<body><script type="text/javascript"> function setAttributeOnload(object, attribute, val) { if(window.addEventListener) { window.addEventListener('load', function(){ object[attribute] = val; }, false); } else { window.attachEvent('onload', function(){ object[attribute] = val; }); } } </script> <div id="navbar-iframe-container"></div> <script type="text/javascript" src="https://apis.google.com/js/plusone.js"></script> <script type="text/javascript"> gapi.load("gapi.iframes:gapi.iframes.style.bubble", function() { if (gapi.iframes && gapi.iframes.getContext) { gapi.iframes.getContext().openChild({ url: 'https://draft.blogger.com/navbar.g?targetBlogID\x3d25515225\x26blogName\x3dFenia+in+full+leaf....\x26publishMode\x3dPUBLISH_MODE_BLOGSPOT\x26navbarType\x3dBLUE\x26layoutType\x3dCLASSIC\x26searchRoot\x3dhttp://fenia-in-full-leaf.blogspot.com/search\x26blogLocale\x3den\x26v\x3d2\x26homepageUrl\x3dhttp://fenia-in-full-leaf.blogspot.com/\x26vt\x3d-8800067618407860657', where: document.getElementById("navbar-iframe-container"), id: "navbar-iframe" }); } }); </script>

Timeo Danaos et dona ferentis

Заглавието не е случайно. Ако правилно съм изписала латинския текст, в превод е познатата фраза: “Страхувай се от гърците дори, когато правят подаръци
Днес се сблъсках с “три троянски коня”! Странна държава, странни хора, с техните си странни нрави. Но и моята реакция е странна, странна и за самата мен.
Би следвало да съм ядосана, гневна, да ми иде да хвърлям камъни... бе... във въображението си се виждам с пяна на уста, ритаща, плюеща и хапеща.... сещате се. Да, ама не! Аз се подсмихвам доволно и хипер неадекватно, а особено едната от странните случки си е направо страшна.
Малко ми е гадно, че не мога да изнеса никаква подробна информация за ни една от тях, такава, каквато би ми осигурила всеобщото възмущение и недоволство, но от друга страна не мога и да не отбележа случилото се.
Кон 1: Заради него ми иде да хвърлям камъни – казано максимално обобщено, крадецът е този, който следва да хване крадеца!
Наложил се извод: Не оставяй имането си без надзор!
Кон 2: Днес бях в една голяма фирма за да проучвам конкретни параметри за евентуално сключване на договор, за определен вид услуга. Връщайки се в офиса (поради близостта на фирмата, времевият интервал е не по-дълъг от 20 минути, от напускането на техния офис, до влизането в нашия), чувам следната част от телефонен разговор на моя колежка:
- Да, проявяваме интерес, да, но кой Ви е насочил към нас? Как сте разбрали, че се интересуваме именно от тази услуга? Ще Ви се обади колежката, да....
Отговорът бил, че проучване на пазара (?!) ги насочило към нас и към това да ни предложат услугата, от която ние точно в настоящия момент се интересуваме и чиито условия точно сега проучваме.
И понеже двете фирми са силно конкуриращи се, и понеже само и единствено аз знам за какво става въпрос (а не съм коментирала!), та, дали се дължи на вродената ми мнителност или има изтичане на информация между тях... не знам... чудя се..?
В този случай аз мога да съм само доволна, защото и без това се чудих как да поискам информация и от другата фирма, а и нямам нищо против да ги поставя в среда на конкуренция и като резултат се надявам да открия по-добрите условия... и все пак... странооо...

Та, интересно ми е, как големите фирми (си) гарантират лоялността на служителите и опазването на вътрешната информация? А как ще ми гарантират опазването на моята информация, в последствие? Според моите наблюдения – никак!
Извод 1: Не търси конкуренцията, тя сама ще дойде!
Извод 2: “Любов към всички, вяра в малцина! (цитата е Шекспиров)
Кон 3: Тук заглавната сентенция си важи в пълна сила и в прекия, и в преносния смисъл на употребата й – грък се съгласява за едни условия, стиснали сте си ръцете, усмихвали сте се широко, всичко е било перфектно. И всичко Е префектно, докато не виждаш изготвения от неговия екип договор – все едно никога не сте се виждали и нищо не сте договаряли!
Извод 1: На преговори гърци се ходи с готови договори, с възможност за корекции на място (плюс е воденето на нотариус) или се договаряш с изготвянето да се занимава твоя екип!
ИЗвод 2: Гъркът е грък, независимо къде работи и какво работи (тарикатлъците му си остават все толкова дребнави)!

“Timeo Danaos et dona ferentis”

  1. Anonymous Таня Says:

    А бе знаеш ли, от собствения ми житейски опит знам 2 неща:

    1. има народности много по-гадни от гърците, повервай ми :-)

    2. като им знаеш нааметите и не ги вземаш присърце, може да се живее съвсем нормално с тях...

  2. Blogger Fenia Says:

    @Таня, обидно ми стана и просто първата мисъл, която ми хрумна бе нещо от рода на: гръцка работа. А иначе, не съм от хората с предразсъдъци. Националния признак (уж) нищо не ми говори... Но като човек съм (или поне се опитвам да съм) точна - каквото кажа, да го изпълня. Очаквам същото и от ответната страна. Е, когато ме излъжат (защото по друг начин не мога да нарека неизпълнението на ясна договореност) ми става обидно, все едно се подиграват с мен...

  3. Anonymous фенка Says:

    Fenia, тази сентенция ми направи силно впечатление - моят прадядо, когото едва си спомням, обичал да казва "Грък и магаре да стане, на гърба му не се качвай"

  4. Blogger Fenia Says:

    @фенка, а ако знаеш твоят никнейм колко много ми говори... все едно разговор пред огледалото имам;)
    Колкото до гърците...бе... и те са хора, все ще да има начин да им се "влезе под кожата", ам... ша требе да се потърси;)