<body><script type="text/javascript"> function setAttributeOnload(object, attribute, val) { if(window.addEventListener) { window.addEventListener('load', function(){ object[attribute] = val; }, false); } else { window.attachEvent('onload', function(){ object[attribute] = val; }); } } </script> <div id="navbar-iframe-container"></div> <script type="text/javascript" src="https://apis.google.com/js/plusone.js"></script> <script type="text/javascript"> gapi.load("gapi.iframes:gapi.iframes.style.bubble", function() { if (gapi.iframes && gapi.iframes.getContext) { gapi.iframes.getContext().openChild({ url: 'https://www.blogger.com/navbar.g?targetBlogID\x3d25515225\x26blogName\x3dFenia+in+full+leaf....\x26publishMode\x3dPUBLISH_MODE_BLOGSPOT\x26navbarType\x3dBLUE\x26layoutType\x3dCLASSIC\x26searchRoot\x3dhttp://fenia-in-full-leaf.blogspot.com/search\x26blogLocale\x3den\x26v\x3d2\x26homepageUrl\x3dhttp://fenia-in-full-leaf.blogspot.com/\x26vt\x3d-8800067618407860657', where: document.getElementById("navbar-iframe-container"), id: "navbar-iframe" }); } }); </script>

Внимавай как се носиш, щот' не винаги след посрещането има изпращане :Р

Ето ви и днешната порция, ако не смях, то поне - усмивка (надявам се!) ;)
Ей туй Валериево писание ми напомни за следната комична случка на моя приятелка”:
Та, "моята" Веска (повечето я познавате – онази, дет’ ръси “бисер след бисер”), в една съботна утрин се прилъгала, та отишла по-рано на работа. И понеже наистина било рано, решила да пийне едно кафенце на стълбите, преди старта на работния си ден. Взела си кафето, седнала на стъпалата (бул. Стамболийски) и понеже й се и спяло, подпряла морна си главица на ръчица и дремейки, отпивала от време на време блажено от разбуждащата течност.... Какво било недоумението й, обаче, когато усетила, че преминаващия минувач (вероятно единствения на хоризонта... все пак събота около 07:30) прави нещо с кафето й?! Вдигнала тя поглед и какво да види - човека усмихнато я подминава, а в чашката й с кафе стои потопена банкнота от 1 лв.... Изяведнъж тя осъзнала, че човека я е взел за просякиня! Той просто не видял от пръстите на ръката й, че в чашата се мъдрят не монети, а кафе:) Оттогава винаги я бъзикам за това, че човек трябва да ходи на работа, най – малкото в приличен външен вид:)
Та, мили ми мишленца, по дрехите посрещат, но не се знае ще ли да имат възможност да ви изпратят "по ума", та.... внимавайте;)

“Внимавай как се носиш, щот' не винаги след посрещането има изпращане :Р”

  1. Blogger Valery Dachev Says:

    Кат' та плясна... :) Следващия път ще сложа нещо специално в соса... нещо... отпускащо ! :-P

  2. Anonymous antonia_abc Says:

    Ако обърна внимание, младежо, аз от мойто сосче консумирах:Р

  3. Blogger Valery Dachev Says:

    И нашето също... :)