<body><script type="text/javascript"> function setAttributeOnload(object, attribute, val) { if(window.addEventListener) { window.addEventListener('load', function(){ object[attribute] = val; }, false); } else { window.attachEvent('onload', function(){ object[attribute] = val; }); } } </script> <div id="navbar-iframe-container"></div> <script type="text/javascript" src="https://apis.google.com/js/platform.js"></script> <script type="text/javascript"> gapi.load("gapi.iframes:gapi.iframes.style.bubble", function() { if (gapi.iframes && gapi.iframes.getContext) { gapi.iframes.getContext().openChild({ url: 'https://www.blogger.com/navbar.g?targetBlogID\x3d25515225\x26blogName\x3dFenia+in+full+leaf....\x26publishMode\x3dPUBLISH_MODE_BLOGSPOT\x26navbarType\x3dBLUE\x26layoutType\x3dCLASSIC\x26searchRoot\x3dhttps://fenia-in-full-leaf.blogspot.com/search\x26blogLocale\x3den\x26v\x3d2\x26homepageUrl\x3dhttp://fenia-in-full-leaf.blogspot.com/\x26vt\x3d4859600396850592937', where: document.getElementById("navbar-iframe-container"), id: "navbar-iframe" }); } }); </script>

5 неща, които (може би) не знаете за мен

Dzver, а после и Валери ми хвърлиха ръкавицата, искайки да си изкажа моите 5 нещица.
На тези, на които аз ще подхвърля ръкавицата, а именно: Плине, Fobos (от теб очаквам да подканиш Uga, zlatkata, сапунчо) и Таня, искам да кажа, че началото е трудно, после...едвам се спираш, защото играта е за 5 неща, а не за 111, както при Валери
1. Първата ми голяма и осъзната любов си остана не / споделена.
Влюбих се в свой съученик от мига, в който го видях (първият учебен ден на 9-ти клас). Липсата на каквото и да било самочувствие, веднага затвърди у мен убеждението, че младежа няма да отвърне на чувствата ми и... затова реших и станах най-добрата му приятелка;) И така... до завършването....
На абитуриентския бал, една съученичка (подобаващо подпийнала), дойде при мен и започна да ми крещи, че съм най-голямата кучка, която тя познавала и която лицемерно се прикривала зад привидно мил вид! И защо, според нея съм била такава? Ами... защото същия този младеж бил влюбен в мен от момента, в който ме видял, а аз не само, че не съм му била пуснала (така се изрази), ами и на никого не съм го била дала, а видиш ли... всички момичета били влюбени в него. С други думи, правела съм му се на приятелка, за да го държа до мен и да не го дам на никоя друга;)
2. Неориентирана, непостоянна и вечно търсеща (макар, че не знам какво точно търся) съм.
За разлика от адашката Антония, никога не съм знаела каква искам да стана. В смисъл... като дете исках да съм актриса, но си втълпих, че имам непоправим говорен дефект и го оставих неосъществена мечта.
Когато разбрах, че при един ремонт на баща ми, на кораба лекарят е бил жена, веднага реших да стана именно лекар.
Кандидатствах 3 поредни години и въпреки отличните диплома и оценки (над 5,50) не бях приета (в тези години приемаха само по 10 момичета). След третата година отсъдих, че медицината е тази, която губи и я зарязах!
След доста години, когато споделих с баща си кое ме е накарало да искам да стана лекар, той се спука да се хили: да, на кораба лекарят е бил жена, но само и единствено, защото мъжът й е бил капитан на същия кораб:Р
3. Страшно обичам да пътувам.
Иска ми се да обиколя и опозная де що страна има по света (без да подминавам собствената си!).
Баща ми пътуваше и аз все го молех да ме вземе, като стигах дотам, че се криех в пътната му чанта, за да му покажа, че чичко митничар няма да ме види и върне на брега;)
4. Детска е любовта ми към фотографията, но никога не съм се занимавала сериозно.
Бях в 7-ми клас, когато си събрах пари от нова година и си купих Смяна 8М (крупната сума мисля, че бе 16 лв.), за 1,20 (май) си купих 2 ленти и ги изщраках за 1 ден.
Брата на моя приятелка имаше фото – увеличител (така май се казваше адската машина:Р) и с нея направих няколко несполучливи опита да си вадя снимките сама (няколко, защото брат й замина да учи в София и взе със себе си машината:( ). Несполучливи като резултат (паза ги и до днес), разбира се, но нямаше начин и как да е иначе – нямах си червена крушка и затова върху нормалната 100 ватова бях плеснала оранжево (нямах по-червено нещо под ръка) губерче :Р За тавичките на мама, които използвах за разтворените реактиви и за които после си изпатих, както и за липсата на каквито и да било познания и опит, няма да казвам:Р
Резултата – снимките са толкова черни и с такива воали, че образите на някои са доста трудно различими (трябва да сканирам и кача някои, ще е забавно). В добавка, оранжевото губерче изгоря (в смисъл – стопи се една голяма дупка и стана като рокличка около кушката). Следващият ми апарат е знаете, Nikon D80 (не броя малката лентова полуавтоматична сапунерчица, която ми бе подарена и просъществува около 1-2г):Р

5. Голяма ”разбирачка” съм и все човъркам в нещица, за които и понятие си нямам (вече съм се сопряла, де!).
Пак като дете “ремонтирах” един часовник – разбира се, никога повече не проработи.
Споменатата по-горе Смяна 8М спря да работи, като нещо тракаше в нея. Отворих я и не успях нито да я затворя, нито пък проработи.
Пак като дете, ремонтирах и нафтовата печка (как ми хрумна не помня), е, останаха ми шепа болчета, няколко стъкълца и куп шайби, но... печката работеше както никога преди това!
Бях наследила от сестра си радио със слушалчица за едното ухо. Да де, но... слушалката бе вече неработеща. Отворих я и установих, че една жичка се е отпоила. Бях виждала баща си с големия поялник, ама... слушалката малка, малка... Взех една голяма вилица и нажежих зъбците й на газовата печка (странно за мен бе, че те почервеняха, но дръжката си остана хладна). Е, с тези зъбци запоих жичката, а майка ми и до днес не си ползва вилицата от комплекта, защото нещо необяснимо странно й се било случило;)
Това, че съм многословна и никога, ама никога не мога да се изкажа с 1-2 думи, не е тайна и затова, това не се брои като 6-ти номер, нали?:Р

“5 неща, които (може би) не знаете за мен”

  1. Blogger Fobos Says:

    Приемам хрърлената ми ръкавица, но нека мине сесията ми и ще споделя 5 почти неизвестни неща за мен :-)

    Ще се постарая да агитирам Сапунения, Теменугата и Злата :-)

  2. Blogger Fenia Says:

    Ох леле! Докато кажеш пъпеш и той.... знаеш, нали:Р