<body><script type="text/javascript"> function setAttributeOnload(object, attribute, val) { if(window.addEventListener) { window.addEventListener('load', function(){ object[attribute] = val; }, false); } else { window.attachEvent('onload', function(){ object[attribute] = val; }); } } </script> <div id="navbar-iframe-container"></div> <script type="text/javascript" src="https://apis.google.com/js/plusone.js"></script> <script type="text/javascript"> gapi.load("gapi.iframes:gapi.iframes.style.bubble", function() { if (gapi.iframes && gapi.iframes.getContext) { gapi.iframes.getContext().openChild({ url: 'https://www.blogger.com/navbar.g?targetBlogID\x3d25515225\x26blogName\x3dFenia+in+full+leaf....\x26publishMode\x3dPUBLISH_MODE_BLOGSPOT\x26navbarType\x3dBLUE\x26layoutType\x3dCLASSIC\x26searchRoot\x3dhttp://fenia-in-full-leaf.blogspot.com/search\x26blogLocale\x3den_US\x26v\x3d2\x26homepageUrl\x3dhttp://fenia-in-full-leaf.blogspot.com/\x26vt\x3d-8800067618407860657', where: document.getElementById("navbar-iframe-container"), id: "navbar-iframe" }); } }); </script>

бейски нрави

Ще ми се да понапиша нещо и за почивката си във Велинград, макар, че тя бе прекомерно кратка и остана в миналото:( Да разказвам, че си прекарах страхотно – няма смисъл. Да казвам, че по цял ден бях на пикник нейде из гората, а вечер релаксирах в минералния басейн - само ще ви дразня...

По-скоро ми се ще да разкажа за сблъсъка ми с един малко странен манталитет. Много хора биха го определили като български (хулейки “всичко българско и родно”, което пък аз си “любя, тача и милея”). Други (отново с презрение) ще го нарекат балкански. На мен, обаче, ми се ще да вярвам, че е просто човешки (като не съм сигурна дали това “просто” го използвам за да подсилване в смисъл на - действително, наистина... или пък за подсказване на типа човек; не ме разбирайте погрешно, нямам нищо против простоватите хора, но... бе сами ще разберете...). Все пак считам, че лакомията, завистта, злобата не са регионални или национални наши черти... и въобще у нас, българите, виждам една склонност към самоподценяване що се отнася до нравствените ни качества. Но и това е друга тема....

Велинград ми се видя като спокоен и чист град. От всяко ъгълче блика минерална вода, а от болшинството тераси се “изливат” цветни водопади от сакъзчета и петунии (имаше такива цветове на сакъзчетата, които не бях и виждала.... очите ми останаха!... оххх:( ).
Най-колоритното от престоя ми там, обаче бе самото ми пристигане в града. Транспорта отново бе обществения и ме остави в съботната утрин (бе то май обяд му се вика, ам..;) ) на тамошната автогара. Наложи се да поизчакам малко докато дойдат да ме приберат с багажа, който като на всяка жена бе ненужно и непосилно много:) Та... казах аз, че ще изчакам в най-близкото кафене и... се огледах за такова... Много странно, но на всяка гара, независимо от вида й, има къде да пийнеш кафе, а там нямаше. По-внимателния ми оглед откри, все пак, зад една висока ограда рекламни чадъри и се насочих натам. Предположих, че входа е вляво, защото вдясно, плътно до оградата бяха паркирани два автобуса. Разбира се, не допусках, че някой ще се паркира запречвайки входа. Да, но нито на лицевата част на оградата, нито на лявата имаше вход! Ха! Тръгнах аз към спрелите автобуси, за да се окаже, че и там няма вход! Представете си... ограда висока около 1,90 м. Основата й – около 50 см е излята. Нагоре продължава с тухли. На ширина се редуват - на всеки 1,5 м тухли има 1,5 м затворнически прозорец (да се разбира отвор с дебела решетка)... Няма минаванката!
Останах поразена! Що за идиоти ще изградят стена, чийто край не се вижда и няма да посочат къде им е входа?! Една жена, която предлагаше квартири на спирката, явно видяла как куцукам с тежкия багаж от едната на другата страна дойде за да ме упъти. Оказа се, че все пак входа е вляво... ако въобще може да се нарече вход!

