имунологични механизми на хомеостазата
Имам да пиша есе на тема „Как разбирам, че съм жив?”. Благодатна тема, макар и безкрайно банална. За мен отговора е ясен – живея благодарение на емоциите си. Другото е просто физиологично съществуване. Щастието, болката, омразата и любовта – това са зъбните колела на живота. Странно е, обаче, че човек не може да ги понесе едновременно в огромни количества и в чист вид.
Ето, в момента си стоя безкрайно уморена, безкрайно щастлива, безкрайно учудена. Уморена и щастлива от съпреживяното, но учудена - от факта, че не мога да повярвам в обзелото ме вътрешно спокойствие и невероятната нежност и доброта, която изпитвам към всичко и всички (включително и към посетилата ме преди минути домоуправителка, която точно в тази вечер реши за пореден път да ми лази по нервите – знаете за какво говоря;) ). Чувствам се толкова добре, че това, от една страна ме изнервя, а от друга – задейства някакъв регулаторен механизъм, който ме тегли към желанието да изпитам и точно толкова „компенсаторна” болка. Явно целта е да успея да понеса всичката обич и доброта, която успях да „изсмуча” през почивните дни.
Ето, в момента си стоя безкрайно уморена, безкрайно щастлива, безкрайно учудена. Уморена и щастлива от съпреживяното, но учудена - от факта, че не мога да повярвам в обзелото ме вътрешно спокойствие и невероятната нежност и доброта, която изпитвам към всичко и всички (включително и към посетилата ме преди минути домоуправителка, която точно в тази вечер реши за пореден път да ми лази по нервите – знаете за какво говоря;) ). Чувствам се толкова добре, че това, от една страна ме изнервя, а от друга – задейства някакъв регулаторен механизъм, който ме тегли към желанието да изпитам и точно толкова „компенсаторна” болка. Явно целта е да успея да понеса всичката обич и доброта, която успях да „изсмуча” през почивните дни.
Изпитвам неистовото желание да поплача.... Желание, накарало ме преди миг да ревна на някакъв филм със сърцераздирателен край ( браво, бре! Смеете се, а много добре знаете, че плача на филми, но предпочитам да се правите, че не го виждате;) ). Мдам, сетих се! Ще си препрочета „Момчетата от улица Пал” - книжка от детските ми години, караща ме да заплача всеки път, когато я отгърна...
Да! Точно така! Ще намеря начин да ги съхраня – тях, хубавите емоции, незабравимите мигове и всичко, даващо ми възможност да оценя факта, че живея; да съм благодарна, за това, че живея!
Да! Точно така! Ще намеря начин да ги съхраня – тях, хубавите емоции, незабравимите мигове и всичко, даващо ми възможност да оценя факта, че живея; да съм благодарна, за това, че живея!
Ще намеря начин....
This entry was posted by Fenia, on
Sunday, April 16, 2006.
You can leave your response.
