Към Челси имам някакви лични симпатии, датиращи от предишното им гостуване (мисля, че бе преди 4-5 години). Тогава агитката на Левски бе обидена на отбора си заради лошата им игра през сезона и ги бе бойкотирала. Очакваше се стадиона да е празен. Тогава много се ядосах на левскарите около мен (неколцина колеги, с които ходехме от време на време на мачове). Направих ги “луди”, докато не се съгласиха да отидем на мача. Някак си не бе нормално, според мен, ако се имаш за истински привърженик (няма значение дали е отбор, кауза...), да си такъв само в доброто. Понеже нямало да бием, то нямало никакъв смисъл да ходим....

Да, ама не! “Принудих” ги и отидохме. Времето не бе по-малко гадно, от днес:( Беше студено и ръмеше ситен дъждец. На стадиона бяхме около 100-200 човека. Имам някакъв спомен, че тогава агитката на Челси бе по-многобройна от нас. Това, че ни биха, че играхме направо смешно си бе очаквано. Неочаквана за мен бе играта на Челси - излязоха с резервите си и ме накараха да съжаля нашите:(

С играта си ме накараха да проумея, че във футбола имало някакъв смисъл. Видях с очите си как за секунди се оформят триъгълници, квадрати... как всеки пас е насочен към конкретен човек, а не ей така – изпратен в някаква посока... Гледах със зяпнала уста. Тогава си спомних и за едно грозно руско анимационно филмче от детството си –два отбора от войници, играят футбол. Като дете не виждах никакъв смисъл в него. Гледайки как играят Челси, мислено си го припомних и бе точно като във филмчето – образуват триъгълник и се подреждат така (е, в анимацийката се ограждаха с щитове, де), че никой да не пробие реда, след това за миг се прегрупират в квадрат и... т.н.

Та, тогава съжалих Левски, защото играчите му бяха като фон на красивата игра. Те някак си не участваха в нея, а хаотично търчаха наляво и надясно, без да представляват заплаха или каквото и да е там...

Дано тази вечер нещата да са по-различни.

Да, не отивам с очаквания за победа, но се надявам на добра игра и от наша страна:(