<body><script type="text/javascript"> function setAttributeOnload(object, attribute, val) { if(window.addEventListener) { window.addEventListener('load', function(){ object[attribute] = val; }, false); } else { window.attachEvent('onload', function(){ object[attribute] = val; }); } } </script> <div id="navbar-iframe-container"></div> <script type="text/javascript" src="https://apis.google.com/js/plusone.js"></script> <script type="text/javascript"> gapi.load("gapi.iframes:gapi.iframes.style.bubble", function() { if (gapi.iframes && gapi.iframes.getContext) { gapi.iframes.getContext().openChild({ url: 'https://www.blogger.com/navbar.g?targetBlogID\x3d25515225\x26blogName\x3dFenia+in+full+leaf....\x26publishMode\x3dPUBLISH_MODE_BLOGSPOT\x26navbarType\x3dBLUE\x26layoutType\x3dCLASSIC\x26searchRoot\x3dhttp://fenia-in-full-leaf.blogspot.com/search\x26blogLocale\x3den\x26v\x3d2\x26homepageUrl\x3dhttp://fenia-in-full-leaf.blogspot.com/\x26vt\x3d-8800067618407860657', where: document.getElementById("navbar-iframe-container"), id: "navbar-iframe" }); } }); </script>

Петъчно изпростяване

Friday, August 27, 2010 by Fenia

Звъни колежката от съседната стая: "Бейби, моля те, провери дали ми е зелено кръгчето на скайпа?!"
и ... това не е виц :)

Labels:

От молба за напускане до 5-ца от тотото

Monday, August 16, 2010 by Fenia

Един невероятен, страхотен, вълшебен, тъжен, емоционален...неописуем ден!
16.8.2010 - би следвало да запомня тази дата, но познавайки се.... едва ли. Затова го и записвам.
Това е денят, за който бе ясно, че ще е изпълнен с емоции дори и без да е започнал, но Бога ми, не знаех с какви точни! Днес, след 15 г работа на едно и също място обявих, че напускам. И да, не бе лесно. След 15 се осмелих да помисля и за себе си, а и да отида на място, с което съм емоционално свързана и към което винаги ми е било тъпо, че не принадлежа. Като решение не бе лесно, но то бе взето преди време и днес просто прие реални измерения – срокове (и все пак се оказаха се по-дълги, отколкото се надявах), план-график...конкретни задължения..... преразпределения.... заместници...
15г в шест точки...
Хипер трудно за участниците в процеса, а ние бяхме двама. Трудно - за да не си наговорим неща, от които ще ни заболи и които ще обезличат тези 15г. Не знам, поне за мен не бе лесно. Треперех като лист, но бях сигурна в себе си, а отсрещната страна ме познава достатъчно добре, за да го разчете в поведението ми и да разбере, че няма смисъл от пазарлъци. Благодаря!
Протече сравнително леко (за мое облекчение) и все пак денят бе изнервен – виждания през 5 минути, телефонни разговори... Деси и Цвети, с които нямаше как да не споделя и които знаех, че по един или друг начин ще нараня....
...и .... 15 мин преди края на работия ден, какво установявам? – че съм спечелила 5-ца от тотото. Да, скромните 1 052 лв, които “сложиха капака” на този ден. Цялата нервност и напрежение се “преобърна” в радостна възбуда и не заради стойността на самата награда, а заради суеверното АЗ, че това е знак, че всичко е за добро и че това е правилната посока. Но за това... по-натам....;)
И да, не съм забравила, че това е денят, в който Плине се завръща в добрата стара Европа! Добре дошло, Лудече ((( )))

Labels: ,

ABC

потърси - намери

последни писания

последни коментари

архив

меденки - любимки

благинки

admin

Powered by Blogger

eXTReMe Tracker