<body><script type="text/javascript"> function setAttributeOnload(object, attribute, val) { if(window.addEventListener) { window.addEventListener('load', function(){ object[attribute] = val; }, false); } else { window.attachEvent('onload', function(){ object[attribute] = val; }); } } </script> <div id="navbar-iframe-container"></div> <script type="text/javascript" src="https://apis.google.com/js/plusone.js"></script> <script type="text/javascript"> gapi.load("gapi.iframes:gapi.iframes.style.bubble", function() { if (gapi.iframes && gapi.iframes.getContext) { gapi.iframes.getContext().openChild({ url: 'https://www.blogger.com/navbar.g?targetBlogID\x3d25515225\x26blogName\x3dFenia+in+full+leaf....\x26publishMode\x3dPUBLISH_MODE_BLOGSPOT\x26navbarType\x3dBLUE\x26layoutType\x3dCLASSIC\x26searchRoot\x3dhttp://fenia-in-full-leaf.blogspot.com/search\x26blogLocale\x3den_US\x26v\x3d2\x26homepageUrl\x3dhttp://fenia-in-full-leaf.blogspot.com/\x26vt\x3d-8800067618407860657', where: document.getElementById("navbar-iframe-container"), id: "navbar-iframe" }); } }); </script>

майка, по-майка...

Има моменти, в които съжалявам, че не съм някаква бойна кака, дет’ да не се притеснява да отиде и да забие някой шамар / юмрук на непознат човек. Оказвам се неподготвена за ситуации и реакцията ми е незадоволителна за самата мен:(

Стоя си на плажа и се чудя какво точно да правя – да чета, да спя, да си ровичкам из пясъка или цамбуркам във водата с племенницата, да чопля семки... бе търсих си точното занимание. Реейки безцелно поглед нямаше как да не обърна внимание на двата чадъра пред нас. Направиха ми впечатление защото от една страна бяха точно пред нас, а от друга бяхме забравили да вземем втори чадър и след “боя” за сянката се чувствах малко неловко като победител (да се разбира – не ми бе комфортно, че аз заемам сянката, а другите са на слънце).
Под чадърите нямаше никой. По едно време от водата излезе една женица с две момиченца на видима възраст 3 и 4 годинки. Баща не се виждаше. Леко се учудих на смелостта й – да тръгнеш на плаж с две малки деца, та и във водата да ги вкараш, но... Другото, което ми направи впечатление бе, че децата са със странен черно-червен загар по телцата и непрекъснато се домазваха с крем. Явно бяха свикнали с дългото излагане на силно слънце..... Децата си седяха спокойно до излегнатата майката и .. загубих интерес към групата.

След малко повече от час, към тази група се присъедини една двойка определено правеща впечатление – добре сложен мъж с червена кърпа на главата и млада “тигрица” с къса прозрачна рокличка в тигрова окраска под която се виждаше бански в същата окраска, с много приятен меден тен на кожата и изрусена в сполучливо пепеляво русо. Не мога да си кривя душицата и да не призная, че момата бе повече от хубава, а когато нещо е хубаво – гледам да си го казвам (е и обратното не го спестявам, де ). Мъжът както дойде, така и си отиде почти незабелязан. Тигрицата обаче привлече вниманието ми. То не бяха стойки, не бяха чупки, не бе чудо.... Всички я видяха, тя ги видя и като резултат и тя, и света останаха доволни от видяното. Единствените, които тигрицата не удостои с вниманието си бяха децата. Поговори си малко с другата жена и се излегна извън сянката на чадърите, достатъчно отдалечена от другата група, та никой с нищо да не й пречи.

Другата женица си игра с децата, къпа ги на няколко пъти във водата, а тигрицата се излежаваше доволно... поплува, когато никой от “стадото й” не бе във водата и... ха, изненада. След около 2 часа по-малкото детенце отиде до нея и я нарече “мамо”! Направо зяпнах! Та повече от 2 часа тя не го бе погледнала дори! Както й да е, отпрати го и се заприказва с другата жена. По едно време, двете деца не можаха да поделят някаква играчка. Резултата бе сълзи, сополи, писъци и рев от "малкото тигърче”. Ако някой си мисли, че в близките 15 минути гордата женска се трогна, греши. Със сестра ми вече бяхме скочили и напрегнато наблюдавахме групичката. Едва, когато детето взе да не може да си поема дъх от рев, тя го притегли към себе си, разтресе го, изсъска му нещо от рода на – не можеш да си играеш с това и го тръшна в пясъка до нея. Разбира се, детето не спря да се “дере”. Ядоса се и взе да хвърля пясък. Резултата – тигрицата взе една голяма четка за коса и с твърдата пластмасова част взе да го бие по ръката, с която хвърля пясъка...

