И така, един от вчерашните ми въпроси получи своя отговор..... все пак сградата е била памeтник на културата....

*********************************************

Без връзка с горното ... няколко въпроса:

Защо хората мразят промените? Откъде би могло да дойде подобрение на дадено положение, ако не се предприемат промени? Нима хората сме толкова черногледи, че при една промяна първото, което виждаме или за което мислим, е евентуалното влошаване на ситуацията?!

.....или какво? Мързи ли ни? Предпочитаме да стоим в блатото, вместо да се понапънем и да изпълзим от него?! Защо?

Къде е авантюристът във всеки един от нас?

Помня учителката си по история и обяснението й относно причините за всяка революция: „Управляващите не могат да управляват постарому, а народа не иска да живее постарому!”

Само голям катаклизъм може да доведе до промяна на статуквото. Срещу него „ритат” всички. Няма значение дали са млади или стари, дали са умни или глупави, дали са работливи или мързеливи.... Познатото зло е по-малко зло...

Противници до вчера, днес те са рамо до рамо за да запазят установеното, за да не допуснат новите порядки „в дома си”.

Доводите, които ще бъдат извадени са повече от смехотворни... от рода на тези – с водата от 10-те кладенеца ... И всичко това защо? Е, как защо - само и само да ти се обясни как една промяна не може да бъде направена, колко е безмислена и безполезна...

Как се бори статукво, когато срещу теб е човек, а не управляваща класа, когато искаш да подходиш интелигентно и без сътресения, да угодиш на всички, да предпазиш непредпазливото, да запазиш ценното, да угодиш на тези, на които е невъзможно да угодиш?

„Да живееш във време на промени” било китайско проклятие. Как се нарича тогава участта да трябва да променяш?!

This entry was posted by Fenia, on Thursday, September 21, 2006. You can leave your response.