<body><script type="text/javascript"> function setAttributeOnload(object, attribute, val) { if(window.addEventListener) { window.addEventListener('load', function(){ object[attribute] = val; }, false); } else { window.attachEvent('onload', function(){ object[attribute] = val; }); } } </script> <div id="navbar-iframe-container"></div> <script type="text/javascript" src="https://apis.google.com/js/plusone.js"></script> <script type="text/javascript"> gapi.load("gapi.iframes:gapi.iframes.style.bubble", function() { if (gapi.iframes && gapi.iframes.getContext) { gapi.iframes.getContext().openChild({ url: 'https://www.blogger.com/navbar.g?targetBlogID\x3d25515225\x26blogName\x3dFenia+in+full+leaf....\x26publishMode\x3dPUBLISH_MODE_BLOGSPOT\x26navbarType\x3dBLUE\x26layoutType\x3dCLASSIC\x26searchRoot\x3dhttp://fenia-in-full-leaf.blogspot.com/search\x26blogLocale\x3den\x26v\x3d2\x26homepageUrl\x3dhttp://fenia-in-full-leaf.blogspot.com/\x26vt\x3d-8800067618407860657', where: document.getElementById("navbar-iframe-container"), id: "navbar-iframe" }); } }); </script>

завръщането на детето

Позачезнах някой друг дена, ам ... какво да се направи... работа, изпити, положителни емоции, всичко на едно място ;) За първите две няма какво да се говори, а за третото Сиската се е постарала достатъчно добре – дарила ни е с емоционално и картинно разказче;) Е, то не мога да се сдържа и аз да не вметна някоя и друга думичка за това, де;)
Та, значи... в събота (ранна утрин, мнооого ранна) посрещахме Лудечето ( лудо дете ). Истината е, че малкото човече не е нито лудо, нито дете, но... толкова мий милно, че извътре ми иде обръщението;)
Та... пристигането й бе съпроводено с много емоции, на които за жалост не можах да се отдам изцяло ( работата и редицата ми лични проблеми/задължения се поопитаха да ми отровят трепетното очакване, ама... тц, като цяло - не успяха ). Посрещачите бяхме доста “дебилна “ компания. “Доста” като качество, скромно – като бройка – 4;) Ако знаех, че ще ми е толкова забавно с децата, мнооого по-рано щяхме да се "изтресем" на летището, откъдето в последствие (въпреки непрекъснатите ми наставления) бяхме на косъм да ни “изритат”. Ми... картинката бе весела: Вес – с лаптоп в ръце, за да се вижда изписано името на човека, когото чакаме (не сме си били имали разпечатана бележка) ; Сисока – надуваща балон след балон и то, буквално до спукване (а аз се ужасявам от пукане на балони); Драо – изявяващ се в ролята на подивял папарак, ама като гледам какви безфокусни неща е сътворил, май освен папарашкия ентусиазъм, друго не притежава :Р ... е и аз бях там – ам аз си бях културна, мила и добра, каквато съм си по принцип... и само благодарение на това не ни изгониха :РРррр Колкото до Плине, то излезе като “гърмяно зайче” (Сисока го определи така) – някак си абсолютно неадекватно къде и защо се намира;) Но, това си е напълно разбираемо. Все пак, когато 2 г си мечтал за нещо е малко трудничко да “преглътнеш” осъществяването му ;) Но... всичко с времето си....
Сега огънчето е при мен и ще гледам да сбера топлинка и светлинка за после, но и да не успея, не ме е страх - имам си свещичка, за "липсващите" дни;)


“завръщането на детето”