Внимавай как се носиш, щот' не винаги след посрещането има изпращане :Р
Ето ви и днешната порция, ако не смях, то поне - усмивка (надявам се!) ;)
Ей туй Валериево писание ми напомни за следната комична случка на моя приятелка”:
Та, "моята" Веска (повечето я познавате – онази, дет’ ръси “бисер след бисер”), в една съботна утрин се прилъгала, та отишла по-рано на работа. И понеже наистина било рано, решила да пийне едно кафенце на стълбите, преди старта на работния си ден. Взела си кафето, седнала на стъпалата (бул. Стамболийски) и понеже й се и спяло, подпряла морна си главица на ръчица и дремейки, отпивала от време на време блажено от разбуждащата течност.... Какво било недоумението й, обаче, когато усетила, че преминаващия минувач (вероятно единствения на хоризонта... все пак събота около 07:30) прави нещо с кафето й?! Вдигнала тя поглед и какво да види - човека усмихнато я подминава, а в чашката й с кафе стои потопена банкнота от 1 лв.... Изяведнъж тя осъзнала, че човека я е взел за просякиня! Той просто не видял от пръстите на ръката й, че в чашата се мъдрят не монети, а кафе:) Оттогава винаги я бъзикам за това, че човек трябва да ходи на работа, най – малкото в приличен външен вид:)
Та, мили ми мишленца, по дрехите посрещат, но не се знае ще ли да имат възможност да ви изпратят "по ума", та.... внимавайте;)
This entry was posted by Fenia, on
Tuesday, July 25, 2006.
You can leave your response.
8:39 PM
Кат' та плясна... :) Следващия път ще сложа нещо специално в соса... нещо... отпускащо ! :-P
12:06 AM
Ако обърна внимание, младежо, аз от мойто сосче консумирах:Р
10:08 AM
И нашето също... :)