<body><script type="text/javascript"> function setAttributeOnload(object, attribute, val) { if(window.addEventListener) { window.addEventListener('load', function(){ object[attribute] = val; }, false); } else { window.attachEvent('onload', function(){ object[attribute] = val; }); } } </script> <div id="navbar-iframe-container"></div> <script type="text/javascript" src="https://apis.google.com/js/plusone.js"></script> <script type="text/javascript"> gapi.load("gapi.iframes:gapi.iframes.style.bubble", function() { if (gapi.iframes && gapi.iframes.getContext) { gapi.iframes.getContext().openChild({ url: 'https://www.blogger.com/navbar.g?targetBlogID\x3d25515225\x26blogName\x3dFenia+in+full+leaf....\x26publishMode\x3dPUBLISH_MODE_BLOGSPOT\x26navbarType\x3dBLUE\x26layoutType\x3dCLASSIC\x26searchRoot\x3dhttp://fenia-in-full-leaf.blogspot.com/search\x26blogLocale\x3den_US\x26v\x3d2\x26homepageUrl\x3dhttp://fenia-in-full-leaf.blogspot.com/\x26vt\x3d-8800067618407860657', where: document.getElementById("navbar-iframe-container"), id: "navbar-iframe" }); } }); </script>

#1: запознанство

Предполагам всеки си има луди съседи. Всеки може да разкаже и купища весели истории, свързани с тях. Всеки си мисли и че неговите са най-уникални....

Е, аз не правя изключение. Днес си припомних тази моя любима тема и с удоволствие надълго (:Р) ще се потопя в нея:
“Сблъсках” се с тях преди около 5 години, когато се и нанесох в настоящото си жилище.

Аз - мила, добра учтива, изпълнена с добросъседски чувства...

Те – трудно ми е да преценя....

И така, едва що нанесла се и някой звъни на врата ми. Часът - около полунощ. Съсед. Събирал човека подписка да се демонтират радиаторите във входа. По-голямата част от съседите искали и се подписали вече. Защо да сме топлели въздуха и т.н.
На мен, разбира се, хич и не ми пука за радиаторите и въздуха, т.е. все ми е едно. Щом искат хората да се махат, ей на, подписвам, да ги махат. Да, прибирайки се една вечер, видях локвите между етажите и подпрените радиатори.
Някой би казал, че нещата са приключили в този миг, но не би!
Пак звънене на вратата. Часът – пак около 23ч (рядко съм си у дома по-рано най-вероятно са ме “дебнали”). Пак съсед. И... пак подписка. Този път да се монтират обратно радиаторите. Видиш ли, затопления вход пазел по-топло и в апартаментите. И пак мнозинството се е подписало....

На мен - пак не ми пука. Щом мнозинството е размислило, ок – да ги монтира отново. След време установявам, че пак са монтирани.

И сагата приключва до тук? - Тц!

До този момент аз, дори и по физиономия, не познавам абсолютно никой във входа. Да, ама майка ми идва на гости, а майките винаги объркват нещата....

И така, среща майка ми някаква комшийка, разговаря се и аз съм изклюкарена, че не съм присъствала на нито едно събрание и че не вземам участие, видиш ли, в общия живот....
Следва скандал (с майка ми) и.... моя милост чинно се появява на следващото събрание.
О, в какво се забърках! Попаднах нейде из "зоната на здрача"....

Естествено бях закъсняла и сварих входната площадка претъпкана с народ. Бяха вкарали две пейки, за да могат възрастните хора да приседнат. Домоуправителят бе застанал в центъра и с хитлероподобни телесни трептения държеше някаква реч. Аз се сврях в едно ъгълче, откъдето успях с искрена изненада да установя, че събранието си има протоколчик (сещаш се, нали? – Пеев от трети етаж предложи еди какво си. За – гласували 5, против - 8, въздържали се - 2... не се приема)!

