Щеше ми се да се похваля с разни нещица, но докато намеря време и... поводите ми за хвалба се постопиха:(

Ето оцелелите:

- успях да си взема изпита за нивото по френски и даже ме записаха (напълно незаслужено!) в подготвително ниво за В2 (дали ще се явя на изпита е друг въпрос, де;) );

- успях да си взема и всички изпити от семестъра и... ако не броя 2 „странни” курсови работи, които са ми изостанали от миналата година, май дипломна работа ме чака;)

- успях да докажа на някои колеги, че работа, „която не можела да се свърши от трима човека за двадесет дена”, все пак може да се свърши и то само от един човек (мен) и при това за по-малко от 10 дена. За жалост, освен удовлетворението „да им натрия носовете”, за мен си останаха усилията, денонощната работа и раздразнениета на околните, че съм права и.... сега „бера плодовете” на същото това раздразнение – „режат ме по всички параграфи”. От последното пък, ту ме избива на смях, ту ми иде да закрещя на глас от собственото ми безсилие срещу човешката тъпота;

- отново тръгнах редовно на латино танци. Да не казвам голяма дума, но май се пооформихме хубава група и може да стана съвсем редовна.

- странно е, че тръгнах и на гръцки танци, а е странно, защото аз не мога да понасям гръцка музика. Тази ми непоносимост датира от най-ранна детска възраст, когато хората масово слушаха гръцка и сръбска музика, а чалгата не се бе родила.... Да де, но песните, на които танцуваме не са като „онази гръцка музика” и даже има една песничка (танцът се казва зейбекико или нещо подобно), която от две седмици ми бучи в главата, а си нямам и понятие как се казва и кой я изпълнява, та да си я потърся;)

За жалост и някои не толкова добри неща се случиха, но все се надявам на обрат!

Labels: дневно - ежедневно..., дрън дрън

This entry was posted by Fenia, on Monday, February 26, 2007. You can leave your response.