Та... оказа се, че автогарата граничи с ж.п. гарата. Двете са отделени една от друга с телена ограда. За да влезеш в кафенетата (3-4) на автогарата, трябва да преминеш през една дупка в оградата на ж.п. гарата, да преминеш зад кантона и да влезеш в оставените около 50 см между оградата и първото кафене?! Но, не си мислете, че тези 50 см са свободни за преминаване. Не! Те са оставени, защото точно там има един стълб и просто оградата няма как да бъде изградена плътно до стената на заведението....

Изказах недоумението си на водачката (реших, че това е някакъв кратък маршрут, който жениците са предпочели, за да не заобикалят)... Все пак... къде беше входа?! Е, те тук ми се разкри “картинката” с всички й “багри и миризми”! Оградата не била издигната от заведенията, а от стопанисващия автогарата. И автогарата, и заведенията плащали наем на общината. Да де, но наемателя на автогарата искал от заведенията да му плащат и на него. Ще попитате защо? Ами... нали той им кара клиентите? => трябва да му се плаща и на него! Логично, нали?!
Да, но стопанисващите заведенията не се съгласили. И понеже отказали да плащат и хооооп – издигнали им стена! Да видят те сега, как се печели на чужд гръб!
В първия момент не разбрах. А после... после се разсмях, ама се смях от сърце! Знам, че картинката е тъжна и не заслужава такава моя реакция, но друга не успях да “докарам”. След като се настаних на едно столче побързах да звънна на тези, за които знаех, че ще са будни по това време и да им кажа къде съм и какво виждам... А аз бях в нещо като квадрат, на който 3 от стените бяха ограда, а 4-тата - едно до друго наредени 3-4 заведения. Не страдам от клаустрофобия, но изпитвах нуждата да виждам пространство пред себе си.

По едно време едни женици взеха да се лутат от другата страна на оградата като мен. Ориентирах ги и когато влязоха в заграждението взех да се шегувам със ситуацията. Едната обърна към мен ококорен поглед и ми каза, че тя си е от Велинград и тази ограда я вижда за първи път. Когато й обясних причината за издигането й, реакцията й бе : “Аха, Беев”.

В блога на Антония прочетох и за нейната почивка във Велинград. Тя е направила доста снимки, включително и на беевите обекти, реклами и надписи за него из града, които и самата аз щях да искам да документирам ако имах фотоапарат. За жалост не е обърнала внимание на “моята” ограда и не я е заснела:( Нищо де, надявам се следващия път като отида във Велинград, тя да е съборена и само този постинг да ми напомня за нея. Ако ли е там, то се надявам и заведенията да са останали, а не фалирали, каквато явно е целта....

“бейски нрави”

  1. Blogger dzver Says:

    Тея заведения могат да спечелят едно прекрасно дело, ако имат куража да дадат беев на съд.

  2. Blogger Fenia Says:

    Ами... аз не съм сигурна кой точно трябва да съдят. Те имат взаимоотношения с наемодателя си. Във всеки договор за наем има задължение за последния да осигури свободното ползуване на имота, както и да отстранява евентуални претенции на трети лица. От това излиза, че проблема е на заведенията с наемодателя им. От друга страна, едва ли някой може да попречи на собственик / наемател да огради имота си! Решението е лесно (от правна гледна точка), ако договора между общината и фирмата, стопанисваща автогарата съдържа подробно описание на имота (с липсваща ограда), както и клауза, че всяка подобрение се прави само с разрешение на наемодателя (е и ако такова не е дадено, де;) ).
    Та, решението на проблема не е никак лесно, а и липсва информация за конкретните договори. Описала съм само какво съм видяла и чула. А ситуацията си е направо трагико-комична:(

  3. Blogger zlatkata Says:

    еххх..голямо скитане си скитала това лято...сви ми се сърчицето чак...:)

  4. Blogger The_jo Says:

    мдааа няма спирка наша фени. що свят изръшка... това велинград, браила, поещ... (оопс това бе6е от другаде) . ама пак де, навсякаде да иде, всичко да види. Трябваши фотоапарат да си вземеш че и снимки да сложиш. Не че не си описателна де :)))