<body><script type="text/javascript"> function setAttributeOnload(object, attribute, val) { if(window.addEventListener) { window.addEventListener('load', function(){ object[attribute] = val; }, false); } else { window.attachEvent('onload', function(){ object[attribute] = val; }); } } </script> <div id="navbar-iframe-container"></div> <script type="text/javascript" src="https://apis.google.com/js/plusone.js"></script> <script type="text/javascript"> gapi.load("gapi.iframes:gapi.iframes.style.bubble", function() { if (gapi.iframes && gapi.iframes.getContext) { gapi.iframes.getContext().openChild({ url: 'https://www.blogger.com/navbar.g?targetBlogID\x3d25515225\x26blogName\x3dFenia+in+full+leaf....\x26publishMode\x3dPUBLISH_MODE_BLOGSPOT\x26navbarType\x3dBLUE\x26layoutType\x3dCLASSIC\x26searchRoot\x3dhttp://fenia-in-full-leaf.blogspot.com/search\x26blogLocale\x3den_US\x26v\x3d2\x26homepageUrl\x3dhttp://fenia-in-full-leaf.blogspot.com/\x26vt\x3d-8800067618407860657', where: document.getElementById("navbar-iframe-container"), id: "navbar-iframe" }); } }); </script>

Боженци


Прекрасно е да има място нейде по света, което да определиш като свое. “Свое”, но не като имотно притежание, а свое, заради породената там емоция, заради преживяването, поставило началото на безброй спомени и мечти, “свое”, защото там се чувстваш жив и истински... Прекрасно е да имаш и с кого да споделиш това свое място, а ако този някой е в списъка на най-любимите ти същества и ако той възприема това “твое” място и като “свое”, и ако твоите спомени оттам са и негови, и мечтите ти са също негови мечти....не те ли кара всичко това да си истински щастлив? Може да е за миг, а може и за два, но си щастлив. Има нещичко, което да ти топли сърчицето, нещо, което да ти дава сили и желание да се измъкнеш от блатото на вечните проблеми и теготби, на налегналото те ежедневие... За мен това e Боженци.
Влюбих се в него от няколко разгледани снимки и...сега е любимото място на мен и още 15-ина човека, които аз поставям най-близко до сърцето си. За нас, това е мястото, към което се запътваме за шеста поредна година и което не допуска никакъв ангажимент да ни отклони от поредното съпреживяване там. Чужд на компанията човек, винаги се чуди на начина по който говорим за Боженци, на безброй многото припомняния на едни и същи истории, на любовта съпътстваща подготовката за всяко заминаване.... Обичаме да се шегуваме, че половин година си припомняме колко “яко” сме си изкарали последния път на Боженци, а другата половина отива в огранизацията на “следващото Боженци”. Просто за всички нас, това е начин да се докоснем до онова неясно, но силно чувство, което ни облива само при спомена за там.
След всяко “следващо Боженци” (повтарям се, но не мога да напиша “посещение”...някак си не мога да мисля така за моето Боженци) си задавам резонния въпрос дали догодина ще можем отново да се съберем, дали ще съумеем да продължим да бъдем заедно и да продължим красивите си спомени? Това е единствената мисъл за Боженци, която ме натъжава.... Хубавото е, че винаги успяваме. То...не, че ни коства някакво голямо усилие. Не! Просто....избираме кои да са почивните дни - Цветница, Великден или Гергьов ден и....съобщаваме. Капарото се изпраща още през Януари и ето го Април – началото на Май и ние потегляме;) Обичаме и да си мечтаем за него-още по-неясното и далечно бъдеще, в което единственото сигурно е, че ще бъдем там – заедно и щастливи. Надявам се да сме живи и здрави, за да осъществим тази си мечта ( Понеже съм скептично настроена към собственото си бъдеще “моите” момичета и момчета са ми обещали, че ако ще и да съм в инвалидна количка, олигавена и изкуфяла на “n”-та степен, те ще ме бутат по малките каменни улички, което си е истински подвиг, имайки предвид колко е голямо нагорнището и колко усилия би им коствало това. Aмa, да му мислят! Да са не давали бързи обещания!).
Друга наша мечта е (а ето, че от тази година се захващаме и с изпълнението й) да заведем там децата си. Да им предадем това ценно наше притежание – любовта към мястото и към хората, направили го така неповторимо за нас. Тези ни мечти пък доведоха несъществуващи проблеми (нещо като приказката за Нероден Гаргалчо – ами, ако децата наистина заобичат мястото като нас, ако успеят да станат една компания и поискат да ходят там именно през пролетта, така, както и ние? Ами тогава? Дали няма да се конкурираме със собствените си деца за резервации?!:)
......какво е лошото на това, човек да има мечти и какво е лошото да изпитваш наслада от тези свои мечти?
Щастлива съм, че имам “преживяването Боженци”! Щастлива съм, че имам т.нар. “Спотови” – хора, които ме обичат заради самата мен, а не заради това, което мога да има дам; хора, които ме приемат такава, каквато съм; които независимо от настроението и проблемите си, не си позволяват да ме обиждат или нагрубяват, да се държат надменно или саркастично; хора, които имат нужда да споделят с мен, да търсят съвет, помощ и подкрепа и които са готови във всеки миг да дадат своите такива; хора, които не ме консумират само тогава, когато те имат нужда или просто имат време за “убиване”, а се вглеждат и в моите нужди; хора, които винаги мислят как да ме изненадат и зарадват, как да облекчат живота ми, ей така, просто от обич, просто заради самата мен....

Единствения начин да отговоря на всичко това е с обич и мисля, че го правя – обичам ги така, както мога, така, както и те го приемат. Но това не ме прави по-бедна. Напротив! Аз заменям две равностнойни неща – обич за обич. Но количествено те са несъизмерими - получавам повече, отколко имам за да дам ( все пак те са 15-ина човека;) ), но въпреки това сме щастливи заедно! И въпреки това сме заедно! И... нека винаги да бъдем заедно!
ОБИЧАМ ВИ!
Боженци 2006 - част
Боженци 2005 - нищожна част
Боженци - минали години - някога ще го кача (все пак нямахме цифрови апарати) ;)

“Боженци”

  1. Blogger ieti Says:

    Хехехех е това е култова снимка - наща съседка по пижамка(ако туй е пижамка) , боса и ухилена до ушите...

    Изглежда все едно е пушила весели цигарки :P

  2. Blogger SNAKE HUNTERS Says:

    This comment has been removed by a blog administrator.

  3. Blogger Fenia Says:

    Хехех, теменужке и аз обичам много тази снимка на твоята съседка;) Най-малкото, тя е доказателство, че и току-що събудена, и спала по-малко от абсолютния минимум от 6 часа, може да се усмихва, а не само да крещи;)