Слънчеви захранки
Отвратителен е начина, по който времето влияе на настроението ми... или по - точно – по който лошото време ми влияе (като че ли... не се оплаквам от зависимостта си от доброто време ;) ). Толкова ми е смръщено и студено (за настроението става дума), че нямам ищах за нищо. Може би причината е, че отново ми се струпват страшно много неща и всички са спешни и просто..... за пореден път се опитвам да “разчиствам” около себе си, та да остане време за нещата, които обичам...и на..няма и няма.... Имам чувството, че се вътря около оста си (като куче, гонещо опашката си). Вчера в един разговор се опитаха да ми обяснят, че е време да се спра за малко, а аз някак си не мога да обясня, че от една страна не искам да спирам, а от друга – ми то ... аз не правя нищо... или по-скоро не виждам реалния успех в нищо... Уж непрекъснато “бутам” нещо нанякъде, уж съм все на “финалната права” и на... не съм мръднала и на йота :( Ми... някак си... не е честно...
Може би причината за “здрача” около мен е, че нищо откровено хубаво не ми се е случвало напоследък, а аз не съм свикнала така. Винаги около мен има хора или ситуации, които да ме топлят. Може би това се дължи на чувствителността ми към заобикалящото, както и вечно положителната ми нагласа... не знам, но факт е, че в момента съм върху подвижни пясъци и не смея да дишам дори (а съм си поела въздух, а съм потънала)... Ако не са единичните проблясъци около мен.... да ме е обгърнала задушаващата тъма... Ей на, вчера това бяха случайната ми среща с Дойчи в центъра, както и парчето торта, донесено ми от приятелка в края на деня, не за нещо друго, а защото през м. Ноември имаше рожден ден, а не бе в България да почерпи... та на... Е, аз си я познавам прекалено добре за да знам, че това е измислена причина за да почерпи ....ей така, просто... защото й е било кеф да ме зарадва с нещо... ( в случая – с парче еклерова торта от онез’ най-любимите ми, дет’ в “Лагуна” ги предлагат. Който не ги е опитвал и има възможност - да бяга бързо натам;) ).
Днешния проблясък отново бе безкрайно красив. И този път бе храница, макар и не от така добре познатия ни физически вид;) Това бе захранка за мечтите ми през следващите две седмици... Поех я по безкрайно любимия си начин – в ранната утрин, с чаша горещо кафе в ръка;) Това донякъде повдигна настроението ми и ми даде възможност за “глътка въздух” без затъване ;) И как няма... Плине най-после ми бе писала и то по онзи типичен за нея слънчево – детски начин, каращ ме да се усмихвам широко... И така... най-после започваме да правим планове за след 24-ти и макар и да са още мъгляви (а може би и точно това им е хубавото) са безкрайно сладки... сладки, защото са безкрайно възможни, защото са изпълнени с балони, торти, люлки и веселие, с море, пясък, слънце и безсънни нощи:Р
Благодаря ви, мили мои “проблясъци”, мили мои слънчеви захранки, благодаря ви, че ми давате трепкащата светлинка, която да следвам;)
Може би причината за “здрача” около мен е, че нищо откровено хубаво не ми се е случвало напоследък, а аз не съм свикнала така. Винаги около мен има хора или ситуации, които да ме топлят. Може би това се дължи на чувствителността ми към заобикалящото, както и вечно положителната ми нагласа... не знам, но факт е, че в момента съм върху подвижни пясъци и не смея да дишам дори (а съм си поела въздух, а съм потънала)... Ако не са единичните проблясъци около мен.... да ме е обгърнала задушаващата тъма... Ей на, вчера това бяха случайната ми среща с Дойчи в центъра, както и парчето торта, донесено ми от приятелка в края на деня, не за нещо друго, а защото през м. Ноември имаше рожден ден, а не бе в България да почерпи... та на... Е, аз си я познавам прекалено добре за да знам, че това е измислена причина за да почерпи ....ей така, просто... защото й е било кеф да ме зарадва с нещо... ( в случая – с парче еклерова торта от онез’ най-любимите ми, дет’ в “Лагуна” ги предлагат. Който не ги е опитвал и има възможност - да бяга бързо натам;) ).
Днешния проблясък отново бе безкрайно красив. И този път бе храница, макар и не от така добре познатия ни физически вид;) Това бе захранка за мечтите ми през следващите две седмици... Поех я по безкрайно любимия си начин – в ранната утрин, с чаша горещо кафе в ръка;) Това донякъде повдигна настроението ми и ми даде възможност за “глътка въздух” без затъване ;) И как няма... Плине най-после ми бе писала и то по онзи типичен за нея слънчево – детски начин, каращ ме да се усмихвам широко... И така... най-после започваме да правим планове за след 24-ти и макар и да са още мъгляви (а може би и точно това им е хубавото) са безкрайно сладки... сладки, защото са безкрайно възможни, защото са изпълнени с балони, торти, люлки и веселие, с море, пясък, слънце и безсънни нощи:Р
Благодаря ви, мили мои “проблясъци”, мили мои слънчеви захранки, благодаря ви, че ми давате трепкащата светлинка, която да следвам;)
This entry was posted by Fenia, on
Thursday, June 08, 2006.
You can leave your response.
