Успях да хвана част от късните новини по BTV. За жалост, попаднах на новината за взрива в мина Ораново. За жалост, успях да видя следното – от линейката свалят единия от пострадалите миньори и вместо санитарят да хукне към входа на болницата, бутайки пред себе си носилката (все пак така сме виждали да се случва по филмите), той бе застанал до линейката, позирайки с легналия пострадал за снимки на пресата?!?!?!

Зяпнах от почуда! В репортажа казаха, че хората са с различна степен на изгаряне - от 30 – 80%. Не знам колко са 30 %, що се отнася до изгаряния на човешко тяло, но някак .... болезнено ми звучи? Е, не е ли нормално да бъдат вкарани максимално бързо в лечебното заведение, да се установи състоянието им, да им бъде оказана помощ....?!

Да, разбирам, че може би, това е било репортаж от пристигането на болните в Пирогов и че те, може би, вече са получили някаква помощ в Благоевград и може би вече се намират под упойка и т.н.... и т.н..... и все пак?!

Първоначално се ядосах на санитарите – къде им е акълът, та вместо да си вършат работата ( за която прекрасно знаят от каква важност е), са седнали да позират!

После обаче, озлобях срещу репортерите – това, че морал нямат си е ясно, но чак пък да загубят всякаква представа за човечност, е ли е възможно? Да, днес на количката е някакъв си чужд човек, а утре? Ако е техен родител или самите те?

Как ли биха се почувствали, ако някой се възползва по същия начин от състоянието им и абсолютно осъзнавайки какво върши, застраши живота / здравето им?

Е ли е необходимо нещо подобно да се случи, за да станат чувствителни към чуждата болка, за да си припомнят що е състрадание? Как са успели да ампутират тази си чувствителност? Как един репортаж може да ги подтикне към това? Предполагам, че сам по себе си, всеки един от тях е прекрасен човек и все пак, нещо ги кара да забравят в определени моменти човешкото у себе си?

Какво ли би могло да е това нещо?!

Labels: дневно - ежедневно...

This entry was posted by Fenia, on Monday, March 05, 2007. You can leave your response.