<body><script type="text/javascript"> function setAttributeOnload(object, attribute, val) { if(window.addEventListener) { window.addEventListener('load', function(){ object[attribute] = val; }, false); } else { window.attachEvent('onload', function(){ object[attribute] = val; }); } } </script> <div id="navbar-iframe-container"></div> <script type="text/javascript" src="https://apis.google.com/js/plusone.js"></script> <script type="text/javascript"> gapi.load("gapi.iframes:gapi.iframes.style.bubble", function() { if (gapi.iframes && gapi.iframes.getContext) { gapi.iframes.getContext().openChild({ url: 'https://www.blogger.com/navbar.g?targetBlogID\x3d25515225\x26blogName\x3dFenia+in+full+leaf....\x26publishMode\x3dPUBLISH_MODE_BLOGSPOT\x26navbarType\x3dBLUE\x26layoutType\x3dCLASSIC\x26searchRoot\x3dhttp://fenia-in-full-leaf.blogspot.com/search\x26blogLocale\x3den_US\x26v\x3d2\x26homepageUrl\x3dhttp://fenia-in-full-leaf.blogspot.com/\x26vt\x3d-8800067618407860657', where: document.getElementById("navbar-iframe-container"), id: "navbar-iframe" }); } }); </script>

Зрители на собственото си представление

Гонитбата си продължава,
зрителите си стоят,
някои си ръкопляскат,
други пък реват... “

Хляб и зрелища” - е те толкоз верно й требва на тълпата. Хлебец – достатъчно, та да не умре от глад и да не остави своите “кумири” да пукнат на свой ред, а зрелищата – те са за отклоняване на вниманието - да не се забелязва, липсващото върху филията хляб сиренце и бъркащите в джебовете им, сценични работници. Ей, ам глупав народец, бре! От глупав, по-глупав.... Хем си няма парици за трохици, хем си плаща безропотно таксата за да си гледа все едно и също фиаско. А, уж за умен пише.... Осъзнава си съвсем ясно, че фиаското си е фисако, осъзнава си, че и “героите” им не само, че не са герои, ами са и толкова слаби, та и за пародия не стават, ма на, плащат си поредната увеличена цена на “удоволствието” да живеят с / в пиесата . Е,от време на време палячовците се сменят, ама се сменят само като лица, продължават да ни гледат сериозно и загрижено от центъра на сцената (центъра на собствената им Вселена), говорейки все едни и същи щуротии - от онова “Не ме гледай тъпо, българино!” или “За бога, братя, не купувайте!” и др., през снощното “Нещо друго искаш ли?” (въпрос на кмета ни, към възрастна жена – не знам ... опитва се да се доближи до масите ли, та си позволява на два пъти-по-възрастна жена да говори по този начин или просто е липса на добро възпитание?!). Непреходни са персонажите ни, ма явно си ги обичаме, щом продължаваме да си ги търпим и овчедушно да ги оставяме да си безчинстват.... ето на, нявга са били башибозуците и еничари, после тайни полицаи, сега пък са спецченгета разни... И всички те са били и са нашенци по произход, с основни задачи - насилствен контрол над нашия народец, в нашата си бедна страница – и всичко по нечия еднолична воля – и преди...и сега... Ама то и ние сме си същите, де – все си стоим, гледаме, роптаем си кротко... мрънкаме за оправия и си затъваме в собственото блато, само, че в....народното си творчество нямаме барон Мюнхаузен, та да се хванем за яките и сами да се измъкнем.... имаме си Левски, ам с него си върви и поп Кръстьо ( пък ако ще и да се чудят историците, е ли е виновен той или е умишлено набеден!). Та...интересно ми е докога ще си стоим до шия в блатото и ще чакаме, и викаме неволята, а няма да се понапънем и със собствени силици да си издрапаме оттам, дет’ сами, чрез овчата си примиреност, сме се докарали....

“Зрители на собственото си представление”