1-2 недели назад
Неделята, за разлика от предходната не бе никак ползотворна. Бях се отдала на лежоядстване (лежане + ядене) и се надявах сладката ленност да остави така желания и отдавна липсващ нежен привкус на почивния ми ден.
Да, ама не! Лежането през целия ден си го имаше, но страхотно главоболие (продължило и през цялата нощ) “уби” вкусовите ми рецептори и вместо в сладост, всичко се пропи с лепкаво безвкусие . Добре, че един Нурофен, закупен преди работа успя да възвърне чувствеността (на рецепторите ми). В противен случай щях да си опропастя и понеделника, чието начало скромно би могло да се нарече напрегнато....
Споменавайки за ползотворността на предходната неделя бих искала да не подмина мимоходом следните два момента:
1. Стартирах личната си инициатива “КК Труд – вън от дома ми!”.
Нейде из писанията си назад бях обяснила, че поддала се на абсолютната инерция, станах “горд” собственик на всички книги от класическата поредица на Труд + колекцията дискове с български филми на “24 часа”. Да и в двете колекции има мои любими заглавия, но ако не бе съвестната ни касиерка, на която бях вменила задължението да ми ги купува и удържа от заплатата, едва ли щях да имам повече от 1-2 заглавия. Да, ама всичко свърши със скандала с Виктор. Той (скандалът) “врътна кранчето” на джоба ми спрямо КК”Труд”.
И така, решила, че не искам нищо тяхно в дома си, предната неделя ги дарих на този дом.
Хора, които уважавам и обичам, и на чието мнение безкрайно много държа, ме обвиниха в крайност и безрезултатност на деянието. Да, сигурно съм крайна, но сигурно всеки един човек има отделни личности, с които му е неприятно да комуникира и избягва всякакъв контакт с тях. За мен нещо подобно се явява КК “Труд”. И понеже идва Нова Година, и понеже е време да си почистя къщата, искам да ги изхвърля от дома си. От друга страна, уважавам безкрайно много книгите и да изгоря или изхвърля дори и една е немислимо за мен, затова пожелах да ги даря.
Осъзнавам напълно факта, че това не вади обратно “стотинките” ми от Труд-овия джоб и че с този факт не постигам нищо. Просто някои неща си имат значение лично за мен и дали ще бъдат разбрани от околните или не, слабо ме касае! Аз чистя собствената си къща и от този факт очаквам единствено тя да стане “по-чиста”, а не да “накривя шапката” на Труд.
Колкото до филмите, “броя им дните” и на тях ...
2. Второто нещо, което не бива да подминавам е, че си закупих един голям глинен гювеч. Беше ми отдавнашна мечта, но поради битови невъзможности (да се разбира – липса на фурна с подходящ обем), доскоро ми бе невъзможно да си купя. Смешното е, че дотолкова бях свикнала с мисълта, че не мога да си имам гювеч, че го бях приела за факт и само благодарение на това, че zlatkata ме “заръчка”, осъзнах промяната в статуквото:Р А за това, какво си сготвих в него и как, ще разкажа утре.
Да, ама не! Лежането през целия ден си го имаше, но страхотно главоболие (продължило и през цялата нощ) “уби” вкусовите ми рецептори и вместо в сладост, всичко се пропи с лепкаво безвкусие . Добре, че един Нурофен, закупен преди работа успя да възвърне чувствеността (на рецепторите ми). В противен случай щях да си опропастя и понеделника, чието начало скромно би могло да се нарече напрегнато....
Споменавайки за ползотворността на предходната неделя бих искала да не подмина мимоходом следните два момента:
1. Стартирах личната си инициатива “КК Труд – вън от дома ми!”.
Нейде из писанията си назад бях обяснила, че поддала се на абсолютната инерция, станах “горд” собственик на всички книги от класическата поредица на Труд + колекцията дискове с български филми на “24 часа”. Да и в двете колекции има мои любими заглавия, но ако не бе съвестната ни касиерка, на която бях вменила задължението да ми ги купува и удържа от заплатата, едва ли щях да имам повече от 1-2 заглавия. Да, ама всичко свърши със скандала с Виктор. Той (скандалът) “врътна кранчето” на джоба ми спрямо КК”Труд”.
И така, решила, че не искам нищо тяхно в дома си, предната неделя ги дарих на този дом.
Хора, които уважавам и обичам, и на чието мнение безкрайно много държа, ме обвиниха в крайност и безрезултатност на деянието. Да, сигурно съм крайна, но сигурно всеки един човек има отделни личности, с които му е неприятно да комуникира и избягва всякакъв контакт с тях. За мен нещо подобно се явява КК “Труд”. И понеже идва Нова Година, и понеже е време да си почистя къщата, искам да ги изхвърля от дома си. От друга страна, уважавам безкрайно много книгите и да изгоря или изхвърля дори и една е немислимо за мен, затова пожелах да ги даря.
Осъзнавам напълно факта, че това не вади обратно “стотинките” ми от Труд-овия джоб и че с този факт не постигам нищо. Просто някои неща си имат значение лично за мен и дали ще бъдат разбрани от околните или не, слабо ме касае! Аз чистя собствената си къща и от този факт очаквам единствено тя да стане “по-чиста”, а не да “накривя шапката” на Труд.
Колкото до филмите, “броя им дните” и на тях ...
2. Второто нещо, което не бива да подминавам е, че си закупих един голям глинен гювеч. Беше ми отдавнашна мечта, но поради битови невъзможности (да се разбира – липса на фурна с подходящ обем), доскоро ми бе невъзможно да си купя. Смешното е, че дотолкова бях свикнала с мисълта, че не мога да си имам гювеч, че го бях приела за факт и само благодарение на това, че zlatkata ме “заръчка”, осъзнах промяната в статуквото:Р А за това, какво си сготвих в него и как, ще разкажа утре.
Labels: дневно - ежедневно...