Зрители на собственото си представление
Гонитбата си продължава,
зрителите си стоят,
някои си ръкопляскат,
други пък реват... “
Хляб и зрелища” - е те толкоз верно й требва на тълпата. Хлебец – достатъчно, та да не умре от глад и да не остави своите “кумири” да пукнат на свой ред, а зрелищата – те са за отклоняване на вниманието - да не се забелязва, липсващото върху филията хляб сиренце и бъркащите в джебовете им, сценични работници. Ей, ам глупав народец, бре! От глупав, по-глупав.... Хем си няма парици за трохици, хем си плаща безропотно таксата за да си гледа все едно и също фиаско. А, уж за умен пише.... Осъзнава си съвсем ясно, че фиаското си е фисако, осъзнава си, че и “героите” им не само, че не са герои, ами са и толкова слаби, та и за пародия не стават, ма на, плащат си поредната увеличена цена на “удоволствието” да живеят с / в пиесата . Е,от време на време палячовците се сменят, ама се сменят само като лица, продължават да ни гледат сериозно и загрижено от центъра на сцената (центъра на собствената им Вселена), говорейки все едни и същи щуротии - от онова “Не ме гледай тъпо, българино!” или “За бога, братя, не купувайте!” и др., през снощното “Нещо друго искаш ли?” (въпрос на кмета ни, към възрастна жена – не знам ... опитва се да се доближи до масите ли, та си позволява на два пъти-по-възрастна жена да говори по този начин или просто е липса на добро възпитание?!). Непреходни са персонажите ни, ма явно си ги обичаме, щом продължаваме да си ги търпим и овчедушно да ги оставяме да си безчинстват.... ето на, нявга са били башибозуците и еничари, после тайни полицаи, сега пък са спецченгета разни... И всички те са били и са нашенци по произход, с основни задачи - насилствен контрол над нашия народец, в нашата си бедна страница – и всичко по нечия еднолична воля – и преди...и сега... Ама то и ние сме си същите, де – все си стоим, гледаме, роптаем си кротко... мрънкаме за оправия и си затъваме в собственото блато, само, че в....народното си творчество нямаме барон Мюнхаузен, та да се хванем за яките и сами да се измъкнем.... имаме си Левски, ам с него си върви и поп Кръстьо ( пък ако ще и да се чудят историците, е ли е виновен той или е умишлено набеден!). Та...интересно ми е докога ще си стоим до шия в блатото и ще чакаме, и викаме неволята, а няма да се понапънем и със собствени силици да си издрапаме оттам, дет’ сами, чрез овчата си примиреност, сме се докарали....
зрителите си стоят,
някои си ръкопляскат,
други пък реват... “
Хляб и зрелища” - е те толкоз верно й требва на тълпата. Хлебец – достатъчно, та да не умре от глад и да не остави своите “кумири” да пукнат на свой ред, а зрелищата – те са за отклоняване на вниманието - да не се забелязва, липсващото върху филията хляб сиренце и бъркащите в джебовете им, сценични работници. Ей, ам глупав народец, бре! От глупав, по-глупав.... Хем си няма парици за трохици, хем си плаща безропотно таксата за да си гледа все едно и също фиаско. А, уж за умен пише.... Осъзнава си съвсем ясно, че фиаското си е фисако, осъзнава си, че и “героите” им не само, че не са герои, ами са и толкова слаби, та и за пародия не стават, ма на, плащат си поредната увеличена цена на “удоволствието” да живеят с / в пиесата . Е,от време на време палячовците се сменят, ама се сменят само като лица, продължават да ни гледат сериозно и загрижено от центъра на сцената (центъра на собствената им Вселена), говорейки все едни и същи щуротии - от онова “Не ме гледай тъпо, българино!” или “За бога, братя, не купувайте!” и др., през снощното “Нещо друго искаш ли?” (въпрос на кмета ни, към възрастна жена – не знам ... опитва се да се доближи до масите ли, та си позволява на два пъти-по-възрастна жена да говори по този начин или просто е липса на добро възпитание?!). Непреходни са персонажите ни, ма явно си ги обичаме, щом продължаваме да си ги търпим и овчедушно да ги оставяме да си безчинстват.... ето на, нявга са били башибозуците и еничари, после тайни полицаи, сега пък са спецченгета разни... И всички те са били и са нашенци по произход, с основни задачи - насилствен контрол над нашия народец, в нашата си бедна страница – и всичко по нечия еднолична воля – и преди...и сега... Ама то и ние сме си същите, де – все си стоим, гледаме, роптаем си кротко... мрънкаме за оправия и си затъваме в собственото блато, само, че в....народното си творчество нямаме барон Мюнхаузен, та да се хванем за яките и сами да се измъкнем.... имаме си Левски, ам с него си върви и поп Кръстьо ( пък ако ще и да се чудят историците, е ли е виновен той или е умишлено набеден!). Та...интересно ми е докога ще си стоим до шия в блатото и ще чакаме, и викаме неволята, а няма да се понапънем и със собствени силици да си издрапаме оттам, дет’ сами, чрез овчата си примиреност, сме се докарали....
This entry was posted by Fenia, on
Monday, May 29, 2006.
You can leave your response.
