лоялността в приятелството - има ли я? ... или и тук "интереса клати феса?"
Защо винаги се намира някой, който да ти вгорчи хубавия вкус в устата? Кога хората, наричащи себе си приятели ще бъдат такива от сърце и душа, а не просто поредните използвачи намъкнали се в скромния ти животец? Докога ще попадам на хора и ще се привързвам към тях, а те през цялото време ще се “оглеждат” какво да ми отмъкнат, какво мога да им доставя или как ме "потребят"...? Всичко това звучи някак си странно на фона на оставения по-рано през деня коментар в блога на сис, относно моята вяра в доброто и хората....
Та, мили ми приятели, колко си мислите, че можете да “изсмучите” от мен? Ще ви помогна... От мен, като човек – адски много, но от мен, като служител на работодателя си -почти нищо. Тук не става въпрос за личности. Няма значение какъв е работодателя и какъв е приятеля. Няма значение и кой е по-добър, и кому симпатизирам повече... Тук визирам лоялността. Щом съм се договорила да работя за даден човек, то аз съм приела да изпълнявам определени задължения, срещу негови такива. В тези задължения по презумпция приемам, че се включва да браня интересите и спазвам порядките му (разбира се, в рамките на закона). Да, добър източник съм на информация, но все пак си имам и някакво лично достойнство! Приятелите ми би следвало да знаят това и да се съобразяват с него! Би следвало да ме уважават и да не ме поставят пред сложния избор да им помогна (и същевременно да си плюя в лицето за това, че го правя) или да не им помогна (и...тогава какво? ....ще ги загубя, ли?).
Моля ви, никога не ме поставяйте пред такъв избор! НИКОГА! .... защото ефекта най-вероятно е да се загубим, което отнесено към мен означава - "да се погубя"....
This entry was posted by Fenia, on
Tuesday, April 25, 2006.
You can leave your response.
