Корфу / Керкера - първи впечатления
И така, както всички ученици, така и аз бавно набирам темпове през новата учебна година. Миналия вторник започнаха танците, днес стартира френския, а към 01-ви Октомври се очаква началото и на университетската ми занимавка...
Хубаво е да поразкажа малко и за почивката си....най-малкото съм обещала на неколцина:)
За разлика от Антония аз бях на организирана почивка и останах доволна от избора си. Прекарах страхотно. Организацията бе перфектна и почти няма от какво да се оплача. И макар да съм много доволна, все пак ще се въздържа да спомена коя е агенцията, с която пътувах, защото се чувствам малко прецакана от нея. От друга страна, не съм 100% сигурна, че те са виновни и че аз нямам и грам вина (винаги съществува възможността аз да не съм недоразбрала нещо.... макар, че едва ли;Р).
Бе обявена почивка в четиризвезден хотел. Аз лично не съм някакъв върл звездогонец. За мен е важно да съм на чисто и приветливо място. Малко преди деня за отпътуване бях попитана дали имам нещо против да не съм в централната част на хотела, а в странично крило. Ако не бях съгласна, трябваше да се откажа от почивката. Аз нямам никакви претенции и даже ми е по-удобно да не съм около ресторанта, бара и т.н. в един хотел. Именно поради това нямах нищо против да съм в крилото. Да де, но на място се оказа, че половината група е в обявения хотел, а другите не сме в крило, а в друг хотел. Да, истина е, че „моят” хотел бе долепен до 4-звездния и си е направо като крило... и все пак той е с 2 звезди.
В момента уча Управление в туризма и знам много добре, че за категоризацията на един хотел е необходим набор от услуги, които той трябва да предлага. „Моят” хотел нямаше ресторант и това бе причина(та) за по-ниската му категоризация. Честно казано, радвам се, че бях в него (храненето бе в ресторанта на 4-звездния хотел), защото отговаряше напълно на скромните ми изисквания. Бе задоволително чисто и уютно. Всяка стая бе с телевизор (нещо без което не мога... срамота!), климатик, хладилник и тераса с невероятна гледка.
По-късно се оказа, че 4-звездния хотел, макар и да притежава абсолютно същата гледка (все пак са залепени един за друг), освен море, скали и дървета (които имахме и ние), те имаха късмета да гледат и към задния двор на ресторанта. Сещате се... разни каси, коли, които разтоварват и т.н.
Друго предимство на „моя” хотел бе неизменното присъствие на Василис – представител на хотела (да го наречем рецепционист), с когото обичах да си комуникирам и шегувам.
Трудно ми е да кажа каквото и да е за пътя до Корфу / Керкера, поради факта, че кача ли се в превозно средство и заспивам като бебе.
„Признах те, щом успя да спиш по всички тези завои... " – това бяха думите на приятелката ми по повод последната фаза от пътя. Тя я сравни с Беклемето, но над 10 пъти по-дълго. Аз не мога да кажа нищо. Заспах нейде след София и с кратки пробуждания около границата, която преминахме в галоп (хората не могат да ми повярват, че аз така минавам граница.... ), се събудих в Игуменица. Качихме се на ферибота (на всеки един час има ферибот Игуменица - Керкера) и с кеф пих първото си кафе (не прекъснах съня си дори и в почивката...даже не слязох от автобуса). Приятелката ми умираше от страх, а аз се радвах на синята вода и островите оставащи в далечината. Керкера / Корфу го различихме отдалеч по непрекъснато кацащите и излитащи самолети. Отдалеч изглежда много красив и много зелен, какъвто се оказа и в действителност, де;)
След около час и половина път с ферибот стъпихме на острова и след още двадесетина минути бях разтоварила багажа в гардероба и бях готова за плаж.