<body><script type="text/javascript"> function setAttributeOnload(object, attribute, val) { if(window.addEventListener) { window.addEventListener('load', function(){ object[attribute] = val; }, false); } else { window.attachEvent('onload', function(){ object[attribute] = val; }); } } </script> <div id="navbar-iframe-container"></div> <script type="text/javascript" src="https://apis.google.com/js/plusone.js"></script> <script type="text/javascript"> gapi.load("gapi.iframes:gapi.iframes.style.bubble", function() { if (gapi.iframes && gapi.iframes.getContext) { gapi.iframes.getContext().openChild({ url: 'https://www.blogger.com/navbar.g?targetBlogID\x3d25515225\x26blogName\x3dFenia+in+full+leaf....\x26publishMode\x3dPUBLISH_MODE_BLOGSPOT\x26navbarType\x3dBLUE\x26layoutType\x3dCLASSIC\x26searchRoot\x3dhttp://fenia-in-full-leaf.blogspot.com/search\x26blogLocale\x3den_US\x26v\x3d2\x26homepageUrl\x3dhttp://fenia-in-full-leaf.blogspot.com/\x26vt\x3d-8800067618407860657', where: document.getElementById("navbar-iframe-container"), id: "navbar-iframe" }); } }); </script>

***

Трябва да отбележа някак последните дни, нищо, че имам чувството, че всичко ми се изплъзва. Времето си лети и си ме е повлякло в летежа си, а събитията просто си се случват, но вече зад мен. Общо взето, докато ги отбележа като факт и те не само, че са приключили, но и резултата е налице и ... брррр
Не съм свикнала така! Как да влияя на резултата, ако такъв не очаквам?!:Р


За първи път установих това при заминаването на детето. Тогава реших, че понеже ми е неприятно и затова съм го изключила от съзнанието си. Но... почувствах се зле! Та аз не успях дори да организирам “нашата си вечер” или "прощална вечер", или... нещо си... наше си... ! И това на фона на празния албум, мръннн...

Сън на пресекулки, приглушени приказки в другата стая и непрекъснато очакване да ме събудят, гласът на Драо “Фенииии, ще ставаш ли?”, бързо обличане, познато - непозната личност в хола ми, настръхваща утринна хлад, такси, пълно летище (така, така омразно ми... толкова много хора ми отне!), срив в системата поради... липса на клавиатура (:Р), повтарящо се съобщение с невероятния за м. Август край ...нещо от рода на: “... Ви поздравява с настъпващите мартенски празници”, нервност (поне в мен) и бавно заливаща ме тъга... давенето продължи до края на вечерта. Тогава се отприщи с намиреното под възглавницата писъмце. Открих и още нещо – с възрастта хората наистина стават мнооого чувствителни:Р Благодарение на дрънкалото Драго ( ), открих, че съм останала и с една грижа по-малко....
... и преди да съм усетила самотата, хоооп, ето, че племенника ми се намести на освободилото се място и така... до след почивката ми.

Да, почивката ми. Обвинявам нея за всичко. Предполагам, че ми е по-нужна, отколкото осъзнавам! На липсата й отдавам разсеяността си и липсата на желание за каквото и да е. Четирите дни просто ми бяха недостатъчни. Това пречи на работата ми, пречи на ученето ми (то на него май всичко му пречи), на самата мен.... Хем искам да дойде по-скоро, хем не искам... имам толкова задачки за отмятане, а по ред причини не мога да ги отметна... И какво? Става като всяка година: Багажа се стяга късно вечерта и на заранта се тръгва. Добре, че бе адашката Антония и невероятната й отзивчивост, та да знам поне къде отивам и какво мога да очаквам;)

Уважавам подредените и систематични хора. Тези, които планират, изчисляват, предвиждат... изпипват всичко до най-малката подробност. Аз не мога да бъда такава, а и май не намирам достатъчно желание у себе си, за да искам да се променя.


Как тръгвам на почивка тази година:


Опит 1: Исках нейде да пообиколя.... Най-после намерих съмишленик в лицето на Златката, което само по себе си бе съмнително:Рррр
Съмненията ми се оказаха правилни и никъде не отидохме, нищо, че бяхме планирали и резервирали...


Опит 2: С една колежка и приятелка, пак с голямо канене решихме, че ще отидем на екскурзия във Франция. Избрахме я и... пропадна... пак по ред условности...


Вече бях с вътрешната нагласа, че няма да почивам, когато се появи Опит 3: Същата приятелка се провиква от другата стая :
- Антонияяяяя, избрах екскурзия. Какво ще кажеш за Корфу?
- Хахаха, няма да се хвана!
- Не бе, сериозно.
- Добре де, кога плащаме?


Така се приключи въпросът! Смешното беше, че когато Антония ме попита в кой хотел ще отседнем, аз не знаех;) Но... аз така тръгвам навсякъде - без план и решавам от раз. Планирам ли... проваля се... Хъм, докато не се върна, няма да съм сигурна, че ще тръгна:Р

“***”