Условностите на добрата изненада
Днеска цял ден, по ред причини повтарям, че съм истинска жена;Р Та, както всяка истинска жена, така и аз се радвам на изненадите (хубавите, разбира се... то другото не са изненади). Та, едно нещо за да бъде изненада, трябва да отговаря на няколко задължителни условия според мен, а именно:
- Да е неочаквано (ако жена ти ти мрънка от 1 година да й купиш кола и ти най-после й обещаеш и купиш в резултат, то това не е изненада);
- Да е с мисъл за този, комуто се прави (да подариш на колежката/колегата радио за стаята, в която работите заедно, знаейки, че тя/той мрази да слуша музика докато работи, а ти така обичаш.... ми не, не е изненада);
- Човека, който трябва да бъде изненадан не трябва да има належаща нужда от него или да планира да си го вземе (да подариш на гаджето си шубичка, щот’ наличното е отесняло, да речем, ми то тва си е необходимост, а не изненада :РРрр );
- Изненадата трябва да ти бъде направена от любим човек (ей, конфузно е някак си да ти бъде направена изненада от човек, дет’ едва го понасяш... или са чудиш как да го разкараш...);
- Последното не го считам за общовалидно, но за мен е много важно – трябва да е с възможно най-минимална стойност! Скъпите изненади винаги те карат да се чувстваш неловко, задължен и т.н. На практика какво се получава - най-лесно се измисля скъпата изненада / подарък. Влизаш в първия магазин за подаръци и хооооп измислено е. Ама я се опитай да изненадаш някой с нещо почти без пари:) Колко биха подарили добра дума, красива гледка.... или просто мейлче - изненада? ;) Да, разбира се, че струва нещо! Струва отделеното време и внимание, струва мъничко желание, струва волята добра, както и усилието за това....
Ето защо, бих искала да благодаря на малкото човече, за подправката към утринното ми кафе и за усмивката, която и в края на работния ми ден не ме е напуснала! Благодаря! :)
This entry was posted by Fenia, on
Wednesday, July 26, 2006.
You can leave your response.
