<body><script type="text/javascript"> function setAttributeOnload(object, attribute, val) { if(window.addEventListener) { window.addEventListener('load', function(){ object[attribute] = val; }, false); } else { window.attachEvent('onload', function(){ object[attribute] = val; }); } } </script> <div id="navbar-iframe-container"></div> <script type="text/javascript" src="https://apis.google.com/js/plusone.js"></script> <script type="text/javascript"> gapi.load("gapi.iframes:gapi.iframes.style.bubble", function() { if (gapi.iframes && gapi.iframes.getContext) { gapi.iframes.getContext().openChild({ url: 'https://www.blogger.com/navbar.g?targetBlogID\x3d25515225\x26blogName\x3dFenia+in+full+leaf....\x26publishMode\x3dPUBLISH_MODE_BLOGSPOT\x26navbarType\x3dBLUE\x26layoutType\x3dCLASSIC\x26searchRoot\x3dhttp://fenia-in-full-leaf.blogspot.com/search\x26blogLocale\x3den\x26v\x3d2\x26homepageUrl\x3dhttp://fenia-in-full-leaf.blogspot.com/\x26vt\x3d-8800067618407860657', where: document.getElementById("navbar-iframe-container"), id: "navbar-iframe" }); } }); </script>

Усмихнат спомен

От доста време ме преследва един спомен и току ме кара да се усмихвам в най-кофтито ми моменти... Използвам го за прецакване на гадното си настроение... някакъв вид защитна реакция;) Та, ей го на...
Преди много много години си имах съквартирантка. Най-добрата съквартирантка на света. Казваше се (и още си се казва) Яница и... не случайно бе наречена пияница;) Та... една съботна (или неделна) утрин, въпросната Яница се опитва да ме измъкне от леглото. Да де.... ама това са дните, които браня “с нокти и зъби” от чуждите посегателства, дните, в които оставям програмата абсолютно свободна (“накъдрям” я в движение), дните, в които се наспивам като за последно... И така... часът е около 11, аз си спя, а тя отдавна е будна и й е скучно;) Опита се да ме погъделичка, да ме оскубе, дръпне за носа.... Резултата – обръщане на другата страна и измърморване... Та...не се стърпя тя, стана, отиде в другата стая и по едно време пристига в стаята и я чувам как хрупа нещо... Отварям едното око – тя стои пред мен и яростно хрупа една огромна зелена ябълка... из стаята се носи аромат на кафе ... (мнооого хитро.... прекрасно знае, че това ще ме разбуди... )... Отварям и другото око ( вече ме е досмешало... ) и престорено ядосано й казвам:
- А така, Янче, хапвай ябълки, хапвай... Чувала съм, че една ябълка сутрин и една ябълка преди лягане е вярната рецепта за красота.... а... тъй кат’ та гледам...имаш нужда...
Яница, обаче, продължава ожесточено да хрупа... премигва два пъти и ми отговаря:
- А аз, теб като гледам, по едно кило на ден трябва да ядеш....
И ако с този си спомен съм накарала една, макар и малка усмивка да се появи поне у един от вас... ми... тогава денят е хубав и усмихнат и аз мен ;)

“Усмихнат спомен”

  1. Blogger ieti Says:

    Хехехех яко :D Това верно ми оправи настроението за цял ден. Евалата Тони ако пишеш таквиз всяка сутрин ставам най-редовния ти читател веднагически! Не че сега не гледам редовно де :p