Вервайте ми, не боли!;)
Странна нощ прекарах. То не бе трудно заспиване, не бе и последвалото го въртяне из леглото, не бе и поглеждане на часовника през 1 час (да не би случайно да закъснея)...бе някаква напрегната и мъчителна нощ. Притесненията ми бяха огромни, затова се и опитвах и да не мисля по въпроса, но из главата ми се “щураха” обърканите представи за комари – кръвопийци и огромни спринцовки:Р Забавно, няма що :) Причината за тези ми терзания, е че за първи път ми се наложи да дарявам кръв. Знам, че е странно на мойте години (на зебележката за възрастта ми Don са изхили просташки, ам ша види той), ма на ;) Та аз даже не си и знаех кръвната си група, а имах само подозрения за нея (никога не са ми я изследвали официално; някога много отдавна с едни стари реактиви си я изследвах сама, та затуй и само предполагах), които се оказаха точни;) Слава Богу, притесненията ми бяха най-болезнената част от цялата процедура. Хорицата в кръводарителския център до Принцес хотел определено си знаеха работата. От момента на влизането ни в центъра, до излизането (минаваш през попълване на формуляри, мерения на кръвно, вземане на кръв първо от пръста, после от вената) траеше не повече от 25-30 минути. Честно казано бая ма беше страх. Подмятанията, че нали уж съм била "мъжко момиче" никак ми не спряха треперенето под лъжичката;) ...От дете се панирам от лелки в бели пристилки и със спринцовка в ръка. То за всичко си има причина, де. Като дете в детската градина, при една имунизация, не ми повярваха, че ме боли ръката (а майка ми бе учителка в същата градина!) и в резултат - тя стана четворна. Като пораснах пък, лежейки след лека операцийка в бургаската болница поддържах постоянна температура, която в крайна сметка доказах, че се дължи на безпричинно продължаващото инжектиране на антибиотици и витаними (леле как болят!) в собствените ми задни части.... Бе случаи, колкото искаш... Те, в съчетание с перманентно ниското ми кръвно (най-редовно безпричинно пада на 60 / 90, 70 / 110.... ) и цветната ми фантазия бяха причината за една кошмарна нощ и учудващо леко преминаване на самата процедура.
С всичко това искам да кажа на всички, които по една или друга причина трябва да дарят кръв и се притесняват от този факт, че на практика е абсолютно безболезнено, бързо минаващо и....на първо място – животоспасяващо!:)
С всичко това искам да кажа на всички, които по една или друга причина трябва да дарят кръв и се притесняват от този факт, че на практика е абсолютно безболезнено, бързо минаващо и....на първо място – животоспасяващо!:)
This entry was posted by Fenia, on
Tuesday, May 16, 2006.
You can leave your response.
11:53 PM
Влизаш в класацията ми за "герой на деня"!
И тук наистина не се шегувам!
4:41 PM
Хахаха, е, вий вече за "мезе" ме взехте;)