Презареждане
Ето на, пак бързам...и пак времето не стига и....пак стария въпрос - е, какво свърших от заранта, да му се невиди?! Някак си...вярно времето тече! Тече през пръстите ми ( както всичко май;) ), измива ми очите, наквасва ми нозете ...и...май е време да си грабна багажа и да хукна към .....автогарата;) Да, точно така-заминавам си! Отивам си в единствения, любимия, най-обичания, жадувания, бленувания, желания, мечтания град; в най-невероято-топлоотдаващото местенце на света; в най-могъщия генератор на енергия и емоции; този, от досега с който батериите ми пощуряват (не, че точно в момента имат нужда от това де...ам...от много глава не боли;Р ), отивам си в Бургас...