Татко, татко, това органайзера на Левски ли е?
Страшно се забавлявам с децата, с техните "странни" разбирания и „изцепките”, казани със съвсеми невинен тон. То не, че е чак толкоз’ странно де... Нали и самата аз си обяснявам сложните (за мен) неща с други, познати ми такива.
Та, заглавната реплика бе изказана от едно детенце, пред витрината с дневника на Левски в НИМ.
Друга сладка реплика чута наскоро, е с автор дъщерята (4 години) на моя приятелка. Бе по повод един плешив човечец ( Сега не искам хората с голи главици да ми се разсърдят. Не! Четох нейде, че плешивите мъже били по-потентни. Та...явно тези, които им се подиграват, просто изпитват някаква завист...или яд...или е въпрос на незнание.). Та, въпросното дете, виждайки човечец с голо теме, заби следния въпрос на майка си: Мамо, ний сега на чичковците без коси, смеем ли им се?! ..........
Друга пък „отворка” (този път племенница на мой познат; седем годишна), след поредния тъп въпрос от страна на баба си, отегчено отговаря: Който много пита, много го лъжат...Мнооого сладки...мнооого....
Темата за децата ме навежда за пореден път на мисълта колко са малко (като брой) днес в България:( Помня, в моите детски години, как непрекъснато отвън се чуваше глъчка, как непрекъснато майки крещяха на деца да се прибират, а те водеха преговори само за още малко, как кварталните сливи не можеха да отгледат зрял плод..... Изумявам се непрекъснато днес, как пред блоковете плодните дръвчета не само дават плод, но и той узрява и пада презрял по земята, карайки ни да вървим в някаква киша, която, ако своевременно не завали дъжд, ферментира и загнива.... Кофти, някак си...
Та, заглавната реплика бе изказана от едно детенце, пред витрината с дневника на Левски в НИМ.
Друга сладка реплика чута наскоро, е с автор дъщерята (4 години) на моя приятелка. Бе по повод един плешив човечец ( Сега не искам хората с голи главици да ми се разсърдят. Не! Четох нейде, че плешивите мъже били по-потентни. Та...явно тези, които им се подиграват, просто изпитват някаква завист...или яд...или е въпрос на незнание.). Та, въпросното дете, виждайки човечец с голо теме, заби следния въпрос на майка си: Мамо, ний сега на чичковците без коси, смеем ли им се?! ..........
Друга пък „отворка” (този път племенница на мой познат; седем годишна), след поредния тъп въпрос от страна на баба си, отегчено отговаря: Който много пита, много го лъжат...Мнооого сладки...мнооого....
Темата за децата ме навежда за пореден път на мисълта колко са малко (като брой) днес в България:( Помня, в моите детски години, как непрекъснато отвън се чуваше глъчка, как непрекъснато майки крещяха на деца да се прибират, а те водеха преговори само за още малко, как кварталните сливи не можеха да отгледат зрял плод..... Изумявам се непрекъснато днес, как пред блоковете плодните дръвчета не само дават плод, но и той узрява и пада презрял по земята, карайки ни да вървим в някаква киша, която, ако своевременно не завали дъжд, ферментира и загнива.... Кофти, някак си...
This entry was posted by Fenia, on
Monday, May 01, 2006.
You can leave your response.
