<body><script type="text/javascript"> function setAttributeOnload(object, attribute, val) { if(window.addEventListener) { window.addEventListener('load', function(){ object[attribute] = val; }, false); } else { window.attachEvent('onload', function(){ object[attribute] = val; }); } } </script> <div id="navbar-iframe-container"></div> <script type="text/javascript" src="https://apis.google.com/js/plusone.js"></script> <script type="text/javascript"> gapi.load("gapi.iframes:gapi.iframes.style.bubble", function() { if (gapi.iframes && gapi.iframes.getContext) { gapi.iframes.getContext().openChild({ url: 'https://www.blogger.com/navbar.g?targetBlogID\x3d25515225\x26blogName\x3dFenia+in+full+leaf....\x26publishMode\x3dPUBLISH_MODE_BLOGSPOT\x26navbarType\x3dBLUE\x26layoutType\x3dCLASSIC\x26searchRoot\x3dhttp://fenia-in-full-leaf.blogspot.com/search\x26blogLocale\x3den\x26v\x3d2\x26homepageUrl\x3dhttp://fenia-in-full-leaf.blogspot.com/\x26vt\x3d-8800067618407860657', where: document.getElementById("navbar-iframe-container"), id: "navbar-iframe" }); } }); </script>

Понеделник: ден за внасяне на ред....

На бюрото ми цари хаос, но това не е нещо необичайно за мен, а и е друга тема...
За съжаление, фазата на разхвърляност преминава вече в зоната на: “не мога да открия нищо”, а това е лошо. Въпреки добрата ми ориентация по отношение на всичко, в това число и хаоса, в момента не мога да започна да работа, докато не въведа ред...Това пък, от своя страна, предполага да мина първо през още по-голям хаос...ма така е...за да има ред, требе хаос-порочен кръг .....
Последните няколко дни преминаха под “знака на гардероба”;) Смешно е как ежедневието на човека, неговите близки мечти и стремления могат да бъдат неразривно свързани с някаква си вещ;) За мен това е не само смешно, но и странно. Аз съм човека, мразещ всичко ограничаващо.... като в това “всичко” се включват и мебелите. Нанасяйки се преди около 6 г в един абсолютно празен апартамент си бях поставила за задача да го поддържам колкото е възможно по-празен. Това мое решение предизвикваше (а и още го прави) абсолютното недоумение от страна на родителите ми. То не беше мрънкане, че 4 г спя на матрак на земята; то не бе "рев", че нямам маса (разбира се, че имах, но съвсем естествено върху нея се намираше РС-то и монитора ми), на която да се храни човек нормално... и не на последно място – протест, че една ниша е превърната в гардероб, а повечето ми неща си стоят по разни кашони. Е, това освен до усмивки от моя страна, до друго не водеше...е, поне до едно известно време... Първо капитулирах за леглото. От една страна ми бе кофти, че основен коз за това да не ми идват родителите на гости е нежеланието им да “се въргалят като кучета по земята” (цитат), а от друга, осъзнаването, че има някои легла, чиято основа може да побере мноооого багаж. Това ми се видя като хипер възможност да се отърва от кашоните... Да, така беше, но с годините човек, като някоя катерица трупа повече или по-мално нужни неща. За жалост и с мен се получи така... И с времето не само, че кашоните не изчезнаха, но се появиха нови и нови....и нещо взе да ме души...ама яко да ме души... Така стигнах до идеята да имам една единствена голяма мебел – гардероб. Да си взема такъв, обаче, не бе лесна задача. За да се случи, трябваше да премина през почти дву-годишен ремонт (подробностите - всички, четящи тук ги знаят). Е, щастлива съм да напиша: ИМАМ СИ ГАРДЕРОБ!!! Толкова радостна и щастлива съм от този факт вече няколко дена, че място си не намирам;) До гуша ми е дошло да планирам всичко за “след ремонта.... след гардероба”.... Бая работа отметнах тези почти две години и мога да кажа, че съм горда с резултата. Всички усилия, които положих, нерви, които изпокъсах, както и джобове, които изпразних, си струваха крайния резултат, като има, разбира се, какво още да се желае, но не зависи от мен, а за майстори не ми се говори.... Имам и още някои дребни довършителни неща, но...не е редно да ги “броя”. И сега, какво ми остава, освен да се насоча към следващата си мечта, която в случая е отново предметна;) Тя ще се осъществи (надявам се) след около 5-6 месеца, което за един типичен Стрелец ( и то жена;) ) си е адски много време, но...”добро е всичко, щом добър е краят”....поне нещата придобиват реални измерения...
Колкото до почивните дни....прекарах ги сред приятели;)) Благодарение на поприключването на ремонта, най-после можех да поканя гости у дома. Невъзможността до сега буквално ме “убиваше”:( Та...първите ми гости не бяха съвсем гости. Те готвиха заедно с мен (за всички, които като Сис са си мислели, че не обичам да готвя, следва да заявя-ОБИЧАМ и то страшно много, но...просто никога не го правя само заради мен), а също и ми помогнаха да поставя началото на малка градинка пред прозореца ми. За момента тя няма вид и реални очертания;) Има само 6 засадени рози и туфичка ярко-жълти теменужки, подарени ми от Бубе;) Тук е мястото да изкажа големите си благодарности на Joikata. Той бе човека, отзовал се на зова ми за помощ тогава, когато уж знаещите и можещите :Р не успяха да направят нищо. Той бе и човека, който заедно с мен (макар и аз да бях повече като “украса” на начинанието) човърка хипер сбитата пръст с малка желязна лопатка (с големина на лопатка за пясък) за да засади тези мои първи 6 рози и теменужки :)
И така....сега трябва да се заема с подреждането на бюрото ми, а вечерта да продължа със същото занятие, но у дома...с гардероба;)

“Понеделник: ден за внасяне на ред....”

  1. Blogger sis Says:

    Хехех, този гардероб си е световен!
    Напълни ли го вече?
    ;)

  2. Blogger Fenia Says:

    Ам...срам ме е да си призная...ам още не съм:) Ама...какво да направя, като всички са против мен? Ей на...тръгнах си от работа право у дома...уж да подреждам и...на...сега се връщам от китайския... и..трябва да си полегна, че утреша плавам:Р