз съм неизлечим оптимист и смятам, че е въпрос на кратко време нещо положително да се случи! ... очаквам го с нетърпение;)