<body><script type="text/javascript"> function setAttributeOnload(object, attribute, val) { if(window.addEventListener) { window.addEventListener('load', function(){ object[attribute] = val; }, false); } else { window.attachEvent('onload', function(){ object[attribute] = val; }); } } </script> <div id="navbar-iframe-container"></div> <script type="text/javascript" src="https://apis.google.com/js/plusone.js"></script> <script type="text/javascript"> gapi.load("gapi.iframes:gapi.iframes.style.bubble", function() { if (gapi.iframes && gapi.iframes.getContext) { gapi.iframes.getContext().openChild({ url: 'https://www.blogger.com/navbar.g?targetBlogID\x3d25515225\x26blogName\x3dFenia+in+full+leaf....\x26publishMode\x3dPUBLISH_MODE_BLOGSPOT\x26navbarType\x3dBLUE\x26layoutType\x3dCLASSIC\x26searchRoot\x3dhttp://fenia-in-full-leaf.blogspot.com/search\x26blogLocale\x3den_US\x26v\x3d2\x26homepageUrl\x3dhttp://fenia-in-full-leaf.blogspot.com/\x26vt\x3d-8800067618407860657', where: document.getElementById("navbar-iframe-container"), id: "navbar-iframe" }); } }); </script>

розово сияние

Днес прочетох това писание на Вени и в мен заклокочи яда ми към загубата на българската идентичност, към която обществото ни така ЯВНО се стреми в последните години.
Аз съм българка и не се срамувам, че съм такава! Считам, себе си за не много лош човек ( в никакъв случай не по-лош от редовия западняк ) и определено вярвам, че за изграждането ми като личност, отношение има и обществото, и страната, в която съм се родила и отрасла. Да, често критикувам това общество, но не защото е много по-лошо от останалите, а защото имам високи изисквания към нещата, които обичам!
Обичам България, обичам българското, обичам българщината!
Боли ме, когато чуя или прочета нейде (за жалост твърде често из блогсферата) изказвания от рода на: “не ми пука за вас, българите, не ме интересувате, щом сте толкова тъпи, слепи, глухи... заслужавате съдбата си.... не ми пука за тази държава, аз съм европеец, аз съм гражданин на света...”.
Е и аз се чувствам гражданка на света, но това не ме прави по-малко българка, но всеки има право да се самоопредели, а аз пиша това за себе си! Разбира се, има неща които не мога и не искам да приема. Има нрави, припознати (от самите нас) като чисто български / балкански, но доста често се чудя дали самокритичността ни не хиперболизира действителността.
- В какво се самообвиняваме?!
- В това, че сме прости, груби, алчни, крадливи, мързеливи...?!
- В какво още?
– В това, че сме завистливи и успяваме на чужда почва, но не у нас...?!
- В какво още? В какво?
- В това, че сме хитри и изобретателни, но акъла си само за глупости го впрягаме?
- В какво друго? В какво?!
- .....
Е, драги ми граждани на света и небългари, колко от това се отнася до вас?
За себе си признавам - 80 % от изброеното в някакви рафинирани граници се отнася до мен – да, не се отличавам от масата, не съм от най-умните (има много по-умни от мен) и особено добре образованите, определено не съм никак деликатна, тактична, фина, виж за алчна – определено не съм ( но в този преносен смисъл - о, да, определено съм :Р)!
Крадлива – считам, че не съм (освен ако не е някакво патологично неосъзнато състояние и аз да не подозирам, че страдам от него).
Мързелива – о, да, особено в събота и неделя;)
Завистлива – ще ми се да кажа – не и искрено се надявам да не съм!
Е, какво означава това? Че съм типична българка или че съм обикновен човек?
Как мислите, дали за другите нации тези качества са непознати?
Дали ние сме си ги измислили или са плод на регионалния ни климат?.....
Едва ли, според мен!
Големият ни минус (все според мен) е именно тази загуба на българска идентичност, самокритичност и пораженческа психика, която макар и исторически обусловена, трябва да преборим!
Пример от вторник:
Разказвам на мои познати, че събирам подписи за “Иракли” или по-скоро убеждавам единия (асистент в ТУ) да сложи подписка на катедрата си, та да имат възможност студентите да се запознаят с проблема и при желание – да се подпишат. Разговорът ни (по-скоро монологът ми) преминава към “Ванковата” поправка (на Ванко 1) в НК. Приятелката ми възпира потока ми от възмущение и ме пита как виждам в светлината на “Ванковата” поправка, смисъла от подписката за Иракли?Какво си мисля, че може да се постигне с нея?
Отговорих й, че може и нищо да не се постигне, но ще се направи повече от нищо!
Та, ето за тази наша психика говоря. Отказваме се преди да сме започнали.
По-горе споменах и историческата обусловеност на някои наши национални черти. Ми, май е време да скъсаме с тази история, а? Да скъсаме, в смисъл да престанем да живеем в нея и да започнем да я изучаваме!
Нима американците живеят с тежестта на своя произход? Нима се считат за потомци на разбойници, мошеници, крадци или на народа стекъл се към Америка по времето на златната треска (не от алчност, разбира се)?!
А англичаните, французите, портогалците....? Те не се срамуват, че са били колонизатори и даже се гордеят с факта! Е, какво от това, че освен ограмотяване на населението и допринасяне за научно-техническото развитие са извършвали и ред не чак толкова красиви неща, като избиване на желаещите свободата си; експлоатация както на работната ръка, така и на територията; кражба на местни културни и исторически ценности (голяма част от тях днес красят световните музеи) и ред други. Е, те дали живеят в примката на това си минало? А ние защо да го правим? И от какво толкова се срамуваме? Какво толкова сме направили? Били сме много кротки и добри? Това ли е бремето ни?
Били сме крадлива и продажна нация. Кой го каза това?! Нима циганите и проститутките са нашето лице? При всеки международен скандал, в който сме намесени, ние (българите) си мълчим.
Хванати български проститутки в Италия, Германия, Франция .... мълчание.
Хванати джебчии и измамници във Виена, Прага .... мълчание .
Разбит трафик за новородени между България и Италия .... мълчание.
Четирима българи хванати в Сидни за измама с банкомати .... мълчание.
800 българи изгонени от Франция за 2005г ... мълчание....
Правителството ни / политиците ни / медиите ни - всичко мълчи. Ако се каже нещо, то това са самоунизяващо - критични изказвания.
А ние, какво правим ние, редовите българи?! Мълчим.... С нашето мълчание позволяваме и на тях - мижитурките да се крият в мълчание. И какво чува за нас света? Чува собствените си констатации на нашите проблеми и грам опровержение или някаква положителна новинка от нас.
Ето това е причината откаченяците от Атака да сберат народ около себе си - защото усетиха, че българите имат нужда да чуят и добра дума за себе си.
Е, Атака си е нов повод за срам! АБСОЛЮТЕН СРАМ! А за него вече няма кого да обвиним. Историята не ни е виновна. Ние ги допуснахме, наша е вината!
А проблема е, че ще продължаваме да се срамуваме и самобичуваме, докато не осъзнаем, че не е никак лошо и срамно да си българин и не започнем да се гордеем с това!
Друга ми бе идеята за този постинг. Нямам си и понятие защо изписах всичко това, но явно съм имала нужда! А ти, щом си стигнал до края, сигурно също си имал нужда?

“розово сияние”