За подаръците, стойностите и рибите в днешния ми ден....
Споням си цитат от някое произведение (не помня кое е точно) на Шекспир, гласящ:
“Подаръка ни стойност губи, дарителя, когато ни разлюби....”.
Много обичам да правя подаръци на хората около мен ( щом са около мен, значи са в списъка на любимите ми хора; )). Ама...обичам цялостния процес - от самата подготовка, включващ измислянето на това, какво да бъде, доставката / направата му та до крайния момент на изненада – връчването му;) Обичам нещата, които подарявам да са подбрани именно за този човек, да са неща от които той няма конкретна нужда, т.е. да не е нещо ежедневно, което той така или иначе смята утре да си вземе. Обикновено подаръците ми си имат някаква моя лична символика, рядко значима за околните, но особено съдържателна за самата мен. Такъв е примера с цветните моливчета на Поли ( за да придаде цвят на сивотата около себе си), които Beer_man трябваше да носи до Лондон (как ли ми се върза на акъла този човечец?!); със сребърния “нашийник” на Zlatkata (закачка май останала недоразбрана); със стреличките за дартс, връчени на Тошко преди заминаването му за Канада (за да направи целите си достижими и да бъде винаги “в десятката” им); с малкото симпатично пиле, понесло върху гърбинката си огромното яйце – дар за Сиската (за да не забравя каква кокошка е в действителност и да внимава с “товарите”, които поставя върху плещите си).... и такам...
Както е видно, тези дарове не са с някаква голяма парична стойност, но аз обичам именно този вид. За мен е много по-ценно да знам, че човека, който ми дарява нещото е помислил (макар и 5 минутки) какво би ми доставило радост (или просто ще ме накара да се усмихна) и се е постарал да ми го набави. За мен един от най-ценните подаръци е подарения ми от приятелите албум със снимки, съдържащ снимка на всеки един, преминал и останал (или “изчезнал безследно”) от нашата компания - в някаква характерна за него обстановка или поза и с малко посланийце ...за мен... Ми..приятно ми става от такива подаръци. Като си представя само как са търсели из лентите определени снимки, как са се свързвали с хора, намиращи се на другия край на света за да ми напишат два реда...просто подаръка си става наистина безценен.
Малко отклонение: Една приятелка (Веска, знаете я:) ) казва, че за нея подаръкът е ценен когато е малък, скъп и безполезен;) Е, има и такива хорица;)Та...защо го пиша всичко това.... В събота е рождения ден на шефа ми. При условие, че с него се познаваме повече от десет години, той е станал част от хората около мен. Всяка година измислянето на подарък ми/ни коства много усилия. Адски е трудно да зарадваш някой, за чиито желания не знаеш много, а и самият той разполага с доста повече възможности от нас да си задоволи капризите. Тази година, обаче, ако всичко мине както съм го заложила, изненадата може би ще се получи. Това ще е и може би най-странния подарък, който съм измислила и организирала в живота си (добре, че едно “джудже” се хвана да ми помогне, защото сама нямаше да се справя така, както май ще се получи;) ).
Шефа ми в последните години се “прероди” в голям рибар, което определи и насоката на нашите дарове - маскировъчни дрехи, гумени ботуши, 5 метрови прътове за въдица...луда работа. Той дотолкова се е запалил, че в момента си изгражда малко рибарниче на вилата си. За късмет, към настоящия момент (днес), изграждането е напълно завършено – нещо, което за малко щеше да провали цялата ми организация. Та с помощта на един друг запален рибар сме уредили въпросния рибарник да бъде зарибен;) То бяха мъки по заобиколното разпитване на шефа с каква риба смята да го пълни, по намиране на телефона на строителя и изнудването му да приключи навреме, по НАМИРАНЕТО на въпросната риба, по откриване на начин за транспортирането й... Оказа се, че рожденика си има и конкретни, максимално затрудняващи ни претенции. Значи, рибата била пъстърва, ама не каква да е, ами..... Балканка;) За хора като мен, нямащи си и понятие от риба и то особено от сладководната такава, намираща се в “предтиганна” фаза, това не означаваше нищо. Ама за разбирачите, виж, нещата бяха различни... Оказа се, че най-разпространена била пъстървата Американка – намира се из околните развъдници. Ама таз, Балканка, я било имало къмто настоящия момент само в развъдниците в Триград (ужас!) и този край/на язовир Батак....има-няма едно 250-300 км. от София. То хубаво разстоянието, ама...то таз пъстърва не се носи в найлоново пликче (както си мислеше една колежка;) ), нито в пластмасова кофа ... Трябвало да й се набави кислород, пък и времето не бива да е много топло (стискайте палци утре да е кат’ днес прохладно).... Трябваше и 2-3 дена по-рано да кажем, да я наловят хората, да я приготвят...(някак си на “косъм” влизаме във всякакви графици)... И като започнаха един по един да изскачат проблеми, ама...каквито може човек да се сети - то не бе наемане на транспорт (първо от София, после от Пазарджик!), то не бе наемане на специален съд (първо от Ябланица, сега май от София нейде).... на кислородни някакви бутилки.... осигуряване на двама човека (размествване на графици и прочие), чакане на резултати от изпробването на помпи, проблеми с дебита на кладенци....и....спирам дотук...
Стискайте палци утре да “крещя” тук “урааа” и...разбира се, шефа да се зарадва на изненадата, щот’....ако се окаже, че точно сега не му се занимава с риби (изисквали грижи разни – течащи води, хранения...и прочие:Ррррр), ша я закъсаме...ама той да му мисли:Ррр
Завършвам отново с Шекспир:
“Играта свърши, просяк става кралят,
добро е всичко, щом добър е краят....”
