нивгашка виновна! :p~
Една приятелка, погледнала в блога ми, че току поздравявам по някой рожденик и аха да ми се обиди, защо не съм качила стихотворението, което преди повече от две години съм писала за родената от нея дъщеричка;) Оправданието ми, че не го пазя не я трогна много, защото се оказа, че тя пази мейла, който тогава съм разпратила на компанията като уведомление за щастливото събитие. Та... само и само мир и любов да има, ето съдържанието на мейла ми, адресиран “до всички лели и чичовци”:
“Музата ме пак обхвана и какво получи се в замяна?!
Този кратък стих смутен, що на малката мома е посветен;)
На Ива
Нашта мила кака Радка,
Нашата блондинка сладка,
Със детенце ни дари
И внесе радост в нашите души;)
Момата кръстена е Ива и...
Кат’ мама ще е тя красива,
Умна, трябва да е като мен
И палава, кат’ див елен :p~ “
Те това е! Всичко би било добре, ако детето наистина се казваше Ива;) Все още има спор между мен и кръстницата (тя ме уведоми за раждането и “снесе” подробната информация, включително и за името) чия е грешката, защото, както по-късно се оказа, името на детето е Ина;)
“Музата ме пак обхвана и какво получи се в замяна?!
Този кратък стих смутен, що на малката мома е посветен;)
На Ива
Нашта мила кака Радка,
Нашата блондинка сладка,
Със детенце ни дари
И внесе радост в нашите души;)
Момата кръстена е Ива и...
Кат’ мама ще е тя красива,
Умна, трябва да е като мен
И палава, кат’ див елен :p~ “
Те това е! Всичко би било добре, ако детето наистина се казваше Ива;) Все още има спор между мен и кръстницата (тя ме уведоми за раждането и “снесе” подробната информация, включително и за името) чия е грешката, защото, както по-късно се оказа, името на детето е Ина;)
Е, недоразуменията са ежедневие при мен и... разбира се, аз никога не съм виновна:РРррр