<body><script type="text/javascript"> function setAttributeOnload(object, attribute, val) { if(window.addEventListener) { window.addEventListener('load', function(){ object[attribute] = val; }, false); } else { window.attachEvent('onload', function(){ object[attribute] = val; }); } } </script> <div id="navbar-iframe-container"></div> <script type="text/javascript" src="https://apis.google.com/js/plusone.js"></script> <script type="text/javascript"> gapi.load("gapi.iframes:gapi.iframes.style.bubble", function() { if (gapi.iframes && gapi.iframes.getContext) { gapi.iframes.getContext().openChild({ url: 'https://www.blogger.com/navbar.g?targetBlogID\x3d25515225\x26blogName\x3dFenia+in+full+leaf....\x26publishMode\x3dPUBLISH_MODE_BLOGSPOT\x26navbarType\x3dBLUE\x26layoutType\x3dCLASSIC\x26searchRoot\x3dhttp://fenia-in-full-leaf.blogspot.com/search\x26blogLocale\x3den\x26v\x3d2\x26homepageUrl\x3dhttp://fenia-in-full-leaf.blogspot.com/\x26vt\x3d-8800067618407860657', where: document.getElementById("navbar-iframe-container"), id: "navbar-iframe" }); } }); </script>

разни глупости неважни

Да, Survivor България свърши. Благодарение на гостуването на племенника ми (споко, не са изпити, състезание е този път:Р), снощи гледах отчасти Шоуто на Слави. Нещото, което ме порази отново (отново, защото се случваше всеки път, когато съм улучвала предаване на Survivor, т.е 3-4 на брой) бе невероятния български език на Ахмед.
Обърнахте ли внимание, този младеж от Якоруда, какъв български език говореше?! Та той говори по-правилно от половината софийски деца, а за децата от по-малките градове и села, просто няма да коментирам! За родолюбието на човека (освен ако не е поза), също нямам какво да кажа! Ето това са нещата, които ме впечатлиха в цялата истерия “Survivor България”...

Снощи ходих на “училище” с маршрутка, от тези, любимите на dzver (# 27, 29):Р За шофьора, начина на каране, за миризмите в превозното средство, за тъпканицата, за шумотевицата (еххх, това метро много ме е разглезило!)... няма да говоря. Всичко това предизвика кашване на черепното ми съдържимо още в първите 5 минути. След това всичко бе като в мъгла.

Из тази мъгла обаче плуваха разни гласове, с акцент на един – този на шофьора. Човечеца през цялото време говореше по телефона, достатъчно силно, за да може гласа му, като с куки за плетене да се забива във вече образувалата се каша, карайки я да се извива и гъгне по всевъзможни начини (това ми напомня за любима сцена от Семейство Адамс -2 – по – долу ще я разкажа).

Но, всичко това си е част от “чара” на градския начин на живот и не бих му обърнала даже внимание, ако не бяха следните два момента:

  1. Шофьорът проведе разговори с около 10 различни човека (негови колеги) и на всички казваше едно и също нещо – колко било голямо задръстването, как му оставали 15-10-5... минути за да стигне до крайната спирка, как изтървал едно време, а можело даже и две (каквото и да означава, но явно много му бе вътрешно от този факт), как дори и карайки в насрещното (да, там караше, добре, че видимостта ми бе ограничена от преплетената телесна маса) нямало начин да навакса.... бе ей такива....

