<body><script type="text/javascript"> function setAttributeOnload(object, attribute, val) { if(window.addEventListener) { window.addEventListener('load', function(){ object[attribute] = val; }, false); } else { window.attachEvent('onload', function(){ object[attribute] = val; }); } } </script> <div id="navbar-iframe-container"></div> <script type="text/javascript" src="https://apis.google.com/js/plusone.js"></script> <script type="text/javascript"> gapi.load("gapi.iframes:gapi.iframes.style.bubble", function() { if (gapi.iframes && gapi.iframes.getContext) { gapi.iframes.getContext().openChild({ url: 'https://www.blogger.com/navbar.g?targetBlogID\x3d25515225\x26blogName\x3dFenia+in+full+leaf....\x26publishMode\x3dPUBLISH_MODE_BLOGSPOT\x26navbarType\x3dBLUE\x26layoutType\x3dCLASSIC\x26searchRoot\x3dhttp://fenia-in-full-leaf.blogspot.com/search\x26blogLocale\x3den_US\x26v\x3d2\x26homepageUrl\x3dhttp://fenia-in-full-leaf.blogspot.com/\x26vt\x3d-8800067618407860657', where: document.getElementById("navbar-iframe-container"), id: "navbar-iframe" }); } }); </script>

Домът на "сектата"


Днес разглеждах снимки от един велопоход и ето тази рязко ме върна към дните преди около 4 години. Върна ме в онази толкова топла и приятна атмосфера на мечти, наистина по детски наивни и наистина все още живи;) Това бе времето, в което със “сектата” (споко, не става въпрос за истинска секта, а за моята компания – така ни викат външните лица) искахме да сме непрекъснато заедно и само си търсехме повод да бъдем. Това бе времето, когато все още не се бяха народили наследниците и на някои женки не им бе надянато “фереджето”:Р Това бе и времето, в което си мечтаехме за лично наша си къща. Да за къщичка, в която да си бъдем само ний, с каминка и навес, сред горичка, до рекичка;) От идеята да си купим такава на Боженци се бяхме отказали отдавна (направи го една табела, закачена на съборетина – “продава се 150 000$”). Та...дълго време мислихме, мечтахме, пихме и се смяхме и на, решихме се. Някак си определихме, че 5 000 лв ще ни бъдат достатъчни ( в интерес на истината, тогава можеше да се намери за толкоз нещо прилично). Намерихме и кой ще тегли кредит от банка (странно, уж бяха малко пари, а дори и “на чашка” не успяхме да ги извадим в брой);) Оставаше само едно....да намерим къщата...... Ха, та ний даже си мислехме и за нотариалния акт – как в него ще фигурират около 10-15 човека и никой няма да може да си продаде дела без съгласието на другите, като първо ще трябва да го предложи на пропорционално изкупуване от останалите ( Хихихихихккк, представям си...как пред някой нотариус се изтъпанчва някой, собственик на 1/15 от къща и иска да продаде дела си – по 1/14 на всички останали 14 човека..... хахахаха)..... само като си припомням всичко това и се разплаквам от смях. Ей на, в момента пиша, смея се и плача. Плача за чистата мечтателност, която макар и малко хора, сме успели да съхраним у себе си; за онова чувство на принадлежност, което сме успели да развием един към друг; за онова приятелство, родило се преди години, запазило се и до днес...
Та, за къщата.... убийте ме, не помня как ни хрумна идеята за с. Ребърково! Организацията бе строга – събота (или неделя бе... не помня...), 08:00ч., среща под часовника на Централна гара. Е, озовахме се само четирима на уречената среща, но ... и четирима сме достатъчни за общата кауза;) Как пък се оказа, че има влак, който да тръгва веднага за там, как пък и познат намерихме във въпросното село...така и не разбрах... Факт – още от Централна гара започна купона и завърши същата вечер на Централна гара-завръщайки се от един от най-веселите ми почивни дни... За жалост, къща не намерихме;) Е, не е съвсем точно... ний си намерихме, ама собственика й така не разбра...:))))) А и ние, освен да наобиколим къщята, да намерим желаната, да оценим красотата на природата, да се попличкаме в рекичката и да се “спукаме от хилеж”, друго така и не направихме...
От тогавашния ден имам нейде една снимка - снимка на 4 ухилени, изпълнени с мечти человека, пиещи кафе на Централна гара... а днес ще прибавя и още една – тя не е свързана с мен или онзи миг, но ще ми помогне да си запазя този спомен, спомена за така красивата мечта.....
P.S. По повод миналото време, в което звучал този разказ ИлиЯн-ка, баш сектантка изявена, каза:
"....е то не може ли по повече да имаме,тва са мечти не са мъже,само с един да трябва да си...."

“Домът на "сектата"”

  1. Anonymous RaynerApe Says:

    красив спомен... благодаря, че го сподели.

  2. Blogger Fenia Says:

    Банално е, но наистина удоволствието бе за мен;)