<body><script type="text/javascript"> function setAttributeOnload(object, attribute, val) { if(window.addEventListener) { window.addEventListener('load', function(){ object[attribute] = val; }, false); } else { window.attachEvent('onload', function(){ object[attribute] = val; }); } } </script> <div id="navbar-iframe-container"></div> <script type="text/javascript" src="https://apis.google.com/js/plusone.js"></script> <script type="text/javascript"> gapi.load("gapi.iframes:gapi.iframes.style.bubble", function() { if (gapi.iframes && gapi.iframes.getContext) { gapi.iframes.getContext().openChild({ url: 'https://www.blogger.com/navbar.g?targetBlogID\x3d25515225\x26blogName\x3dFenia+in+full+leaf....\x26publishMode\x3dPUBLISH_MODE_BLOGSPOT\x26navbarType\x3dBLUE\x26layoutType\x3dCLASSIC\x26searchRoot\x3dhttp://fenia-in-full-leaf.blogspot.com/search\x26blogLocale\x3den\x26v\x3d2\x26homepageUrl\x3dhttp://fenia-in-full-leaf.blogspot.com/\x26vt\x3d-8800067618407860657', where: document.getElementById("navbar-iframe-container"), id: "navbar-iframe" }); } }); </script>

нивгашка виновна! :p~

Една приятелка, погледнала в блога ми, че току поздравявам по някой рожденик и аха да ми се обиди, защо не съм качила стихотворението, което преди повече от две години съм писала за родената от нея дъщеричка;) Оправданието ми, че не го пазя не я трогна много, защото се оказа, че тя пази мейла, който тогава съм разпратила на компанията като уведомление за щастливото събитие. Та... само и само мир и любов да има, ето съдържанието на мейла ми, адресиран “до всички лели и чичовци”:


“Музата ме пак обхвана и какво получи се в замяна?!
Този кратък стих смутен, що на малката мома е посветен;)

На Ива

Нашта мила кака Радка,
Нашата блондинка сладка,
Със детенце ни дари
И внесе радост в нашите души;)
Момата кръстена е Ива и...
Кат’ мама ще е тя красива,
Умна, трябва да е като мен
И палава, кат’ див елен :p~ “

Те това е! Всичко би било добре, ако детето наистина се казваше Ива;) Все още има спор между мен и кръстницата (тя ме уведоми за раждането и “снесе” подробната информация, включително и за името) чия е грешката, защото, както по-късно се оказа, името на детето е Ина;)
Е, недоразуменията са ежедневие при мен и... разбира се, аз никога не съм виновна:РРррр

“нивгашка виновна! :p~”