<body><script type="text/javascript"> function setAttributeOnload(object, attribute, val) { if(window.addEventListener) { window.addEventListener('load', function(){ object[attribute] = val; }, false); } else { window.attachEvent('onload', function(){ object[attribute] = val; }); } } </script> <div id="navbar-iframe-container"></div> <script type="text/javascript" src="https://apis.google.com/js/plusone.js"></script> <script type="text/javascript"> gapi.load("gapi.iframes:gapi.iframes.style.bubble", function() { if (gapi.iframes && gapi.iframes.getContext) { gapi.iframes.getContext().openChild({ url: 'https://www.blogger.com/navbar.g?targetBlogID\x3d25515225\x26blogName\x3dFenia+in+full+leaf....\x26publishMode\x3dPUBLISH_MODE_BLOGSPOT\x26navbarType\x3dBLUE\x26layoutType\x3dCLASSIC\x26searchRoot\x3dhttp://fenia-in-full-leaf.blogspot.com/search\x26blogLocale\x3den\x26v\x3d2\x26homepageUrl\x3dhttp://fenia-in-full-leaf.blogspot.com/\x26vt\x3d-8800067618407860657', where: document.getElementById("navbar-iframe-container"), id: "navbar-iframe" }); } }); </script>

Сливане

Както обикновено се прибрах пешком от танците. Може би трябва да ме притеснява факта, че в 23 часа се шматкам сама по улиците, но...дано нивга да не се налага да го мисля...
Та, вървях си безкрайно уморена и унесена в разни мисли и изведнъж осъзнах, че именно този момент е сред любимите ми – след кошмарната жега на деня, да настане прохладна вечер, улиците да са притихнали и...някак си, адски приятно ми е да съм навън.
Последните години, когато се прибирах в Бургас за летния си отпуск, обичах да излизам с колата много късно вечерта и да шофирам безцелно по улиците; времето да е именно такова – прохладно и да подухва лек ветрец, а улиците да са добре осветени и почти празни. В тези моменти, в колата свири тиха музика, а до мен съм наредила шоколади и сокове:Р
Ехх, ще ми се сега да съм именно в Бургас, мнооооого бавно шофираща нейде около морската градина.... Добре де, може и да съм приседнала в приятна компания ( един човек...мдам, даже си пожелавам това да е Лудечето;) ) на плажа и да си мълчим, наблюдавайки морето и корабите и..... ето, че следващото стихотворение от Петя Дубарова, нахлува в главата ми:

Сливане

Нощта дойде и корабите - замъци
целунаха със светлини морето.
Запалиха го жълтите им пламъци
и стана то като от огън взето.

Те пясъците бели зацелуваха
и топло електричество им вляха.
До будното пристанище доплуваха
и в неговото светло се преляха.

То стана като мида - черноморница,
на бисери стотици светлината
затворила в плътта си животворница,
на звуци и на светлини богата.

И чувствам - на пристанището блясъка
превръща ме във водорасло нежно,
посажда ме завинаги във пясъка
с очи, с ръце към морската небрежност.

“Сливане”