<body><script type="text/javascript"> function setAttributeOnload(object, attribute, val) { if(window.addEventListener) { window.addEventListener('load', function(){ object[attribute] = val; }, false); } else { window.attachEvent('onload', function(){ object[attribute] = val; }); } } </script> <div id="navbar-iframe-container"></div> <script type="text/javascript" src="https://apis.google.com/js/plusone.js"></script> <script type="text/javascript"> gapi.load("gapi.iframes:gapi.iframes.style.bubble", function() { if (gapi.iframes && gapi.iframes.getContext) { gapi.iframes.getContext().openChild({ url: 'https://www.blogger.com/navbar.g?targetBlogID\x3d25515225\x26blogName\x3dFenia+in+full+leaf....\x26publishMode\x3dPUBLISH_MODE_BLOGSPOT\x26navbarType\x3dBLUE\x26layoutType\x3dCLASSIC\x26searchRoot\x3dhttp://fenia-in-full-leaf.blogspot.com/search\x26blogLocale\x3den\x26v\x3d2\x26homepageUrl\x3dhttp://fenia-in-full-leaf.blogspot.com/\x26vt\x3d-8800067618407860657', where: document.getElementById("navbar-iframe-container"), id: "navbar-iframe" }); } }); </script>

споделени емоцийки

Ето и малко впечатления от концерта на Стинг ( след помпозните си изказвания по повода, просто няма как, трябва си);)
Та... обичам съвкупните прояви на живо (чшш, не развихряйте въображението си, де;) ), да чувствам около себе си хора, завладяни от еднородни, силни емоции, уникалността на изпълнението, чувството, че е специално за теб, тук и сега... Това е и причината да обичам да ходя на театър (макар и в последно време да нямам време да го правя), на футболни мачове (шшшшт, тихичко, не бързайте да ме корите.... мнооого рядко, само на Любимия отбор и само в агитката и... още по-рядко на мач на националния), а ей го на... и на концерти е същото;) Е, на концерти май е малко по – хубаво или почти толкоз’ хубавко, колкото и на театър. На мачовете малко в повече ми идват псувните. Колкото и да се абстрахирам от тях, все достигат до мен, а веднъж, за малко да набият зарад мен младежа, с когото бях отишла на мача;) В театъра пък, някак си си странно тих. Емоциите са по-притъпени и пречистени... (много мразя "разбори" след постановката от рода на... "какво искаха да ни кажат с това или онова?" ... ми... аз съм си почувствала нещо си и съм се обогатила по някакъв си свой начин, защо вечно трябва да поставям "етикети" на нещата?!). Виж, на концерт си е по-различно - слушаш си музика (която би следвало да е сред любимите ти ), пееш си на воля.... и пак си оставаш в плен на общата емоция.... Ей така си бях и аз на концерта на Стинг. За момент се бях притеснила, защото на мен концерта страшно ми хареса, а около мен чух доста противоположни изказвания. На връщане, обаче пътувах с мои приятели, от които най – после чух така търсените от мен, положителни коментари (не, че са ми бяха необходими, но... някак си...ей така - за "сверяване на часовника"...).
Едно от нещата, които най-напред ми направиха впечатление бе, че стадиона не е пълен. Някак си... неразбираемо е за мен. Учудващо бе и че почти никой от бургаските ми приятели и познати не бяха дошли (не, че от софийските бяха, де). Да, на доста хора Стинг не се харесва особено, ама и на доста се...;) За мен, лично, преживяването бе невероятно! Музиката и озвучаването бяха страхотни, а и обстановката бе някак странно “зареждаща” - изцяло тъмния стадион, добре осветената и светлиннооцветена сцена, светкащите дисплеи на мобилните телефони (повече дисплеи, отколкото запалки присвяткаха), застрашителното приближаване на черни, черни облаци откъм североизток и светкавиците, прорязващи ги от време на време...и... миризмата на дъжд... Всичко това, съчетано с добрата музика ме остави някак си настръхнало бездиханна. Така и не разбрах кога са отминали над 90 минути и дойде време за края ... Просто времето се стопи нейде измежду звуци и светлини. Единственото, което донякъде ме “вадеше” от тази атмосфера бяха светлините на хотел “Котва” (хотела зад стадиона и... съответно оказал се - зад сцената), но... бързо привикнах да ги “трия” от фона;)
Странно ми бе, че повечето хора си губеха (според мен) времето да записват клипчета на мобилните си телефони или да правят снимки с тях. Ами... ако искаш снимки, спокойно би могъл да си купиш с доста по-добро качество, отколкото са тези, които сам правиш там. От друга страна, да си губиш времето в запис на звук... ми пак би могъл да си купиш с перфектно качество... Аз лично записах 15 сек клипче и се отказах. За какво ми е? Та нали съм там за емоцията, за впечатлението... Разни хорица също така се обаждаха на свои познати, за да им пуснат да чуят определена песен...или ... знам ли там за какво... Е, аз пък предпочетох да го напиша тук... за да си припомня след време и да разкажа на "пускащите sms-и":Рр~

“споделени емоцийки”