Една колежка щеше да пътува за Бургас. Дълго се двоумих дали да си ходя с нея. Родителите ми не са ме виждали отдавна, а и на морето му е мъчно, знам... Мислих, мислих и реших – няма да си ходя! Ще си стоя с книжката в леглото и ще си лежоядствам ( когато племенника ми бе малък, зададе следния въпрос на сестра ми: "Мамо, как се пише лешояд, с “ш” или “ж”?!".... Отговора на сестра ми бе: "Хахахаха... лежояд... има само един леЖояд на този свят – леля ти.... Погледни я – лежи и яде!" - В този момент, аз си лежах на дивана пред телевизора, заливайки се в смях, а пред мен си стоеше купа с плодове...;) край на скобата ->).

Същия ден (сряда), когато реших, че няма да пътувам, колежката каза, че и тя променила графика си на пътуване и щяла да тръгва за Бургас в понеделник. Чудесно! Даже и угризения на съвестта нямаше да имам;) И точно се успокоих и ... на, от друго място ми звъннаха пак в Бургас да ме водят.... Ми... човек понякога трябва да се пуска и по течението... Все пак, всички реки завършват с вливане в морето.... явно и моят път е натам;) И сега какво?! Вместо да си лежа в леглото с книжка, ще трябва да се пържа на плажа и я успея да прочета 2 реда, я не ;) Малко съм нахална, а?:)

И така, колкото и да съм изморена сега се щъкам развеселена (незнайно защо ;) ) из офиса и пея с пълно гърло заедно с Metallica “Nothing else metters” и... някак си... кеф ми е, и леко ми е, и... знам ли...

А, по повод задявките на някои хора;) , че много съм била ходила това лято, ще отговоря – не е така... малко ми е и искам още, и... ще има още, а и старо има още за разказване ;) Така, че търпение и само търпение... всичко ще си кажа, знаете, нищо лошо и нищо хубаво не оставям в себе си....;)