Та...утре ша го видим тоз' край ;)
“Подаръка ни стойност губи, дарителя, когато ни разлюби....”.
Много обичам да правя подаръци на хората около мен ( щом са около мен, значи са в списъка на любимите ми хора; )). Ама...обичам цялостния процес - от самата подготовка, включващ измислянето на това, какво да бъде, доставката / направата му та до крайния момент на изненада – връчването му;) Обичам нещата, които подарявам да са подбрани именно за този човек, да са неща от които той няма конкретна нужда, т.е. да не е нещо ежедневно, което той така или иначе смята утре да си вземе. Обикновено подаръците ми си имат някаква моя лична символика, рядко значима за околните, но особено съдържателна за самата мен. Такъв е примера с цветните моливчета на Поли ( за да придаде цвят на сивотата около себе си), които Beer_man трябваше да носи до Лондон (как ли ми се върза на акъла този човечец?!); със сребърния “нашийник” на Zlatkata (закачка май останала недоразбрана); със стреличките за дартс, връчени на Тошко преди заминаването му за Канада (за да направи целите си достижими и да бъде винаги “в десятката” им); с малкото симпатично пиле, понесло върху гърбинката си огромното яйце – дар за Сиската (за да не забравя каква кокошка е в действителност и да внимава с “товарите”, които поставя върху плещите си).... и такам...
Както е видно, тези дарове не са с някаква голяма парична стойност, но аз обичам именно този вид. За мен е много по-ценно да знам, че човека, който ми дарява нещото е помислил (макар и 5 минутки) какво би ми доставило радост (или просто ще ме накара да се усмихна) и се е постарал да ми го набави. За мен един от най-ценните подаръци е подарения ми от приятелите албум със снимки, съдържащ снимка на всеки един, преминал и останал (или “изчезнал безследно”) от нашата компания - в някаква характерна за него обстановка или поза и с малко посланийце ...за мен... Ми..приятно ми става от такива подаръци. Като си представя само как са търсели из лентите определени снимки, как са се свързвали с хора, намиращи се на другия край на света за да ми напишат два реда...просто подаръка си става наистина безценен.
Малко отклонение: Една приятелка (Веска, знаете я:) ) казва, че за нея подаръкът е ценен когато е малък, скъп и безполезен;) Е, има и такива хорица;)Та...защо го пиша всичко това.... В събота е рождения ден на шефа ми. При условие, че с него се познаваме повече от десет години, той е станал част от хората около мен. Всяка година измислянето на подарък ми/ни коства много усилия. Адски е трудно да зарадваш някой, за чиито желания не знаеш много, а и самият той разполага с доста повече възможности от нас да си задоволи капризите. Тази година, обаче, ако всичко мине както съм го заложила, изненадата може би ще се получи. Това ще е и може би най-странния подарък, който съм измислила и организирала в живота си (добре, че едно “джудже” се хвана да ми помогне, защото сама нямаше да се справя така, както май ще се получи;) ).
Шефа ми в последните години се “прероди” в голям рибар, което определи и насоката на нашите дарове - маскировъчни дрехи, гумени ботуши, 5 метрови прътове за въдица...луда работа. Той дотолкова се е запалил, че в момента си изгражда малко рибарниче на вилата си. За късмет, към настоящия момент (днес), изграждането е напълно завършено – нещо, което за малко щеше да провали цялата ми организация. Та с помощта на един друг запален рибар сме уредили въпросния рибарник да бъде зарибен;) То бяха мъки по заобиколното разпитване на шефа с каква риба смята да го пълни, по намиране на телефона на строителя и изнудването му да приключи навреме, по НАМИРАНЕТО на въпросната риба, по откриване на начин за транспортирането й... Оказа се, че рожденика си има и конкретни, максимално затрудняващи ни претенции. Значи, рибата била пъстърва, ама не каква да е, ами..... Балканка;) За хора като мен, нямащи си и понятие от риба и то особено от сладководната такава, намираща се в “предтиганна” фаза, това не означаваше нищо. Ама за разбирачите, виж, нещата бяха различни... Оказа се, че най-разпространена била пъстървата Американка – намира се из околните развъдници. Ама таз, Балканка, я било имало къмто настоящия момент само в развъдниците в Триград (ужас!) и този край/на язовир Батак....има-няма едно 250-300 км. от София. То хубаво разстоянието, ама...то таз пъстърва не се носи в найлоново пликче (както си мислеше една колежка;) ), нито в пластмасова кофа ... Трябвало да й се набави кислород, пък и времето не бива да е много топло (стискайте палци утре да е кат’ днес прохладно).... Трябваше и 2-3 дена по-рано да кажем, да я наловят хората, да я приготвят...(някак си на “косъм” влизаме във всякакви графици)... И като започнаха един по един да изскачат проблеми, ама...каквито може човек да се сети - то не бе наемане на транспорт (първо от София, после от Пазарджик!), то не бе наемане на специален съд (първо от Ябланица, сега май от София нейде).... на кислородни някакви бутилки.... осигуряване на двама човека (размествване на графици и прочие), чакане на резултати от изпробването на помпи, проблеми с дебита на кладенци....и....спирам дотук...
Стискайте палци утре да “крещя” тук “урааа” и...разбира се, шефа да се зарадва на изненадата, щот’....ако се окаже, че точно сега не му се занимава с риби (изисквали грижи разни – течащи води, хранения...и прочие:Ррррр), ша я закъсаме...ама той да му мисли:Ррр
Завършвам отново с Шекспир:
“Играта свърши, просяк става кралят,
добро е всичко, щом добър е краят....”
Та...утре ша го видим тоз' край ;)
This entry was posted by Fenia, on
Thursday, May 18, 2006.
You can leave your response.
