за книгите
Четейки това писание на Dzverik си припомних за ученическите години. В някакъв вестник имаше запитване към десет човека на различна възраст - колко книги са прочели през последния месец. Най-добрият случай бе - 2. Тогава се замислих и за моите прочетени книги - бяха над 17 за същия този месец (сещате се - периода на активно “гълтане” на книги). Спомням си, че адски много се учудих, защо хората с възрастта престават да четат и ще се случи ли това и с мен?
Срам ме е да си призная, но се е случило!:(
И така, прочетох Весковия постинг, но или не съм стигнала до края или съвсем съм се отнесла, та не съм видяла, че ми е "прехвърлил топката". Добре, че Антония препраща пак към него, та да го прегледам пак и видиш ли да установя, че на някой му е интересно да разбере какво чета;)
И така, установих, че не чета:( Ще ми се да кажа, че съм се задълбала в някаква специализирана литература и т.н., но и това не е истина (с изключение на разни граматики и помагала по езици).
И все пак, последното което си купих и прочетох бе по препоръка на Таня Джекова – Финансовите измами на големия бизнес, Сесил У. Джаксън – наистина интересно и приятно книжле (Благодаря, Таня!). Зачела съм и една от книжките на Дневник и по-точно за amazon.com, но май само я подмотвам, а и те не се броят.
Трябва да се похваля, че наскоро прочетох първата си книжка на френски – Rebecca, Daphné Du Maurier. Закупила съм си и още 2 (Ma cousine Rachel, La crique du Français), но едва ли ще се похваля скоро, че съм ги отметнала.
За любими книги мога да посоча Роксолана, Пабло Загребелни както и Петър Първи, Толстой, но отдавна не съм ги препрочитала. За любим автор бих посочила Шекспир, но не с Хамлет или Ромео и Жулиета. Любим ми е заради хапливостта на езика му и невероятната игра с думите.
Моля, любимите ми заглавия и автор да не се приемат като снобизъм, а като влечение към по-класическите сюжети!
Преди 10-15 години в домовете ни имаше огромни библиотеки с класическа литература. Предполагам си спомняте, обикновено хората си събираха книгите от една или друга поредица (Световните класически романи май бе най-често срещаната). Е, установих, че тези книги са изчезнали. От Бургас книги не ми се влачат, няма и къде да ги държа, а който и софиянец да попитам ми отговаря – да, разбира се, че имам, ще ти подбера и... после установява, че книгите ги няма – не знае къде са или са изчезнали по / от таваните, мазетата...
Не си спомням дали при разказа си за Париж пуснах снимката на хората, чакащи на опашка за да им изкупят прочетените (ненужни) вече книги. Ако не съм, то тук му е мястото.
Labels: дневно - ежедневно...
9:29 AM
На мен ми се случва да обикалям и да си копувам от старите книжки и си ги чета с удоволствие. Наскоро намерих няколко на Бредбъри и Греъм Грийн - едни любими автори , попаднах на Чехов и Гогол и тъй като Руската литература ми е слабо позната си ги взех и бяха точно от тази "Световна класика".
Рядко ми остава възможност да си купя нови , но тези вече изоставени книги решавам да ги подслоня при мен...
1:32 PM
Да, редно е книгите да имат място в домовете ни!
Аз живея на 38 кв.м. и пространственото ограничение, както и непрекъснатото учене и купуване на все нови и нови учебници, ми налага да се възпирам от "приютяване" на нови заглавия у дома и... въпреки това току се прибирам с някоя нова книжка ;)
И... четейки това си писание от преди година, трябва да отбележа, че в момента препрочитам любимия Петър Първи;)
За Париж ми се ще да допълня, че точно до този "пункт за предаване на книги" има 2 книжарници на същата верига. Едната е за техническа литература, а другата за художествена. Пред книжарницата, в нещо като остъклено предвери, се продават книгите втора употреба, а вътре - новите.
А, когато у нас видя да се търкалят разкъсани корици на книги пред някой пункт за вторични суровини и... сърцето ме заболява, в истинския смисъл на думите!