<body><script type="text/javascript"> function setAttributeOnload(object, attribute, val) { if(window.addEventListener) { window.addEventListener('load', function(){ object[attribute] = val; }, false); } else { window.attachEvent('onload', function(){ object[attribute] = val; }); } } </script> <div id="navbar-iframe-container"></div> <script type="text/javascript" src="https://apis.google.com/js/plusone.js"></script> <script type="text/javascript"> gapi.load("gapi.iframes:gapi.iframes.style.bubble", function() { if (gapi.iframes && gapi.iframes.getContext) { gapi.iframes.getContext().openChild({ url: 'https://www.blogger.com/navbar.g?targetBlogID\x3d25515225\x26blogName\x3dFenia+in+full+leaf....\x26publishMode\x3dPUBLISH_MODE_BLOGSPOT\x26navbarType\x3dBLUE\x26layoutType\x3dCLASSIC\x26searchRoot\x3dhttp://fenia-in-full-leaf.blogspot.com/search\x26blogLocale\x3den\x26v\x3d2\x26homepageUrl\x3dhttp://fenia-in-full-leaf.blogspot.com/\x26vt\x3d-8800067618407860657', where: document.getElementById("navbar-iframe-container"), id: "navbar-iframe" }); } }); </script>

по течението към...

Изморена съм, страшно съм изморена .... От понеделник очаквам съботата и неделята, в които ще си стоя у дома. Съвсем умишлено не поемах никакви ангажименти. Исках да прекарам един уикенд в леглото по пижама и с книжка в ръка, ставайки за дребните удоволствия – я да си взема плод, я айран да си направя / пийна... Еххх, че хубавко... ;) Да де, ама ей на, все ще намери нещо / някой, дет’ да ти развали хубавкия план...

Една колежка щеше да пътува за Бургас. Дълго се двоумих дали да си ходя с нея. Родителите ми не са ме виждали отдавна, а и на морето му е мъчно, знам... Мислих, мислих и реших – няма да си ходя! Ще си стоя с книжката в леглото и ще си лежоядствам ( когато племенника ми бе малък, зададе следния въпрос на сестра ми: "Мамо, как се пише лешояд, с “ш” или “ж”?!".... Отговора на сестра ми бе: "Хахахаха... лежояд... има само един леЖояд на този свят – леля ти.... Погледни я – лежи и яде!" - В този момент, аз си лежах на дивана пред телевизора, заливайки се в смях, а пред мен си стоеше купа с плодове...;) край на скобата ->).
Същия ден (сряда), когато реших, че няма да пътувам, колежката каза, че и тя променила графика си на пътуване и щяла да тръгва за Бургас в понеделник. Чудесно! Даже и угризения на съвестта нямаше да имам;) И точно се успокоих и ... на, от друго място ми звъннаха пак в Бургас да ме водят.... Ми... човек понякога трябва да се пуска и по течението... Все пак, всички реки завършват с вливане в морето.... явно и моят път е натам;) И сега какво?! Вместо да си лежа в леглото с книжка, ще трябва да се пържа на плажа и я успея да прочета 2 реда, я не ;) Малко съм нахална, а?:)

И така, колкото и да съм изморена сега се щъкам развеселена (незнайно защо ;) ) из офиса и пея с пълно гърло заедно с Metallica “Nothing else metters” и... някак си... кеф ми е, и леко ми е, и... знам ли...

А, по повод задявките на някои хора;) , че много съм била ходила това лято, ще отговоря – не е така... малко ми е и искам още, и... ще има още, а и старо има още за разказване ;) Така, че търпение и само търпение... всичко ще си кажа, знаете, нищо лошо и нищо хубаво не оставям в себе си....;)
За малко да забравя да си кажа: вече знам какво искам;)

“по течението към...”