<body><script type="text/javascript"> function setAttributeOnload(object, attribute, val) { if(window.addEventListener) { window.addEventListener('load', function(){ object[attribute] = val; }, false); } else { window.attachEvent('onload', function(){ object[attribute] = val; }); } } </script> <div id="navbar-iframe-container"></div> <script type="text/javascript" src="https://apis.google.com/js/plusone.js"></script> <script type="text/javascript"> gapi.load("gapi.iframes:gapi.iframes.style.bubble", function() { if (gapi.iframes && gapi.iframes.getContext) { gapi.iframes.getContext().openChild({ url: 'https://www.blogger.com/navbar.g?targetBlogID\x3d25515225\x26blogName\x3dFenia+in+full+leaf....\x26publishMode\x3dPUBLISH_MODE_BLOGSPOT\x26navbarType\x3dBLUE\x26layoutType\x3dCLASSIC\x26searchRoot\x3dhttp://fenia-in-full-leaf.blogspot.com/search\x26blogLocale\x3den\x26v\x3d2\x26homepageUrl\x3dhttp://fenia-in-full-leaf.blogspot.com/\x26vt\x3d-8800067618407860657', where: document.getElementById("navbar-iframe-container"), id: "navbar-iframe" }); } }); </script>

Вземи звъна на парата!

Разглеждах си снимките от почивката и попаднах на тази, направена специално заради асоциацията, която гледката предизвика в онзи момент. Не знам дали се вижда добре, но това е една женица, постелила хавлийката си така, че главата й да е в сянката на шезлонга. Причината е разбираема - шезлонг + чадър бе 7,50 EUR на ден.
В момента, в който я съзрях, възкликнах: Вземи звъна на парата!
Приятелката ми ме изгледа учудено и се оказа, че тя не е чела една от любимите ми приказки за Хитър Петър.
За тези, които не я знаят:
Хитър Петър попаднал на селския панаир. Пораходил се, поогледал се, нарадвал се на хора и глъчка, но в един момент огладнял. Гладът му се усилил и от приятно къкрещата манджица, с която гостилничаря смятал да нахрани гладните панаирджии.
Хитър Петър пообиколил огъня, върху който бил сложен казана с гозбата, пообиколил, пък се полакомил. Бръкнал си в джебовете, но както и очаквал, те били празни. Видял, че няма да може да похапне от вкуснотийката, но пък имал самун корав хляб. Решил да го повърти на парата на манджицата, та да поомекне малко.
Да де, но гостилничаря видял това и мигом съзрял нередност. Отишъл да си поиска “полагащото” му се възнаграждение от Хитър Петър. Доводите му били, че дърва е купувал, цепил, вода е носил, месо е слагал, бе... пара е давал, а виж сега някой безплатно се възползва!
Настанала суматоха и народа ги наобиколил, че нали, където е Хитър Петър, там е веселбата.
В един момент на Петра му писнало и помолил някой от тълпата да даде една монета, която ще му бъде върната веднага. Взимайки я, той я ударил силно в земята и казал на гостилничаря:
- Вземи звъна на парата, така, както аз взех парата на манджата!
Народа се разсмял, а гостилничаря се прибрал засрамено.
Много, много обичах приказките за Хитър Петър и се дивях на лесното му справяне с алчните хора (срещу тях като, че ли са насочени почти всичките му шегички).
Защо ли и днес не е така лесно да ги посочим с пръст, да им се присмеем и да ги засрамим по начин достъпен, разбираем и незабравим от тълпата.
Дано не забравя следващия път, когато съм си в Бургас, да си взема книжката за Хитър Петър!;)

“Вземи звъна на парата!”