Мързеливо предпочивно
Наскоро ми бяха препратили от онези забавни “умозаключения”, дет’ се чудиш кому и как хрумват. Забавлявах се доста, особено с това: “Ако за трети пореден ден не ти се работи, то значи е сряда”:) Е, днес е сряда и хич, ама хич не ми се работи и съвсем ясно си осъзнавам, че не е необходимо да търся причината в деня от седмицата , щот’ са очертава така да си е до краят й ... Писна ми да си търся оправдания. То не бяха училище, уроци, танци, плуване.... зимата – студът, сега - жегата, есенна / пролетна умора, пълнолуние, късно лягане, ранно ставане и обратно... Бе царица съм на оправданията (освен на глупостите) ;) И за какво е всичко това? С еднинката цел - да не си призная, че просто си ме мързи. Ама какво толкоз лошо / срамно може да има в една (безспорна) истина?! Та нали като деца ни учиха винаги истината да си я казваме?! Шефа ми има неблагоразумието да ми се обади преди малко и да развали реда и дисциплината, които така или иначе ми липсват... Решил да ми се оплаче, че било духало малко вятър на плажа и... Оооооо, ооооо, охооооо.... не успя да попадне на подходящия човек... онзи, дет’ ша го разбере и ша му съчувства ;) В момента съм с изчерпани сили – не мога да влизам в ничие положение... Ще ми се оплаква той от отпуската си и то в момента, в който ми стана известен факта, че ще се наложи да прекъсна все още незапочналата си отпуска, за да ида на сплотяване / семинар, за който самата аз съм настоявала..... Ей, ам... верно “пътя към ада е постлан с добри намерения”:(
This entry was posted by Fenia, on
Wednesday, July 12, 2006.
You can leave your response.
