<body><script type="text/javascript"> function setAttributeOnload(object, attribute, val) { if(window.addEventListener) { window.addEventListener('load', function(){ object[attribute] = val; }, false); } else { window.attachEvent('onload', function(){ object[attribute] = val; }); } } </script> <div id="navbar-iframe-container"></div> <script type="text/javascript" src="https://apis.google.com/js/plusone.js"></script> <script type="text/javascript"> gapi.load("gapi.iframes:gapi.iframes.style.bubble", function() { if (gapi.iframes && gapi.iframes.getContext) { gapi.iframes.getContext().openChild({ url: 'https://www.blogger.com/navbar.g?targetBlogID\x3d25515225\x26blogName\x3dFenia+in+full+leaf....\x26publishMode\x3dPUBLISH_MODE_BLOGSPOT\x26navbarType\x3dBLUE\x26layoutType\x3dCLASSIC\x26searchRoot\x3dhttp://fenia-in-full-leaf.blogspot.com/search\x26blogLocale\x3den_US\x26v\x3d2\x26homepageUrl\x3dhttp://fenia-in-full-leaf.blogspot.com/\x26vt\x3d-8800067618407860657', where: document.getElementById("navbar-iframe-container"), id: "navbar-iframe" }); } }); </script>

хоп

Щеше ми се да се похваля с разни нещица, но докато намеря време и... поводите ми за хвалба се постопиха:(

Ето оцелелите:

- успях да си взема изпита за нивото по френски и даже ме записаха (напълно незаслужено!) в подготвително ниво за В2 (дали ще се явя на изпита е друг въпрос, де;) );

- успях да си взема и всички изпити от семестъра и... ако не броя 2 „странни” курсови работи, които са ми изостанали от миналата година, май дипломна работа ме чака;)

- успях да докажа на някои колеги, че работа, „която не можела да се свърши от трима човека за двадесет дена”, все пак може да се свърши и то само от един човек (мен) и при това за по-малко от 10 дена. За жалост, освен удовлетворението „да им натрия носовете”, за мен си останаха усилията, денонощната работа и раздразнениета на околните, че съм права и.... сега „бера плодовете” на същото това раздразнение – „режат ме по всички параграфи”. От последното пък, ту ме избива на смях, ту ми иде да закрещя на глас от собственото ми безсилие срещу човешката тъпота;

- отново тръгнах редовно на латино танци. Да не казвам голяма дума, но май се пооформихме хубава група и може да стана съвсем редовна.

- странно е, че тръгнах и на гръцки танци, а е странно, защото аз не мога да понасям гръцка музика. Тази ми непоносимост датира от най-ранна детска възраст, когато хората масово слушаха гръцка и сръбска музика, а чалгата не се бе родила.... Да де, но песните, на които танцуваме не са като „онази гръцка музика” и даже има една песничка (танцът се казва зейбекико или нещо подобно), която от две седмици ми бучи в главата, а си нямам и понятие как се казва и кой я изпълнява, та да си я потърся;)

За жалост и някои не толкова добри неща се случиха, но все се надявам на обрат!

Labels: ,

“хоп”

  1. Blogger sis Says:

    ЕЕЕЕЕЕЕЕ!
    Най-после се завърна на сцената :)))
    Happy to see ya :)
    И ходиш на гръцки танци... без майтап - това ми звучи интересно и на мен - моя милост също не обича гръцка музика и... се чудя дали ще мога да се пречупя на такъв тип танци. Мдаааам... трябва да го видя това нещо!
    Честито за пожънатите успехи, макар никога да не съм се съмнявала в положителния резултат на всяко нещо, с което си се захванала :)