<body><script type="text/javascript"> function setAttributeOnload(object, attribute, val) { if(window.addEventListener) { window.addEventListener('load', function(){ object[attribute] = val; }, false); } else { window.attachEvent('onload', function(){ object[attribute] = val; }); } } </script> <div id="navbar-iframe-container"></div> <script type="text/javascript" src="https://apis.google.com/js/plusone.js"></script> <script type="text/javascript"> gapi.load("gapi.iframes:gapi.iframes.style.bubble", function() { if (gapi.iframes && gapi.iframes.getContext) { gapi.iframes.getContext().openChild({ url: 'https://www.blogger.com/navbar.g?targetBlogID\x3d25515225\x26blogName\x3dFenia+in+full+leaf....\x26publishMode\x3dPUBLISH_MODE_BLOGSPOT\x26navbarType\x3dBLUE\x26layoutType\x3dCLASSIC\x26searchRoot\x3dhttp://fenia-in-full-leaf.blogspot.com/search\x26blogLocale\x3den\x26v\x3d2\x26homepageUrl\x3dhttp://fenia-in-full-leaf.blogspot.com/\x26vt\x3d-8800067618407860657', where: document.getElementById("navbar-iframe-container"), id: "navbar-iframe" }); } }); </script>

Глътка въздух

Еххх, хубавко е да чувстваш, че си липсвал някому. Няма те една седмица и онези четири (както се оказа:Р) разговора и няколкото смс-а от малко повече от двама човека, опъват невидимата си нишка, оплитат те в паяжината си и те поддържат в пълната ти цялост;) Става ти едно такова мило и топло, и приятно... Обгръща те изотвсякъде онова чувство за принадлежност и онзи първичен страх – “ на отцепената от стадото овца” леко разхлабва примката си. Дишаш леко и си щастлив, да... ей така, безпричинно (нали това е едно от нещата, които трябва да научим от децата – да бъдем безпричинно щастливи);)
Прибирайки се вчера, се отбихме на една бензиностанция на магистралата. Бях мнооого уморена, ама не от работа, а от емоции ... и всичките те безкрайно положителни. Измих си лицето и уморено се подпрях на умивалника, оставяйки капките да капят по блузата ми. С безкрайно усилие повдигнах поглед към огладалото, ей така, не за да се огледам, а просто защото това бе огледало и си е нормална реакция да погледнеш в него. Стъписах се и чак отстъпих от изненада - очите ми бяха така блестящи, че трудно намерих цвета в тях. Първата ми мисъл бе, че имам температура. Бързо я отхвърлих. Чувствах се прекрасно. Осъзнавайки това, разбрах, че причината за блясъка бе именно тази - чувствах се прекрасно! Не мислех за проблеми, не мислех за хора, не мислех и за ситуации. Мислех си единствено за тази прекрасна една седмица, която като всичко прекрасно бе към края си и така трябваше да бъде. Та нали всичко прекрасно, “вкарано” в ежедневието ни, се изражда в рутина и обезличава. Именно заради това, прекрасните неща трябва да са краткотрайни.... хъмм, може би трябва да са малко по-чести, но... това е друг въпрос:)
Та... блясъка. Заинтригува ме и затова с интерес се вгледах в очите си. Получи се като в анимационните филми: В отражението на очите си виждах огледало с фигура в него... Предполагам, че с по-добро зрение щях да видя отражението на отражението на собственото си отражение... и така до безкрай - едно мултиплицирано отражение на едно емоционално изтощено същество, с големи, усмихнато – изкрящи очи...
А защо бяха такива, ако ме не домързи – ще разкажа ....

“Глътка въздух”