....или по-точно защо падна точно тази сграда? И тук ли проблема е в неспазване на строителните изисквания или има и нещо друго? Дали истината, която ще се каже ще ме удовлетвори? Дали пък аз не съм твърде мнителна?

Предистория: Работя на около 100 м от сградата, която се срути днес в центъра на София. Това е сградата, в която бе магазина на Бата. Казвам „бе”, не защото сградата вече не съществува, а защото преди няколко месеца магазина бе изнесен едва ли не за часове. Единия ден услужливи продавачки ни уведомяват, че на другия ден ще имат голяма разпродажба и е хубаво ако имаме време да наминем, а на следващия ден сутринта, магазина го няма. Защо? Имало е някакъв спор за собствеността на магазина / сградата. Като следствие, магазина стоя няколко месеца опакован с гипсокартон. Пред вратата му винаги имаше около 6-7 охранителя, носещи отличителните знаци на СОТ 91 161, а на разстояние около 5м от тях, на ъгловата масичка на павилиончето, помещаващо се в същата сграда – още толкова охранителя, но на друга фирма. От околните заведения се коментираше, че всяка от страните, които спорят за собствеността си има своята охрана. И наистина, тези момчета стояха там денонощно.

И така, сама ли падна тази сграда? Двете спорещи страни постигнали ли бяха споразумение? Била ли е застрахована сградата? Била ли е някакъв паметник – на културата, архитектурата или др., неразрешаващ да бъде съборена и да бъде строено на нейно място? Правени ли са въобще някога опити да бъде вадено разрешение за строеж?

Моля, ако някой, някъде прочете категорични отговори на един или повече от тези въпроси - да даде знак!

Не искам да мисля, че две млади момичета са загинали заради обикновената човешка алчност или завист (сещате се – тази от рода на– защо той да има, а аз – не?)! Предпочитам небрежността.... Не искам да вярвам, че може да има умисъл в нещо подобно:(

Защо това ме вълнува?

Това, че съм част от това общество и че неговите проблеми касаят и мен, остава някак си в далечината. На преден план е факта, че само чистата случайност е причина до имената на тези две момичета да не се нареди и името на някой от моите колеги, а защо не и моето?! Трима от колегите ми си паркират ежедневно колите именно пред бившия магазин Бата. Едната от тях днес се върна от командировка и утре (вече днес) сутринта щеше да се паркира там. Другите двама от вчера са също в командировка.

Няма как да не си представя, че днешния ден можеше да е от най-обикновените, от тези, в които сутринта чувам хвалбите на двама от тримата (няма място за всички) как са успели да се паркират там, а към 18:15 - те да си тръгнат към колите (работния ни ден приключва в 18:00).

Обадих се на щастливците и им казах да се напият, а като се върнат, ще го повторим заедно – за тяхно и за общо здраве, защото бе страшно! Бе страшно да ти звънят от цялата страна и да те питат ти добре ли си, чувал ли си колегите си и има ли възможност някой от тях по това време да е минавал от там.......

Мисля, че не... не знам... надявам се, че не.... утре (днес) ще разбера!

Бъдете живи и здрави!

This entry was posted by Fenia, on Wednesday, September 20, 2006. You can leave your response.