<body><script type="text/javascript"> function setAttributeOnload(object, attribute, val) { if(window.addEventListener) { window.addEventListener('load', function(){ object[attribute] = val; }, false); } else { window.attachEvent('onload', function(){ object[attribute] = val; }); } } </script> <div id="navbar-iframe-container"></div> <script type="text/javascript" src="https://apis.google.com/js/plusone.js"></script> <script type="text/javascript"> gapi.load("gapi.iframes:gapi.iframes.style.bubble", function() { if (gapi.iframes && gapi.iframes.getContext) { gapi.iframes.getContext().openChild({ url: 'https://www.blogger.com/navbar.g?targetBlogID\x3d25515225\x26blogName\x3dFenia+in+full+leaf....\x26publishMode\x3dPUBLISH_MODE_BLOGSPOT\x26navbarType\x3dBLUE\x26layoutType\x3dCLASSIC\x26searchRoot\x3dhttp://fenia-in-full-leaf.blogspot.com/search\x26blogLocale\x3den\x26v\x3d2\x26homepageUrl\x3dhttp://fenia-in-full-leaf.blogspot.com/\x26vt\x3d-8800067618407860657', where: document.getElementById("navbar-iframe-container"), id: "navbar-iframe" }); } }); </script>

Дрън, дрън, дзвън...

Ей, по - дзвер и от dzverik съм, да знайте! … Веско, ша ма прощаващ, ам сравнено с мен си кат’ вакло ягне:Р
Ще ми се да си разкажа два важни (за мен) момента от последните три дена, които определено ме карат да се замислям. Не знам дали сте забелязали, но когато имате някакъв проблем и седнете да го опишете някак си изведнъж виждате неговата нищожност или лесното му разрешение (това го открих още като ученичка, пишейки седмични писма до моя приятелка, живееща в Перник).
Случка #1:
Вървя си в понеделник по Дондуков и на кръстовището с Раковска, виждам един майстор, комуто съм платила още през Ноември и който съответно не си е довършил работата. Факта, че съм с очила, явно кара хората да ме мислят за сляпа! За тези, които имат подобни съмнения, искам да доуточня, че причината да ги сложа е астигматизма ми (което не означава кривогледство:Р), а що се отнася до диоптъра - близко до 0 е.
Малко предистория:
Въпросния майстор аз познавам от фирмата, в която работя. Познавам доста добре манталитета му и начина му на работа, но правейки ремонта си, бях принудена (все пак не мога да дам ключовете си на непознат, а и няма кой да оставя у дома) да използвам познати и той се оказа единствения:( Та, плащайки му през Ноември му обясних, че много мразя да ме лъжат. Факта, че ще загубя пари “не ми бърка толкова в здравето”, колкото това, че някой за пореден път ще се подкопае вярата ми в доброто и хората (романтик до дъното на душата си! Нека ми, тогава!). Той естествено, едва ли не се обиди, че мога да имам каквито и да е съмнения към него... все пак се познаваме повече от 6-7 години. Ок! Обадих му се един, два пъти.... трябвало я времето да се стоплело, я нещо друго си... Престанах да му звъня. На няколко пъти вършеше работа за фирмата, но се криеше от мен.... И така до понеделник....
Вървя си по Дондуков, виждам го... и започвам да мисля, какво точно да му кажа и въобще има ли някакъв смисъл да се занимавам с него?! Свела съм леко глава и го гледам над очилата... В момента, в който человека ме видя, като попарен влезе в най-близкия магазин и се скри зад фризера! Случвало ли ви се е, в един и същи момент да ви идва да се хванете за корема и да се запревивате от смях (все пак сме големи хора, а не сме ученици!) и в същото време някак си откъм гърдите нещо така да ви стяга, че едвам да възпирате сълзите си?! Безкрайно огорчена останах от ситуацията... Подминах. Написах смс: “Не бе необходимо да се криеш!”. Продължих. Той звънна. Затворих. Нямам какво да си кажа с такъв човек!

Знам прекрасно, че “съм му накривила шапката” по този начин, но това си е моят начин – на глупавият, вярващ в хората човек!


