Право думай в очи!
Обичам нещата да се казват направо. Писнало ми е от увъртания, игрички, превземки, лицемерия... и знам ли още какво?! Причината не е нещо друго, ми трудно схващам, бре хора! Ей на, от недоизказаности имам толкоз забавни недоразумения из житейския си път, че даже ме е срам да ги споделя;Р
Идва преди малко наемодателят ни (щот' шефа го няма) и ми казва:
- Той: Е, аз за увеличение на наема те търся, за какво друго...?
- Аз: Е, защо?! Бихте могли и за намаление да ме потърсите... най-малкото няма да ви се обидя, та даже и много симпатичен ще ми станете... (ухилвам се широко, а той се сконфузва леко, ам какво да направя, че в таквоз настроение ме хваща?!)
- Той: Е, не... аз мисля, увеличение... Едни N % май не са много, нали? А и визирайки.... бля .. бля... бля...
Ми така кажи, бре човече... Няма какво да го мотаем, увъртаме... Чак симпатичен ми стана! Аз досега му бях обидена (и така вече няколко години), че излезе по-голям чешит от мен и не успях да го накарам да си прибере едно пиано... Ам на... с две изречения ме спечели;) Ако питате мен (а и без да го направите, ще си кажа), по-разоръжаващо нещо от това, да си кажете какво искате и то право в очите на човека, от който го искате, няма!;)
This entry was posted by Fenia, on
Wednesday, July 12, 2006.
You can leave your response.