    Казано веднъж е даже интересно (все пак сме съпричастни - в едно превозно средство сме, близки сме, като семейство сме, неговите проблеми са и мои, разбира се!!!). Втори път – ок, изтрайва се... Но трети.... пети.... десети – кара те да виеш от физическата болка, която започваш да изпитваш (поне при мен е така)! Мразя да ми се повтаря!
  2. Вторият момент е свързан с единствения разговор (шофьорски монолог) на по-различна тематика. Причината за промяната в темата бе не нещо друго, а факта, че слушателят не бе колега, а един пътник, седнал на малко пластмасово столче, долепено интимно до бедрото на шофьора. А монолога, оооо, монолога ме остави замислена (доколкото можех да мисля с кашата в главата): “Задръствания ли? Нееее, това е манипулация, чиста проба МАНИПУЛАЦИЯ!!!!! В София задръстванията са изкуствено създадени! Разбираш ли (туй шофера към пътника)? Те ИСКАТ да има задръствания! Всичко е нарочно, чуваш ли ме, НАРОЧНО! И това не си го измислям аз, това е отдавна известен и широко коментиран факт! Какво правят? Ето виж, всички светофари светят жълто или червено, но те така са направени, нарочно! На тез с готините коли не им пука дали ще се приберат с 30-40 минути по-късно или по-рано, за тях няма значение, но за нас.... Нарочно светят така, за да предизвикат задръствания. И после? А?А? После от сателита като снимат и какво се вижда? Вижда се, че в София има много коли и всичките са от хубави по-хубави! И това им е основанието да казват, че в България хората са богати, бедност нямало.... Дръжки!”

Е, честно, след това му (на шофьора) изказване онази пихтиеста и набодена от 100 куки сива маса, за която говорех по-горе, просто се взриви ....

Така и до момента не ми е ясно кои са ТЕ и какъв им е кяра от цялата тази работа.... Но така е, световната конспирация, като всички истински неща е “невидима за очите”:Р

Бихте могли да ми помогнете с предположения за идентификацията на ТЕ и кяра....

Споменатите любими моменти от Семейство Адамс (мисля, че са от 2, но може и да греша):

Първи любим момент:

Камерата е сложена в детско кошче / количка. Звучи нежна, ненатрапчива музика като фон. Виждат се къдричките на покривалото на кошчето / количката, част от одеалцето и грейналите личица на майката и бащата Адамс.

Реплика на майката към бащата: Колко е красиво! Взело е очите на баща ти!
Ответната реплика на бащата към майката: Извади му ги от устата!

Втори любим момент:
Семейство Адамс е около масата. Камерата е под нивото на масата. В центъра на картината е дъщеричката, която като всяко злоядо дете непрекъснато боде с вилицата в чинията си, без да забожда / лапва хапка. В един момент майка й се скарва: Колко пъти да ти казвам, да не си играеш с храната!?!

Камерата се вдига и се вижда чинийното съдържимо – единна маса от нещо като дълги, живи червеи. Когато щерката боде с вилицата, масата започва да се гърчи и да издава звуци подобни на “хихихихихи”, т.е. тя НАИСТИНА си играе с храната.

Labels:

“разни глупости неважни”

  1. Blogger dzver Says:

    Съгласен съм донякъде с шофьора на маршрутката. Задръствания на някои светофари би могло да няма, с помощтта на малко, но качествени инфраструктурни подобрения.

    Ако приемем, че за подобряване на положението в ЖК Овча Купел са нужни спешно 2-3 детелини и пооправяне на някои улици, то върху всичките над 100 квартала на София може да става въпрос за мащабен брой дребни подобрения и немалко на брой мащабни подобрения. :-)

    Просто е нужно да се мисли, работи и харчи здраво и почтено. Не е невъзможно, София е един доста малък град.

  2. Blogger dzver Says:

    btw, защо с маршрутка, а не с голфа?

  3. Blogger Fenia Says:

    @dzverik, здравото и почтено харчене на държавни пари го няма нийде по света. За жалост, ние (обществото) не можем да го осигуриm / изискаме и у нас.
    За това, че има задръствания - спор няма, но че 'някой' го прави умишлено, с цел заблуда на ... (неясно кой), даже и на мен, един изключително мнителен (за жалост) човек, ми се вижда невероятно!
    Голфи... явно си пропуснал постинга наскоро, но от повече от година негов собственик е друг наш познайник - columbi...