Случка #2
Предистория:
В събота случайно се срещнах с младеж, за когото бях чувал и преди, а именно – приятел на мои познати, който танцува в същата школа като мен. Този човечец е перфектното решение за мен, защото танцува в групата, която е точно преди моята, напреднал е и т.н. Много младежи от тяхната група след края се качват при нас за да продължат да танцуват, а и да партнират на таквиз кат’ мен, дет’ стоят на резервната скамейка;) Младежа не бе ентусиазиран от молбата ми и той да се качва, че да имам възможност и аз да поразуча стъпките;) Разбирам го напълно, все пак в школата е пълно с добре танцуващи момиченца, защо трябва да помага на някаква си какичка, на всичкото отгоре и най-голямото дърво в групата?!;)
Същинската история:
Отивам вчера на партито на басейн Виктория, въртим се къде да седнем с една приятелка и... хоооп, кой виждам? Въпросния младеж;) Никога не бих седнала на масата му, нито пък бих си “направила устата” за това, а още по-малко, бих го задърпала да танцуваме!;) Младежа, обаче, явно притеснен, че именно това ще му се случи, се свлече на стола и заби поглед в друга посока. Усмихнах се на себе си... Та аз, все пак, не очаквам друго, освен едно кимване, да речем! Седнах на някаква маса, а той продължи да се прави, че ни ме познава, ни ме вижда... Изтрих го от фона и престанах и аз да го виждам;)
Та, въпросните две случки, мнооого яко ме накараха да се замисля за:
1. Случка # 1 – Докога си струва и какво ми струва да бъда такъв балък?!
2. Случка #2 – що за чудовище съм, щом хората ги е страх даже да покажат, че ме познават?!
**********************************************
Други:
Прибирам се снощи от басейна (разбира се, пеша) и си мисля върху случка #1 и #2... Минавам покрай един блок и виждам, че апартамента на първия етаж е без пердета (както съм и аз, де) и някак си... неусетно се загледах какво става вътре... Бе, ако не се бях осъзнала навреме, можеше да се спра да си позяпам, ей така, съвсем несъзнателно. В тази връзка си спомних два интересни факта, разказани от един мнооого интересен мой преподавател.
Първия е за Холандия. Аз никога не съм ходила там и не мога да потвърдя разказаното по-долу. Та, в Холандия, къщите на хорицата били с ниски прозорци, на които нямало пердета (ако имало някакви, то те били от онези малките, дъговидно изрязани, покриващи само най-горната част на прозорците). Именно поради този факт, жените там били превърнали в изкуство украсата на прозорците - цветя по первазите, фигурки, свещи... Та, преподавателя ми разказваше, че той се ужасил от факта, че в делника на тези хора липсва уединението. Просто всеки, който си върви по улицата съвсем спокойно си зяпал в прозорците на хората, а на тях това не им правело впечатление. Преподавателя ми намира историческо обяснение на този факт: В миналото, когато мъжете са отсъствали дълго време - било, защото са пиратствали нейде (:Р), било защото са увеличавали колониалните владения на своята страна (законно пиратство - плячкосвали са чужда собственост, в името на краля), свещеника е бил този, който се е грижил за благоприличието на дома (с други думи – следял какви ги върши жената). Та... за да му е по-лесно, все пак цяло село трябва да наобикаля, прозорците били ниски и без завеси.
Друг интересен факт, разказан пак от същия преподавател: Отнася се за обеците при мъжете. Носенето на обеца при мъжете също датира от древността. Моряците, отново заради дългото отсъствие от дома, трябвало да се “борят” с някои свои естествени нужди, като сексуалното желание, например. С цел да не си посягат един на друг, са търсели редица методи за потискането му и един от най-ефикасните е именно поставянето на обеца. Както е известно, “ухото е мястото, където се срещат каналите за цялата акупунктура” или върху ухото се намират точки за почти всички органи. Тяхната стимулация, съответно влияе върху функцията на тези органи. Е, именно там, където се поставя обецата, били точките, регулиращи сексуалния апетит. Поставянето водело до постоянно стимулиране на тази/тези точки и voilà, резултата е налице;) Е, малка подробност: За намаляване на този апетит било необходимо да се постави обецата на лявото ухо. Поставянето й на дясното водело до обратния ефект (жените да дишат спокойно - обеци на двете уши, неутрализра ефекта);)

Та, мъже, внимавайте къде, какво слагате, че... неочаквани плодове, може да даде това:РРрр
P.S. Интересно ми е, дали някой е имал търпението да изчете всички дрънканици дотук?:)

“Дрън, дрън, дзвън...”

  1. Blogger zlatkata Says:

    не си чудовище е..просто ги е страх..бъзльовците..и на теб ти е малко високо летвата де:>>ама който не мое да не си играе с теб, нали така беше:>>

  2. Blogger ieti Says:

    Аз май успях да прочета всичко - друг е въпроса колко съм вникнал във всичкото това ама това е друг въпрос :)

    Тони ти просто си от хората, които като те погледнат по-накриво много ама много трудно можеш да се накараш да не си погледнеш върховете на обувките.. Това май си е характер, излъчване или нещо друго.

    Всички стрелци сте така - ти, жена ми, брат ми. Готини честни хорица - само някой да не ви е на пътя докато не сте на кеф :D

  3. Blogger Fenia Says:

    Я, цели двама! Браво на вас;)
    @Злате, комуто не харесвам.... фюююю, au Canada;) А за летвата... верно бая искам от хората - я кимване, я добра дума:Р
    @Миро, само да те пипна аз теб! Ша ти кажа аз едни върхове на обувките, едно чудо;)И ти като Пацо (Сладолед). Той, милият, си призна, че аз винаги съм го респектирала?! Е, той пък всеки път ме изумява;)
    Благодаря и на двама ви ((( )))