вестибулационно, любопитно...
От два дена не смея да изляза на офисната тераса, но не заради непоносимата жега, а заради страха си от високото, който пък се активизира от двама майстори, поправящи покрива на отсрещната кооперация.
Е, няма такъв труд, честно! Поседнали са си хорицата върху керемидите, “млатят” с по един чук разни дъски, подхвърлят си керемиди, подреждат ги.... Само като ги гледам и ми настръхва косата! И ако някой е с впечатлението, че са вързани или нещо от рода, то.... впечатлението му е погрешно. Абсолютно необезопасени са!
Някак си нещата не ми се струват нормални. Къде са законите (спазващите се такива), защитаващи човека (дори от самия него си!), неговото здраве, условия на живот и труд? Къде е тази институция, която следи за безопасността на труда и кого следи?! Само големите предприятия ли трябва да са обект на контрол? А какво става в сектора на сивата икономика (никой не може да ме убеди, че тези двамата са на трудов / граждански договор и в момента поправят покрива по силата на законно някакво договорно споразумение!)? Държавата би следвало да я интересува всеки един неин гражданин, нали? Нямам нищо против, че този, който си плаща данъците й е по-симпатичен, даже и така трябва да бъде! Нямам и нищо против, срещу това, върху “по-симпатичните” да се “изсипва рога на изобилието”, но съм абсолютно против другите да бъдат оставени на произвола на съдбата! Какво? Има по-граждани и по-малко граждани на нашата държава?Да, знам, че практически е мнооого трудно да се следи какво става нейде из сивата икономика, но съм свикнала да вярвам, че невъзможни неща няма.... В някое забутано село нейде, може и да няма кой да забележи / да обърне внимание, как двама човечеца си ходят по цял ден на един висок покрив, но в центъра на столицата (ул. Алабин, сградата над бившето кино Москва; около 7 етажа височина) да няма кой да види... и някак си... бе знам ли?!
Странно ми е, ама много..... Ами ако (дано никога не се случва!) някой от тях падне.... ей така.... как ще го преживее другия? В смисъл- как ще живее с мисълта, че не е предприел елементарни мерки за избягване на подобно събитие – например, като осигуряване с въже?! Знам, че на хората, обичащи да живеят “на ръба” това звучи много смешно и все пак?!
А как стои въпроса с хората, които ги наемат? Може и да нямат подписан формален договор, но моралния ангажимент си стои... А каква е моята отговорност? Да напиша само този постинг и... това е? Има ли кому да се обадя, какво да направя?!Вчера ги наблюдавах. По едно време единия се втурна по наклонения покрив към ръба.... Аз извиках от страх! Помислих, че не може да се спре и... вече си представях какво би могло да стане. За щастие, нищо такова не се случи. Човека си спря на ръба на покрива, приседна, провеси крака и блажено запали цигара...
****************************
От няколко дена се забавлявам с човешкото (по-скоро детското:Р) любопитство. Две малки човечета се опитват всячески да изкопчат от мен информация за това, накъде съм се запътила този уикенд. А мястото наистина представлява интерес (поне за мен, де). Надявам се и да го оправдае, и... в понеделник да мога да разкажа на всички интересуващи се:Р
Е, няма такъв труд, честно! Поседнали са си хорицата върху керемидите, “млатят” с по един чук разни дъски, подхвърлят си керемиди, подреждат ги.... Само като ги гледам и ми настръхва косата! И ако някой е с впечатлението, че са вързани или нещо от рода, то.... впечатлението му е погрешно. Абсолютно необезопасени са!
Някак си нещата не ми се струват нормални. Къде са законите (спазващите се такива), защитаващи човека (дори от самия него си!), неговото здраве, условия на живот и труд? Къде е тази институция, която следи за безопасността на труда и кого следи?! Само големите предприятия ли трябва да са обект на контрол? А какво става в сектора на сивата икономика (никой не може да ме убеди, че тези двамата са на трудов / граждански договор и в момента поправят покрива по силата на законно някакво договорно споразумение!)? Държавата би следвало да я интересува всеки един неин гражданин, нали? Нямам нищо против, че този, който си плаща данъците й е по-симпатичен, даже и така трябва да бъде! Нямам и нищо против, срещу това, върху “по-симпатичните” да се “изсипва рога на изобилието”, но съм абсолютно против другите да бъдат оставени на произвола на съдбата! Какво? Има по-граждани и по-малко граждани на нашата държава?Да, знам, че практически е мнооого трудно да се следи какво става нейде из сивата икономика, но съм свикнала да вярвам, че невъзможни неща няма.... В някое забутано село нейде, може и да няма кой да забележи / да обърне внимание, как двама човечеца си ходят по цял ден на един висок покрив, но в центъра на столицата (ул. Алабин, сградата над бившето кино Москва; около 7 етажа височина) да няма кой да види... и някак си... бе знам ли?!
Странно ми е, ама много..... Ами ако (дано никога не се случва!) някой от тях падне.... ей така.... как ще го преживее другия? В смисъл- как ще живее с мисълта, че не е предприел елементарни мерки за избягване на подобно събитие – например, като осигуряване с въже?! Знам, че на хората, обичащи да живеят “на ръба” това звучи много смешно и все пак?!
А как стои въпроса с хората, които ги наемат? Може и да нямат подписан формален договор, но моралния ангажимент си стои... А каква е моята отговорност? Да напиша само този постинг и... това е? Има ли кому да се обадя, какво да направя?!Вчера ги наблюдавах. По едно време единия се втурна по наклонения покрив към ръба.... Аз извиках от страх! Помислих, че не може да се спре и... вече си представях какво би могло да стане. За щастие, нищо такова не се случи. Човека си спря на ръба на покрива, приседна, провеси крака и блажено запали цигара...
****************************
От няколко дена се забавлявам с човешкото (по-скоро детското:Р) любопитство. Две малки човечета се опитват всячески да изкопчат от мен информация за това, накъде съм се запътила този уикенд. А мястото наистина представлява интерес (поне за мен, де). Надявам се и да го оправдае, и... в понеделник да мога да разкажа на всички интересуващи се:Р
This entry was posted by Fenia, on
Friday, August 18, 2006.
You can leave your response.
