<body><script type="text/javascript"> function setAttributeOnload(object, attribute, val) { if(window.addEventListener) { window.addEventListener('load', function(){ object[attribute] = val; }, false); } else { window.attachEvent('onload', function(){ object[attribute] = val; }); } } </script> <div id="navbar-iframe-container"></div> <script type="text/javascript" src="https://apis.google.com/js/plusone.js"></script> <script type="text/javascript"> gapi.load("gapi.iframes:gapi.iframes.style.bubble", function() { if (gapi.iframes && gapi.iframes.getContext) { gapi.iframes.getContext().openChild({ url: 'https://www.blogger.com/navbar.g?targetBlogID\x3d25515225\x26blogName\x3dFenia+in+full+leaf....\x26publishMode\x3dPUBLISH_MODE_BLOGSPOT\x26navbarType\x3dBLUE\x26layoutType\x3dCLASSIC\x26searchRoot\x3dhttp://fenia-in-full-leaf.blogspot.com/search\x26blogLocale\x3den\x26v\x3d2\x26homepageUrl\x3dhttp://fenia-in-full-leaf.blogspot.com/\x26vt\x3d-8800067618407860657', where: document.getElementById("navbar-iframe-container"), id: "navbar-iframe" }); } }); </script>

Странности човешки...

Успях да хвана част от късните новини по BTV. За жалост, попаднах на новината за взрива в мина Ораново. За жалост, успях да видя следното – от линейката свалят единия от пострадалите миньори и вместо санитарят да хукне към входа на болницата, бутайки пред себе си носилката (все пак така сме виждали да се случва по филмите), той бе застанал до линейката, позирайки с легналия пострадал за снимки на пресата?!?!?!

Зяпнах от почуда! В репортажа казаха, че хората са с различна степен на изгаряне - от 30 – 80%. Не знам колко са 30 %, що се отнася до изгаряния на човешко тяло, но някак .... болезнено ми звучи? Е, не е ли нормално да бъдат вкарани максимално бързо в лечебното заведение, да се установи състоянието им, да им бъде оказана помощ....?!
Да, разбирам, че може би, това е било репортаж от пристигането на болните в Пирогов и че те, може би, вече са получили някаква помощ в Благоевград и може би вече се намират под упойка и т.н.... и т.н..... и все пак?!
Първоначално се ядосах на санитарите – къде им е акълът, та вместо да си вършат работата ( за която прекрасно знаят от каква важност е), са седнали да позират!
После обаче, озлобях срещу репортерите – това, че морал нямат си е ясно, но чак пък да загубят всякаква представа за човечност, е ли е възможно? Да, днес на количката е някакъв си чужд човек, а утре? Ако е техен родител или самите те?
Как ли биха се почувствали, ако някой се възползва по същия начин от състоянието им и абсолютно осъзнавайки какво върши, застраши живота / здравето им?
Е ли е необходимо нещо подобно да се случи, за да станат чувствителни към чуждата болка, за да си припомнят що е състрадание? Как са успели да ампутират тази си чувствителност? Как един репортаж може да ги подтикне към това? Предполагам, че сам по себе си, всеки един от тях е прекрасен човек и все пак, нещо ги кара да забравят в определени моменти човешкото у себе си?
Какво ли би могло да е това нещо?!

Labels:

“Странности човешки...”

  1. Blogger mitakat Says:

    Това нещо се нарича "работа", ако не си ампутират чувствителността, ще откачат покрай всичките истории дето им минават през главите ежедневно. Не че не съм съгласен с теб ,ама на т'ва май му се вика професионално изкривяване:)

  2. Blogger Fenia Says:

    @mitakat, съгласна съм, но бива ли да загубим човешкото у нас, заради едната работа?:(

  3. Blogger mitakat Says:

    Мами, много неща не биват, но нали и ние искаме да сме информирани? Сигурно не са загубили човечността си, може би точно заради нея са били там? :)