Така де, ама освен да се записва в протокола, събранието се записваше и с диктофон!!!
Честно, на подобно мероприятие не бях попадала! Дойде момент да се избира нов домоуправител. С още по-голяма изненада установих, че ЯВНО старият не желае да се оттегли от длъжността (по мои спомени, в блока ни в Бургас, никой не желаеше да става домоуправител, а тук – хората не искат да се отказват?!).
И така – пак се гласува, броят се гласовете.... и ха! Старият домоуправител гласува за себе си;) Народа се развика. Не можело така и взе спор да се води.... Аз бях сред малцината въздържали се. Хубаво, но поради равенство трябваше някой от въздържалите се да промени гласа си. Е, излезе една лелка и кат’ ми дръпна една реч: “Какво е това въздържал се?! Млад човек! Трябва да има своя позиция...” – все от този род. Е, мълчах и траех, мълчах и траех... и ... не се стърпях. Попитах я: “Е, аз как да гласувам за или против, като не познавам хората? По благозвучие на фамилията, ли?!”. Бях окачествена като “невъзпитана” и спряха да се занимават с мен. Прегласуваха и преизбраха стария.
Следваща тема: “Годишна ревизия на касиера”.

Ха и такова нещо не сме имали в Бургас. Оказа се, че касата се ревизира от трима човека!!!! Пак някаква драма кои да бъдат и изведнъж една съседка посочва моя милост, мотивирайки се, че и новите попълнения трябвало да се включат! Веднага заобяснявах, че имам много работа и анагажименти, и се прибирам по нощите и няма как, и т.н., но... никой не ме чу и бях избрана за ревизор!

Поех дълбоко въздух и си казах: “Голяма работа. Ще я ревизирам тази каса. Имам си калкулатор – какво толкова?!”.
Събранието продължи с темата за.... свалянето (ЗА 2-РИ ПЪТ) на радиаторите във входа. Дискусията премина в почти ръкопашен бой – възрастният преизбран домоуправител хвана за реверите друг възрастен човек, онзи го нарече “мухльо” (примерно), сдърпаха се.... Това бе мига, в който намерих за уместно да се изнеса....
Следващата събота бях отделила за блажена леност (според собствените ми представи това е спане до късно, лежане, съчетано с четене на книжка, ядене... и така до понеделник – еххх, а имаше и такива времена...). Така де, но към 10ч бях събудена от неистови крясъци идещи от първия етаж. Чуваше се глъч като от много народ. За един миг дори се притесних, че може и пожар да е. Не разбрах какво бе и оттам уикенда ми мина по план.
В понеделник срещнах единствената ми позната съседка и я попитах какво се бе случило във въпросната събота.

Е, няма такова шоу:

Дошли хората от Топлофикация пак да свалят радиаторите и трябвало да източат системата. Да де, но противниците на свалянето на радиаторите били направили жива верига пред вратата за мазето и не допускали хората да припарят до абонатната станция.

В отговор - друга група, този път от поддръжници на идеята, се сбрали и се опитали да разкъсат живата верига. Единият от противниците викнал, че има оръжие и да се махат! А от другата страна 2-ма му отговорили, че също имат и да не се налага....

Следва продължение (ако ме не домързи, де)

Labels:

“#1: запознанство”

  1. Blogger ieti Says:

    Хъхъхъх във весел вход живееш :) Поне мен ми стана весело като почетох всичкото изписано.

  2. Blogger Fobos Says:

    Винаги си твърдяла, че такива щуротии само на теб могат да се случат! Познавам те и абсолютно съм убеден, че съседските ти истории са само в начална завръзка... До някъде е тъжно, но се смях с глас на написаното.

    Направо ти завиждам, че си имаш безплатни клоуни :-)

  3. Blogger Fenia Says:

    Момчета, аз си мислех, че за вас ще е най-безинтересно.... все пак повечето истории ги знаете;) Но иначе сте прави - това е само началото;)

  4. Blogger ieti Says:

    Аз не помня ни една от споменатите по-горе. Може би защото съм си заплес...

    Впрочем ако някой ме изклюкари че не ходя на събрания както са направили твойте съседи - нарочно няма да отида за да им е гадно. Амаха ще ме занимават с щуротии :) И ще клюкарят гррррр мразим...