<body><script type="text/javascript"> function setAttributeOnload(object, attribute, val) { if(window.addEventListener) { window.addEventListener('load', function(){ object[attribute] = val; }, false); } else { window.attachEvent('onload', function(){ object[attribute] = val; }); } } </script> <div id="navbar-iframe-container"></div> <script type="text/javascript" src="https://apis.google.com/js/plusone.js"></script> <script type="text/javascript"> gapi.load("gapi.iframes:gapi.iframes.style.bubble", function() { if (gapi.iframes && gapi.iframes.getContext) { gapi.iframes.getContext().openChild({ url: 'https://www.blogger.com/navbar.g?targetBlogID\x3d25515225\x26blogName\x3dFenia+in+full+leaf....\x26publishMode\x3dPUBLISH_MODE_BLOGSPOT\x26navbarType\x3dBLUE\x26layoutType\x3dCLASSIC\x26searchRoot\x3dhttp://fenia-in-full-leaf.blogspot.com/search\x26blogLocale\x3den_US\x26v\x3d2\x26homepageUrl\x3dhttp://fenia-in-full-leaf.blogspot.com/\x26vt\x3d-8800067618407860657', where: document.getElementById("navbar-iframe-container"), id: "navbar-iframe" }); } }); </script>

Дете на ритуала

Неимоверно се изненадах от изказването на моя колежка, че е била “дете на ритуала”. Никога не бях чувала за такова “дете” и изненадата ми бе подсилена от факта, че тя ми е връстница и не би следвало неща, от времето на нейното детство, да са необясними за мен. Оказа се, че някога тя е била едва ли не нещатен сътрудник на обредния дом.
Аз: “Добре де, какво си правила?!”
Тя: “Всичко зависи от това какъв обред имам. Ако имам сватба, то аз съм момиченцето, което върви пред младоженците и разпръсва цветчета по пътеката.”
Аз - миг миг (мигам недоумяващо)...
Тя (продължава): “Ако имам обаче кръщене, то аз съм детето, което казва стихотворение на, хъм, тук има опции, защото съм била малкото и средното дете, но не успях да бъда голямото
Аз - миг миг ммммиг
Тя: “ Беше голям купон! След ритуала излизаш навън, включваш се в хорото с хората, хапваш си от сладкишите, които са надонесли... бе... какво повече иска едно дете...
Аз (неразбиращо): “Ама какво си правила? Как така си била малкото, средното... голямото.... ??? Какво е това “да си малкото” дете?! Какво правиш” – миг
Тя: “Аааа.... Ами, когато бях чавдарче, бях малкото дете. Има си специално стихотворение което казва чавдарчето. Та, казвах си стихотворението, давах плика и така...
Когато станах пионерче, станах средното – пак си имах стихотворение, което казвах и разбира се, давах плик...”
Аз – ми мииг
Тя: “....... е, до комсомолка не успях да ги докарам нещата, времената се промениха, а и аз се поиздъних”.
Аз: “Ама... само едно дете ли има ритуала?!
Тя: “ Бе не бе, три са! Когато аз бях чавдарчето, други деца бяха пионерчето и комсомолчето. Като пораснах, друго стана чавдарчето и... така....
Аз: “А какъв е този плик? Не вярвам по онова време пари в плик да са давали за новородено дете” – смея се
Тя: “ООоо, не! Дават се поръчения и връзка.
Аз: “Каква връзка, какво поръчение?” .....миг
Тя: “Ами, в плика на чавдарчето има синя връзка и поръчение, като стане чавдарче да е, примерно – трудолюбиво, ученолюбиво.... В плика на пионерчето – червена връзка и съответното поръчение какво да бъде, като стане пионерче, ама за комсомолеца не знам какво е имало. Те пликовете си бяха запечатани, де. Единия се дава на бабата, другия се дава на майката, а третия ....“май” на бащата, не помня добре...
За мен сега (в настоящето), това ми е някак си твърде необяснимо и смешно: Някакво си чуждо дете, да присъства на моя ритуал, че и поръчения да ми връчва, които трябва да бъдат отворени в определени години.... Честно казано, малко зловещо ми идва цялата тази работа....
Аз: “А какво имаш предвид с това, че си се издънила?”.
Тя: ”Ами, то това си бе един огромен ангажимент. Всяка събота и неделя трябва да си в ритуалния дом, а тогава имаше по цял ден сватби и кръщенета, хората си пазеха ред повече от месец предварително. А ние... трябваше и репетиции да правим... Та, една неделя не можах да отида, защото трябваше да ходя на село. Поради тази причина ме наказаха да не бъда повече дете на ритуала. Взеха си друг титуляр, а мен ме викаха от време на време, но аз им бях обидена и вече не ходех.
Аз: “Добре де, а плащаше ли ти се за този твой ангажимент?"
Тя: “Ама какво плащане, за какво говориш? Това бе един вид поръчение....
........

“Дете на ритуала”

  1. Anonymous Anonymous Says:

    Бах мах баси работата ...

    Е чувал съм и съм преживявал странни неща от онова време, ама това направо ми скри топката ... не е истина просто ...