<body><script type="text/javascript"> function setAttributeOnload(object, attribute, val) { if(window.addEventListener) { window.addEventListener('load', function(){ object[attribute] = val; }, false); } else { window.attachEvent('onload', function(){ object[attribute] = val; }); } } </script> <div id="navbar-iframe-container"></div> <script type="text/javascript" src="https://apis.google.com/js/plusone.js"></script> <script type="text/javascript"> gapi.load("gapi.iframes:gapi.iframes.style.bubble", function() { if (gapi.iframes && gapi.iframes.getContext) { gapi.iframes.getContext().openChild({ url: 'https://www.blogger.com/navbar.g?targetBlogID\x3d25515225\x26blogName\x3dFenia+in+full+leaf....\x26publishMode\x3dPUBLISH_MODE_BLOGSPOT\x26navbarType\x3dBLUE\x26layoutType\x3dCLASSIC\x26searchRoot\x3dhttp://fenia-in-full-leaf.blogspot.com/search\x26blogLocale\x3den\x26v\x3d2\x26homepageUrl\x3dhttp://fenia-in-full-leaf.blogspot.com/\x26vt\x3d-8800067618407860657', where: document.getElementById("navbar-iframe-container"), id: "navbar-iframe" }); } }); </script>

"Нагоре по стълбата, която води надолу"

От снощи в главата ми се е “загнездило” едно стихотворение, чийто автор и заглавие не помня (съжалявам, ако не го пресъздавам 100 % точно):

"Едно ново начало след последния край
и броене от нула
Изкатервам се бавно към поредния рай,
а душата ми – в зъбите
Свършва стълбата, после какво?
Пак в краката ми пропаст...
И потеглям обратно, назад, към едно
И кълбо от въпроси...
Все нагоре, надолу....
Така докога?
Колко трае живота?
Оцеляло след вчера,
до близкия мрак
Слиза слънцето....
.....в локвата.... "
Отмина и замина. Резултата е повече от положителен. Снощи разсъждавах по темата как е възможно нещо, което уж няма никакво отражение върху теб, на практика да се явява важно... Знаех от една седмица, но разбира се (както винаги) всичко бе изчислено да го подготвя в последния възможен ден и...това бе вчера. То не бе “летене”, то не бе “съскане”, то не бе хабене на тонери и нерви, проверка на последни изчисления... Разбира се, че бях притеснена. Предварителната информация бе за дълга проверка, съпроводена с попълване на въпросник, съдържащ доста провокативни въпроси. Нищо от това не бе вярно. Предните са били “въртяни на шиш” девет часа..... При нас бяха по-малко от 4 часа, като доста време мина в сладки приказки. Бе забавна комуникацията ми с “баш шефа”;) Той си говореше и питаше на английски, а аз отговарях на български. Колегата ми превеждаше, а аз поправях смисъла в думите му;) Накрая човечеца (англичанин с индийски произход) взе да се подсмихва и ме попита защо не му говоря на английски?:) Ми....как да му обясня стеснителността си :Рррр (тук /ме пърха с мигли)
До момента, в който не им видях гърбовете, бях ок. В следващия миг рухнах. Заболя ме главата. Стана ми студено..... Чувствам се абсолютно неадекватна. Единствената ми мисъл е как да се добера до леглото. Е, то винаги ще се намери нещо, дет’ да ме тормози. Този път е предварително уговорения час по френски, а ми е меко казано кофти да “връзвам тенекия” на женицата. Опитвам се да й звънна и да я помолим да го отменим, но...тя си е изключила телефона... Хух...ша го измисля някак си....


“"Нагоре по стълбата, която води надолу"”