Ами да, има хора, които не използват интернет или пък не са попаднали в блогосферата, та да разберат за него (проблема).

И така, днес, 11 Януари 2007г, в-к Дневник публикува статия (да, на стр. 15, но е на цяла страница) в раздел “Общество”. Статията се казва “Четете ли онлайн”, но не виждам кой е авторът й.

Та, въпросната първа статия по проблема, макар и подробно запознаваща обществото с него, съдържа някои малки неточности.

Например, в най-дясната страна на страницата има колонка “Предистория”. Там пише, че след като КК ”Труд” изпраща писмо на Виктор Любенов, последния сваля спорните автори от сайта си. Доколкото помня, той ги свали след като бе привикан на среща в НСБОП, а за това, в преисторията и дума не се споменава. Все пак, към този незрящ човек се отнесоха като с организиран престъпник, а в статията за това нийде нищо се не казва!

Също така не видях и коментар върху Чл.24, ал.1, т. 10 от ЗАПСП, а именно:

“Чл.24, ал.(1) Без съгласието на носителя на авторското право и без заплащане на възнаграждение е допустимо:
т. 10. възпроизвеждането на вече разгласени произведения посредством Брайлов шрифт или друг аналогичен метод, ако това не се извършва с цел печалба; “ .

Но, нормално, все пак това са спорни текстове, ИК “Труд” е “най-силната” "медия" (последните кавички не са случайни, това не е медия!), затова аз все пак аплодирам Икономедия за това, че се пристрашиха и за това, че продължават да затвърждават (поне у мен) впечатлението, че са най-сериозната медия у нас!

1. Най-после разбрах колко струват правото да издаваш българските класици. Струва между 200 – 300 лв!!!!

Да, бедна държава сме! Да, пари за изкуство нямаме.... и все пак! Толкова ли сме бедни (духовно и материално), та самата държава да не може да плати въпросните "колосални суми" на наследниците (или на самата себе си, в лицето на Министерство на културата и... интересно, но къде мога да видя как Министерство на Културата ги разходва?!) и да подари на народа си неговото собствено творчество?!

Колко са класиците (и защо само класиците? колко са творящите български автори), според вас? 100, 200, 1000, 3000...

3 000 * 300лв. = 900 000 лв.

Няма да питам колко струва един депутатски мерцедес. Да, няма пари и здравеопазване, и за какво ли не... и все пак!

Нима един милион е такава непостижима сума за една държава, та тя да не може да я отдели от една страна за запазване на творчеството на народа си (ако никой не откупи правата върху даден творец, то творчеството му с годините няма ли да "изчезне"?!), а от друга – да го дари на същия този народ?!

Нима ако авторските права отпаднат и всеки може да си издава българските класици, те няма да бъдат по-издавани? Нима щом нещо го има в нет-а, то това автоматично отрича желанието на читателите да си го имат и в книжен вариант?!

Аз съм с астигматизъм. Прекарвам доста часове пред РС-то (целия си смислен ден) и да чета книга онлайн е немислимо за мен. Предпочитаният вариант си е книжното издание. Та, аз купувам това, което мисля, че си заслужава...

В статията е посочено, че “младоците” – “ тийнейджърите” били тези, които скочили срещу КК ”Труд” и правата им върху класиците. Има и коментар, че това било напук на твърдението, че те не четели.

Ми... съжалявам, но аз, а и всички, които съм видяла да пишат по темата са минали тийн – възрастта. За жалост, считам, че твърдението, че тийнеджърите не четат, си остава факт!

2. Оказва се, също така, че КК “Труд” купуват преди една година правата за електронно разпространение на Йордан Йовков, Елин Пелин и Ангел Каралийчев и с това променят дотогавашната ситуация, т.е. никой не е имал тези права.

Цитирано е изказване на Румен Стефанов от КК “Труд”, че “Когато купихме правата, се оказа, че в интернет има цели библиотеки с творчеството на тези писатели”.

Хайде бе! Значи, купуваш нещо и след това проучваш пазара?!

Извинете ме, дами и господа от КК “Труд”, но вие не сте се доказали като нищо друго, освен като търговци! Никой не може да ме убеди, че вие не сте знаели, че тези автори се “въртят” из интернет пространството. Даже, смея да мисля, че именно факта, че са там, ви е навела на мисълта, че са актуални и че от там може да “капне още някоя стотинка в джебовете ви”!

Мартин Митов, създател на виртуална библиотека “Словото” и председател на сдружение “Словото” пък е възмутен, защото не е бил дори предупреден да свали спорните заглавия / автори, а направо НСБОП е почукал у дома му!

.....а човечеца е имал устната уговорка със сина на Елин Пелин за интернет публикация на творчеството на баща му....

3. Споменават се и правата върху чужди автори (Карл Май – починал 1912 г и Джонатан Суифт – починал 1745 г), а аз пак не разбрах как се доказва авторско право върху превод?

Имаше доста коментари, че КК “Труд” е взел книжлетата от татово време и е сменил само името на преводача?!

Въпреки неяснотите, които тази статия не разсея у мен, аз пак повтарям, благодарна съм на Икономедия за нея, за доблестта да представят пред обществеността един съществуващ проблем, оставен в сянка от всички други медии и за храбростта да се противопоставят на един монополист, какъвто е КК “Труд”.