Глътка въздух
Еххх, хубавко е да чувстваш, че си липсвал някому. Няма те една седмица и онези четири (както се оказа:Р) разговора и няколкото смс-а от малко повече от двама човека, опъват невидимата си нишка, оплитат те в паяжината си и те поддържат в пълната ти цялост;) Става ти едно такова мило и топло, и приятно... Обгръща те изотвсякъде онова чувство за принадлежност и онзи първичен страх – “ на отцепената от стадото овца” леко разхлабва примката си. Дишаш леко и си щастлив, да... ей така, безпричинно (нали това е едно от нещата, които трябва да научим от децата – да бъдем безпричинно щастливи);)
Прибирайки се вчера, се отбихме на една бензиностанция на магистралата. Бях мнооого уморена, ама не от работа, а от емоции ... и всичките те безкрайно положителни. Измих си лицето и уморено се подпрях на умивалника, оставяйки капките да капят по блузата ми. С безкрайно усилие повдигнах поглед към огладалото, ей така, не за да се огледам, а просто защото това бе огледало и си е нормална реакция да погледнеш в него. Стъписах се и чак отстъпих от изненада - очите ми бяха така блестящи, че трудно намерих цвета в тях. Първата ми мисъл бе, че имам температура. Бързо я отхвърлих. Чувствах се прекрасно. Осъзнавайки това, разбрах, че причината за блясъка бе именно тази - чувствах се прекрасно! Не мислех за проблеми, не мислех за хора, не мислех и за ситуации. Мислех си единствено за тази прекрасна една седмица, която като всичко прекрасно бе към края си и така трябваше да бъде. Та нали всичко прекрасно, “вкарано” в ежедневието ни, се изражда в рутина и обезличава. Именно заради това, прекрасните неща трябва да са краткотрайни.... хъмм, може би трябва да са малко по-чести, но... това е друг въпрос:)
Та... блясъка. Заинтригува ме и затова с интерес се вгледах в очите си. Получи се като в анимационните филми: В отражението на очите си виждах огледало с фигура в него... Предполагам, че с по-добро зрение щях да видя отражението на отражението на собственото си отражение... и така до безкрай - едно мултиплицирано отражение на едно емоционално изтощено същество, с големи, усмихнато – изкрящи очи...
А защо бяха такива, ако ме не домързи – ще разкажа ....
Прибирайки се вчера, се отбихме на една бензиностанция на магистралата. Бях мнооого уморена, ама не от работа, а от емоции ... и всичките те безкрайно положителни. Измих си лицето и уморено се подпрях на умивалника, оставяйки капките да капят по блузата ми. С безкрайно усилие повдигнах поглед към огладалото, ей така, не за да се огледам, а просто защото това бе огледало и си е нормална реакция да погледнеш в него. Стъписах се и чак отстъпих от изненада - очите ми бяха така блестящи, че трудно намерих цвета в тях. Първата ми мисъл бе, че имам температура. Бързо я отхвърлих. Чувствах се прекрасно. Осъзнавайки това, разбрах, че причината за блясъка бе именно тази - чувствах се прекрасно! Не мислех за проблеми, не мислех за хора, не мислех и за ситуации. Мислех си единствено за тази прекрасна една седмица, която като всичко прекрасно бе към края си и така трябваше да бъде. Та нали всичко прекрасно, “вкарано” в ежедневието ни, се изражда в рутина и обезличава. Именно заради това, прекрасните неща трябва да са краткотрайни.... хъмм, може би трябва да са малко по-чести, но... това е друг въпрос:)
Та... блясъка. Заинтригува ме и затова с интерес се вгледах в очите си. Получи се като в анимационните филми: В отражението на очите си виждах огледало с фигура в него... Предполагам, че с по-добро зрение щях да видя отражението на отражението на собственото си отражение... и така до безкрай - едно мултиплицирано отражение на едно емоционално изтощено същество, с големи, усмихнато – изкрящи очи...
А защо бяха такива, ако ме не домързи – ще разкажа ....
This entry was posted by Fenia, on
Monday, July 24, 2006.
You can leave your response.
