5 неща, които (може би) не знаете за мен
На тези, на които аз ще подхвърля ръкавицата, а именно: Плине, Fobos (от теб очаквам да подканиш Uga, zlatkata, сапунчо) и Таня, искам да кажа, че началото е трудно, после...едвам се спираш, защото играта е за 5 неща, а не за 111, както при Валери:Р
1. Първата ми голяма и осъзната любов си остана не / споделена.
Влюбих се в свой съученик от мига, в който го видях (първият учебен ден на 9-ти клас). Липсата на каквото и да било самочувствие, веднага затвърди у мен убеждението, че младежа няма да отвърне на чувствата ми и... затова реших и станах най-добрата му приятелка;) И така... до завършването....
На абитуриентския бал, една съученичка (подобаващо подпийнала), дойде при мен и започна да ми крещи, че съм най-голямата кучка, която тя познавала и която лицемерно се прикривала зад привидно мил вид! И защо, според нея съм била такава? Ами... защото същия този младеж бил влюбен в мен от момента, в който ме видял, а аз не само, че не съм му била пуснала (така се изрази), ами и на никого не съм го била дала, а видиш ли... всички момичета били влюбени в него. С други думи, правела съм му се на приятелка, за да го държа до мен и да не го дам на никоя друга;)
2. Неориентирана, непостоянна и вечно търсеща (макар, че не знам какво точно търся) съм.
За разлика от адашката Антония, никога не съм знаела каква искам да стана. В смисъл... като дете исках да съм актриса, но си втълпих, че имам непоправим говорен дефект и го оставих неосъществена мечта.
Когато разбрах, че при един ремонт на баща ми, на кораба лекарят е бил жена, веднага реших да стана именно лекар.
Кандидатствах 3 поредни години и въпреки отличните диплома и оценки (над 5,50) не бях приета (в тези години приемаха само по 10 момичета). След третата година отсъдих, че медицината е тази, която губи и я зарязах!
След доста години, когато споделих с баща си кое ме е накарало да искам да стана лекар, той се спука да се хили: да, на кораба лекарят е бил жена, но само и единствено, защото мъжът й е бил капитан на същия кораб:Р
3. Страшно обичам да пътувам.
Иска ми се да обиколя и опозная де що страна има по света (без да подминавам собствената си!).
Баща ми пътуваше и аз все го молех да ме вземе, като стигах дотам, че се криех в пътната му чанта, за да му покажа, че чичко митничар няма да ме види и върне на брега;)
4. Детска е любовта ми към фотографията, но никога не съм се занимавала сериозно.
Бях в 7-ми клас, когато си събрах пари от нова година и си купих Смяна 8М (крупната сума мисля, че бе 16 лв.), за 1,20 (май) си купих 2 ленти и ги изщраках за 1 ден.
Брата на моя приятелка имаше фото – увеличител (така май се казваше адската машина:Р) и с нея направих няколко несполучливи опита да си вадя снимките сама (няколко, защото брат й замина да учи в София и взе със себе си машината:( ). Несполучливи като резултат (паза ги и до днес), разбира се, но нямаше начин и как да е иначе – нямах си червена крушка и затова върху нормалната 100 ватова бях плеснала оранжево (нямах по-червено нещо под ръка) губерче :Р За тавичките на мама, които използвах за разтворените реактиви и за които после си изпатих, както и за липсата на каквито и да било познания и опит, няма да казвам:Р
Резултата – снимките са толкова черни и с такива воали, че образите на някои са доста трудно различими (трябва да сканирам и кача някои, ще е забавно). В добавка, оранжевото губерче изгоря (в смисъл – стопи се една голяма дупка и стана като рокличка около кушката). Следващият ми апарат е знаете, Nikon D80 (не броя малката лентова полуавтоматична сапунерчица, която ми бе подарена и просъществува около 1-2г):Р
5. Голяма ”разбирачка” съм и все човъркам в нещица, за които и понятие си нямам (вече съм се сопряла, де!).
5. Голяма ”разбирачка” съм и все човъркам в нещица, за които и понятие си нямам (вече съм се сопряла, де!).
Пак като дете “ремонтирах” един часовник – разбира се, никога повече не проработи.
Споменатата по-горе Смяна 8М спря да работи, като нещо тракаше в нея. Отворих я и не успях нито да я затворя, нито пък проработи.
Пак като дете, ремонтирах и нафтовата печка (как ми хрумна не помня), е, останаха ми шепа болчета, няколко стъкълца и куп шайби, но... печката работеше както никога преди това!
Бях наследила от сестра си радио със слушалчица за едното ухо. Да де, но... слушалката бе вече неработеща. Отворих я и установих, че една жичка се е отпоила. Бях виждала баща си с големия поялник, ама... слушалката малка, малка... Взех една голяма вилица и нажежих зъбците й на газовата печка (странно за мен бе, че те почервеняха, но дръжката си остана хладна). Е, с тези зъбци запоих жичката, а майка ми и до днес не си ползва вилицата от комплекта, защото нещо необяснимо странно й се било случило;)
Това, че съм многословна и никога, ама никога не мога да се изкажа с 1-2 думи, не е тайна и затова, това не се брои като 6-ти номер, нали?:Р
9:34 PM
Приемам хрърлената ми ръкавица, но нека мине сесията ми и ще споделя 5 почти неизвестни неща за мен :-)
Ще се постарая да агитирам Сапунения, Теменугата и Злата :-)
12:20 PM
Ох леле! Докато кажеш пъпеш и той.... знаеш, нали:Р