<body><script type="text/javascript"> function setAttributeOnload(object, attribute, val) { if(window.addEventListener) { window.addEventListener('load', function(){ object[attribute] = val; }, false); } else { window.attachEvent('onload', function(){ object[attribute] = val; }); } } </script> <div id="navbar-iframe-container"></div> <script type="text/javascript" src="https://apis.google.com/js/plusone.js"></script> <script type="text/javascript"> gapi.load("gapi.iframes:gapi.iframes.style.bubble", function() { if (gapi.iframes && gapi.iframes.getContext) { gapi.iframes.getContext().openChild({ url: 'https://www.blogger.com/navbar.g?targetBlogID\x3d25515225\x26blogName\x3dFenia+in+full+leaf....\x26publishMode\x3dPUBLISH_MODE_BLOGSPOT\x26navbarType\x3dBLUE\x26layoutType\x3dCLASSIC\x26searchRoot\x3dhttp://fenia-in-full-leaf.blogspot.com/search\x26blogLocale\x3den_US\x26v\x3d2\x26homepageUrl\x3dhttp://fenia-in-full-leaf.blogspot.com/\x26vt\x3d-8800067618407860657', where: document.getElementById("navbar-iframe-container"), id: "navbar-iframe" }); } }); </script>

Корфу / Керкера - първи впечатления

И така, както всички ученици, така и аз бавно набирам темпове през новата учебна година. Миналия вторник започнаха танците, днес стартира френския, а към 01-ви Октомври се очаква началото и на университетската ми занимавка...

Хубаво е да поразкажа малко и за почивката си....най-малкото съм обещала на неколцина:)

За разлика от Антония аз бях на организирана почивка и останах доволна от избора си. Прекарах страхотно. Организацията бе перфектна и почти няма от какво да се оплача. И макар да съм много доволна, все пак ще се въздържа да спомена коя е агенцията, с която пътувах, защото се чувствам малко прецакана от нея. От друга страна, не съм 100% сигурна, че те са виновни и че аз нямам и грам вина (винаги съществува възможността аз да не съм недоразбрала нещо.... макар, че едва ли;Р).

Бе обявена почивка в четиризвезден хотел. Аз лично не съм някакъв върл звездогонец. За мен е важно да съм на чисто и приветливо място. Малко преди деня за отпътуване бях попитана дали имам нещо против да не съм в централната част на хотела, а в странично крило. Ако не бях съгласна, трябваше да се откажа от почивката. Аз нямам никакви претенции и даже ми е по-удобно да не съм около ресторанта, бара и т.н. в един хотел. Именно поради това нямах нищо против да съм в крилото. Да де, но на място се оказа, че половината група е в обявения хотел, а другите не сме в крило, а в друг хотел. Да, истина е, че „моят” хотел бе долепен до 4-звездния и си е направо като крило... и все пак той е с 2 звезди.

В момента уча Управление в туризма и знам много добре, че за категоризацията на един хотел е необходим набор от услуги, които той трябва да предлага. „Моят” хотел нямаше ресторант и това бе причина(та) за по-ниската му категоризация. Честно казано, радвам се, че бях в него (храненето бе в ресторанта на 4-звездния хотел), защото отговаряше напълно на скромните ми изисквания. Бе задоволително чисто и уютно. Всяка стая бе с телевизор (нещо без което не мога... срамота!), климатик, хладилник и тераса с невероятна гледка.

По-късно се оказа, че 4-звездния хотел, макар и да притежава абсолютно същата гледка (все пак са залепени един за друг), освен море, скали и дървета (които имахме и ние), те имаха късмета да гледат и към задния двор на ресторанта. Сещате се... разни каси, коли, които разтоварват и т.н.

Друго предимство на „моя” хотел бе неизменното присъствие на Василис – представител на хотела (да го наречем рецепционист), с когото обичах да си комуникирам и шегувам.

Трудно ми е да кажа каквото и да е за пътя до Корфу / Керкера, поради факта, че кача ли се в превозно средство и заспивам като бебе.

„Признах те, щом успя да спиш по всички тези завои... " – това бяха думите на приятелката ми по повод последната фаза от пътя. Тя я сравни с Беклемето, но над 10 пъти по-дълго. Аз не мога да кажа нищо. Заспах нейде след София и с кратки пробуждания около границата, която преминахме в галоп (хората не могат да ми повярват, че аз така минавам граница.... ), се събудих в Игуменица. Качихме се на ферибота (на всеки един час има ферибот Игуменица - Керкера) и с кеф пих първото си кафе (не прекъснах съня си дори и в почивката...даже не слязох от автобуса). Приятелката ми умираше от страх, а аз се радвах на синята вода и островите оставащи в далечината. Керкера / Корфу го различихме отдалеч по непрекъснато кацащите и излитащи самолети. Отдалеч изглежда много красив и много зелен, какъвто се оказа и в действителност, де;)

След около час и половина път с ферибот стъпихме на острова и след още двадесетина минути бях разтоварила багажа в гардероба и бях готова за плаж.

Хотела ми бе на около 200 – 300 метра от плажа, като пътя ми минаваше през центъра на селището, състоящ се от множество магазинчета и заведенийца. Оказа се, че доста от китайските парцалки и джунджурии са намерили свое място и там (не само в Агиос Георгиос – моето селище, а навсякъде из Керкера). Плажа на Агиос Георгиос е много хубав. Представлява дълга пясъчна ивица, оградена със скали. Изключително неприятно впечатление ми направи факта, че по-голямата част от ивицата бе заета от платени чадъри и шезлонги (7Е) и че се почиства само тази част. Незаетите с шезлонги части (това в никакъв случай не бяха някакви странични или крайни части) просто не се почистваха. Е, „прасетата” явно са навсякъде. Всеки път, преди да си постеля хавлията, трябваше да почиствам пясъка от фасове и голямо количество малки, обли камъчета. Колкото до водата... ще продължа утре... или днес;)

“Корфу / Керкера - първи впечатления”