<body><script type="text/javascript"> function setAttributeOnload(object, attribute, val) { if(window.addEventListener) { window.addEventListener('load', function(){ object[attribute] = val; }, false); } else { window.attachEvent('onload', function(){ object[attribute] = val; }); } } </script> <div id="navbar-iframe-container"></div> <script type="text/javascript" src="https://apis.google.com/js/plusone.js"></script> <script type="text/javascript"> gapi.load("gapi.iframes:gapi.iframes.style.bubble", function() { if (gapi.iframes && gapi.iframes.getContext) { gapi.iframes.getContext().openChild({ url: 'https://draft.blogger.com/navbar.g?targetBlogID\x3d25515225\x26blogName\x3dFenia+in+full+leaf....\x26publishMode\x3dPUBLISH_MODE_BLOGSPOT\x26navbarType\x3dBLUE\x26layoutType\x3dCLASSIC\x26searchRoot\x3dhttp://fenia-in-full-leaf.blogspot.com/search\x26blogLocale\x3den\x26v\x3d2\x26homepageUrl\x3dhttp://fenia-in-full-leaf.blogspot.com/\x26vt\x3d-8800067618407860657', where: document.getElementById("navbar-iframe-container"), id: "navbar-iframe" }); } }); </script>

имунологични механизми на хомеостазата

Имам да пиша есе на тема „Как разбирам, че съм жив?”. Благодатна тема, макар и безкрайно банална. За мен отговора е ясен – живея благодарение на емоциите си. Другото е просто физиологично съществуване. Щастието, болката, омразата и любовта – това са зъбните колела на живота. Странно е, обаче, че човек не може да ги понесе едновременно в огромни количества и в чист вид.
Ето, в момента си стоя безкрайно уморена, безкрайно щастлива, безкрайно учудена. Уморена и щастлива от съпреживяното, но учудена - от факта, че не мога да повярвам в обзелото ме вътрешно спокойствие и невероятната нежност и доброта, която изпитвам към всичко и всички (включително и към посетилата ме преди минути домоуправителка, която точно в тази вечер реши за пореден път да ми лази по нервите – знаете за какво говоря;) ). Чувствам се толкова добре, че това, от една страна ме изнервя, а от друга – задейства някакъв регулаторен механизъм, който ме тегли към желанието да изпитам и точно толкова „компенсаторна” болка. Явно целта е да успея да понеса всичката обич и доброта, която успях да „изсмуча” през почивните дни.
Изпитвам неистовото желание да поплача.... Желание, накарало ме преди миг да ревна на някакъв филм със сърцераздирателен край ( браво, бре! Смеете се, а много добре знаете, че плача на филми, но предпочитам да се правите, че не го виждате;) ). Мдам, сетих се! Ще си препрочета „Момчетата от улица Пал” - книжка от детските ми години, караща ме да заплача всеки път, когато я отгърна...
Да! Точно така! Ще намеря начин да ги съхраня – тях, хубавите емоции, незабравимите мигове и всичко, даващо ми възможност да оценя факта, че живея; да съм благодарна, за това, че живея!
Ще намеря начин....

“имунологични механизми на хомеостазата”