Със сестра ми се спогледахме.

Доста време се чудих защо го бие с четката? Та с длан ако го удари, по-малко ще го боли! С цялата си глупост мислех, че четката е някакво нестандартно решение за да го боли по-малко, но логика не намирах... В един момент видях причината – тигрицата бе с дълъг, зеленобоядисан маникюр! Просто майката не е искала да накаже детето, причинявайки му минимум болка, а просто си е предпазвала маникюра! Взех да гледам лошо (тези, които ме познават, знаят, че я умея тази работа), а сестра ми да мърмори на висок глас, че за някой майки трябва затвор....

Детето продължи да реве, а тя да го бие....
Именно в този момент ми се искаше да можех да й забия няколко шамара или просто да й изтръгна четката и да я заудрям така, както тя удряше тригодишното дете!

След като боят не даде очаквания резултат, "тигрицата" му изкрещя, че ще ей сега ще го удави и го завлачи във водата (със сестра ми бяхме вече на крака, а приятелката й си скри главата с хавлия – дали за да не чува писъците, дали защото бе видяла реакцията ни...). Не се опита да го дави, а да му измие лицето и продължи да го разтърсва да млъкне и понеже не се получи... тя се обърна и тръгна навътре във водата, оставяйки 3 годишното детенце до кръст във водата и без надзор.
Племенницата ми е на 12 години, но влезе ли във водата, винаги някой я наблюдава! С какъв акъл (или по-скоро с какво сърце) ще оставиш дете, а ти спокойно ще влезеш навътре и ще си плуваш, без да се обърнеш ни веднъж да видиш ще те последва ли детето, ще излезе ли... какво ще стане с него?! Другата жена след около 15 минути се обърна да види какво става и подскочи като видя плачещото дете само във водата. Извади го, избърса го с хавлия, прегърна го, каза му няколко думи и го успокои. Детето омаломощено легна до нея и задряма. Когато "тигрицата" видя това, я попита с жест дали детето спи и когато това бе потвърдено, излезе от водата и се излегна спокойно на хавлията си, чупейки се във всевъзможни стойки....

Подобни сцени се разиграха неколкократно пред погледа ми и този, и на следващия ден...

Е, не можех да не си задам няколко въпроса, сред които:
  1. Що за майки са и двете жени, та да излагат по цял ден малките си деца на това силно слънце (ние отидохме към 10 и си тръгнахме към 16ч, а те бяха преди нас и останах след нас) без шапки на главите, без тениски на гърбовете, без следобеден сън... ?!
  2. Що за майка ще си остави детето на плажа, на грижата на друга жена, която самата се грижи за малко дете?!
  3. Що за майка ще има сърце да набие детето си заради това, че е дете?!
  4. Що за майка ще остави детето си във водата, ще му обърне гръб и.... какво очаква да стане? Някой друг да се погрижи за него или то да свикне да се грижи само за себе си?

И още въпроси имам, но е безмислено да ги пиша. Вече виждам назидателно вдигнатите пръсти на някои хора, които ще ми кажат, че аз самата нямам деца и не знам какво е. Да, така е, нямам си и понятие какво е това майчинството, но знам, че не е това, на което станах свидетел!

P.S. Някой да има телефон или координати на организации за защита на детето?

“майка, по-майка...”

  1. Blogger zlatkata Says:

    ахахахаха
    :))))))))))))
    никой нищо няма да ти каже:)хихихихихи

  2. Blogger Valery Dachev Says:

    Агенция за закрила на детето:
    http://www.sacp.government.bg/
    Закон за закрила на детето:
    http://www.paragraf22.com/pravo/zakoni/zakoni-d/31973.html
    Правилник за прилагане на закона:
    http://www.bcnl.org/doc.php?DID=366

    Само да предупредя, за да не останеш твърде неприятно изненадана - опитът показва, че горещите линии не са чак толкова горещи...

  3. Blogger Fenia Says:

    Дачев, странното е, че ти винаги успяваш да ме изненадаш ;)

  4. Blogger Valery Dachev Says:

    В това ми е чарът/недостатъкът. Надявам се в общия случай да е приятно. :)

    А това по-горе е резултат от (както беше отбелязал Грейвърот) това, че се занимавам с депресирани подрастъци...