Три трудни писма
За един и същи ден получих три “трудни” писма. За всяко едно от тях бе правен опит повече от 1път;)
Първото е от моя приятелка, заминала да “опита късмета” си в странство (Ех, Канада....). Това е човек, който изключително много обичам и чиято липса, ще чувствам при всяка сбирка, т.е. често. Дълго се чудех как да се разделя с нея. Мразя Софийското летище и не обичам да ходя там. Свързвам го с изпращане на толкова много любими хора, повечето от които не са се върнали, а направилите го - са така неузнаваемо променени, че даже се чудя дали някога съм ги познавала:( Както и да е.... реших, че Меги няма да я изпращам на летището, а след поредната сбирка, ще си кажем “чао” и... все едно на другата ще се видим пак... Ми, не успях:( Разбира се, че се разревах..... просто... мразя да губя приятели. Знам, че не съм я загубила, знам, че е там някъде и си мисли от време на време за нас и..все пак, както казва Сис – ако има нужда от помощ, аз най-вероятно няма да разбера, а дори и да знам, ще “умра”, че не съм до нея да й помогна:( Та... писанията бяха за писмата.... и първото – от нея.... От три дена ми изпраща само празни мейли, които аз връщам с молба да бъдат “напълнени”;) И...най-после вчера получих “пълен” такъв, изпълнен с успокоително-оптимистични думи;)Стискам й палци всичко да е наред и да си заслужава, пустата Канада, заточението й далеч от нас!
Второто писмо е....доста забавно, но не заради съдържанието си, а заради това, че въобще съм го получила;) Това е писмо, което чакам повече от 4 г (времето, в което ползвам настоящия си мейл). Причината за това, въпросния човек да не ми изпрати досега писмо е безкрайно елементарна и смешна;) За над 4 години, най-после успя да открие как да напише долната черта, съдържаща се в мейл-адреса ми;) Алелуя!!!
Третото писмо е от непознат, намерил време в ранната утрин да каже две добри думи, на друг един непознат:) Е...тук причината е била в РС-то, но е факт, че и това писмо не пристигна безпроблемно, а на две части:)
Та...да, трудно се пишат писма и явно доста трудно пристигат при мен:( Благодаря на тези, които въпреки "трудностите" си, не са се отказали и са продължили да опитват до успешния край:Р В замяна на това, пък, аз лесно и приятно ги чета :)
Първото е от моя приятелка, заминала да “опита късмета” си в странство (Ех, Канада....). Това е човек, който изключително много обичам и чиято липса, ще чувствам при всяка сбирка, т.е. често. Дълго се чудех как да се разделя с нея. Мразя Софийското летище и не обичам да ходя там. Свързвам го с изпращане на толкова много любими хора, повечето от които не са се върнали, а направилите го - са така неузнаваемо променени, че даже се чудя дали някога съм ги познавала:( Както и да е.... реших, че Меги няма да я изпращам на летището, а след поредната сбирка, ще си кажем “чао” и... все едно на другата ще се видим пак... Ми, не успях:( Разбира се, че се разревах..... просто... мразя да губя приятели. Знам, че не съм я загубила, знам, че е там някъде и си мисли от време на време за нас и..все пак, както казва Сис – ако има нужда от помощ, аз най-вероятно няма да разбера, а дори и да знам, ще “умра”, че не съм до нея да й помогна:( Та... писанията бяха за писмата.... и първото – от нея.... От три дена ми изпраща само празни мейли, които аз връщам с молба да бъдат “напълнени”;) И...най-после вчера получих “пълен” такъв, изпълнен с успокоително-оптимистични думи;)Стискам й палци всичко да е наред и да си заслужава, пустата Канада, заточението й далеч от нас!
Второто писмо е....доста забавно, но не заради съдържанието си, а заради това, че въобще съм го получила;) Това е писмо, което чакам повече от 4 г (времето, в което ползвам настоящия си мейл). Причината за това, въпросния човек да не ми изпрати досега писмо е безкрайно елементарна и смешна;) За над 4 години, най-после успя да открие как да напише долната черта, съдържаща се в мейл-адреса ми;) Алелуя!!!
Третото писмо е от непознат, намерил време в ранната утрин да каже две добри думи, на друг един непознат:) Е...тук причината е била в РС-то, но е факт, че и това писмо не пристигна безпроблемно, а на две части:)
Та...да, трудно се пишат писма и явно доста трудно пристигат при мен:( Благодаря на тези, които въпреки "трудностите" си, не са се отказали и са продължили да опитват до успешния край:Р В замяна на това, пък, аз лесно и приятно ги чета :)
This entry was posted by Fenia, on
Friday, May 26, 2006.
You can leave your response.
