Сливане
Както обикновено се прибрах пешком от танците. Може би трябва да ме притеснява факта, че в 23 часа се шматкам сама по улиците, но...дано нивга да не се налага да го мисля...
Та, вървях си безкрайно уморена и унесена в разни мисли и изведнъж осъзнах, че именно този момент е сред любимите ми – след кошмарната жега на деня, да настане прохладна вечер, улиците да са притихнали и...някак си, адски приятно ми е да съм навън.
Последните години, когато се прибирах в Бургас за летния си отпуск, обичах да излизам с колата много късно вечерта и да шофирам безцелно по улиците; времето да е именно такова – прохладно и да подухва лек ветрец, а улиците да са добре осветени и почти празни. В тези моменти, в колата свири тиха музика, а до мен съм наредила шоколади и сокове:Р
Ехх, ще ми се сега да съм именно в Бургас, мнооооого бавно шофираща нейде около морската градина.... Добре де, може и да съм приседнала в приятна компания ( един човек...мдам, даже си пожелавам това да е Лудечето;) ) на плажа и да си мълчим, наблюдавайки морето и корабите и..... ето, че следващото стихотворение от Петя Дубарова, нахлува в главата ми:
Сливане
Нощта дойде и корабите - замъци
целунаха със светлини морето.
Запалиха го жълтите им пламъци
и стана то като от огън взето.
Те пясъците бели зацелуваха
и топло електричество им вляха.
До будното пристанище доплуваха
и в неговото светло се преляха.
То стана като мида - черноморница,
на бисери стотици светлината
затворила в плътта си животворница,
на звуци и на светлини богата.
И чувствам - на пристанището блясъка
превръща ме във водорасло нежно,
посажда ме завинаги във пясъка
с очи, с ръце към морската небрежност.
Та, вървях си безкрайно уморена и унесена в разни мисли и изведнъж осъзнах, че именно този момент е сред любимите ми – след кошмарната жега на деня, да настане прохладна вечер, улиците да са притихнали и...някак си, адски приятно ми е да съм навън.
Последните години, когато се прибирах в Бургас за летния си отпуск, обичах да излизам с колата много късно вечерта и да шофирам безцелно по улиците; времето да е именно такова – прохладно и да подухва лек ветрец, а улиците да са добре осветени и почти празни. В тези моменти, в колата свири тиха музика, а до мен съм наредила шоколади и сокове:Р
Ехх, ще ми се сега да съм именно в Бургас, мнооооого бавно шофираща нейде около морската градина.... Добре де, може и да съм приседнала в приятна компания ( един човек...мдам, даже си пожелавам това да е Лудечето;) ) на плажа и да си мълчим, наблюдавайки морето и корабите и..... ето, че следващото стихотворение от Петя Дубарова, нахлува в главата ми:
Сливане
Нощта дойде и корабите - замъци
целунаха със светлини морето.
Запалиха го жълтите им пламъци
и стана то като от огън взето.
Те пясъците бели зацелуваха
и топло електричество им вляха.
До будното пристанище доплуваха
и в неговото светло се преляха.
То стана като мида - черноморница,
на бисери стотици светлината
затворила в плътта си животворница,
на звуци и на светлини богата.
И чувствам - на пристанището блясъка
превръща ме във водорасло нежно,
посажда ме завинаги във пясъка
с очи, с ръце към морската небрежност.